Решение № 8106 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4473/2013 г.

Решение № 8106 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4473/2013 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по реда на чл. 237 и следващите АПК. Образувано е по молба на Градимир Петров и Елени Гаруди-Петрова от гр. София за отмяна на основание чл. 239, т. 4 АПК на влязлото в сила решение от 26.06.2012 г. по адм. д. № 131/2001 г. на Софийски градски съд, АК, III"г" състав. Твърди се, че решението противоречи на силата на присъдено нещо на определение от 08.03.2002 г. и определение от 03.09.2002 г. по адм. д. № 189/2001 г. по описа на Софийски градски съд, АК, III"а" състав, с които жалбите на "същите лица срещу същия административен акт" са приети за недопустими и производството е прекратено. Ответницата Радка Дачева, чрез адв. Костадинова излага становище за неоснователност на искането за отмяна и моли за неговото отхвърляне, със законните последици. Идентично е становището на ответниците Виктория Илиева, Емил Беняминов, Иван Карнобатов, Адриана Маркова, Васил Янков, Любка Младенова и Радослав Младенов, изложено в писмено възражение. Останалите ответници не ангажират становища по искането за отмяна. Върховният административен съд, второ отделение като взе предвид, че молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 240 АПК и от надлежни страни, намира същата за процесуално допустима, но разгледана по същество - неоснователна по следните съображения: За да е налице основанието за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК, следва да е налице противоречие между две съдебни решения, които се ползват със сила на присъдено нещо, между същите страни и по идентичен предмет /за същото искане/. В случая се претендира отмяна на решение, поради противоречие с две прекратителни производството определения, която хипотеза не покрива изискванията по т. 4, чл. 239 АПК. На отмяна по т. 4 подлежи неправилното влязло в сила съдебно решение, т. е. хипотезата е приложима само при противоречащи си съдебни решения, а не и при противоречие с определения или разпореждания. Изричното ограничаване на основанието по чл. 239, т. 4 АПК само до съдебни решения, т. е. до актове, които решават спора по същество, следва от това, че само те се ползват със сила на присъдено нещо, с каквато не се ползват процесуалните актове, включително и тези по допустимостта на производството. Изложеното е достатъчно основание за отхвърляне на искането за отмяна, предявено по чл. 239, т. 4 АПК. Следва да се маркира и обстоятелството, че въпросът за допустимост на производството по адм. д. № 131/2001 г. на Софийски градски съд, АК, III"г" състав е решен с отменителното определение на ВАС № 13441 от 11.11.2009 г. по адм. д. № 11987/2008 г. по частна жалба срещу определение от 13.06.2008 г. по адм. д. № 131/2001 г. на СГС, а със соченото в искането за отмяна определение от 08.03.2002 г. по адм. д. № 189/2001 г. по описа на Софийски градски съд, АК, III"а" състав производството е прекратено, поради идентичност на делата и делото е присъединено за съвместно разглеждане към адм. д. № 131/2001 г. на Софийски градски съд, АК, III"г". Предвид изхода на делото се явява основателно искането на ответницата Радка Дачева за присъждане на разноски, поради което двамата молители дължат поравно сумата от 100 лв, съставляваща договорен и надлежно заплатен адв. хонорар по приложения Договор за правна защита и съдействие от 22.03.2013 г. Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 244, ал. 1, предл. 1 АПК,