Решение № 14626 от 31.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1327/2019 г.

Решение № 14626 от 31.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1327/2019 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "Солар – Д" ЕООД срещу решение № 127 от 12.12.2018 г., постановено от Административен съд С. по адм. д. № 153/2018 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение, с което да бъде отхвърлена жалбата на "Дари Лес 2010" ООД срещу оспорените от него административни актове. Ответникът "Дари - Лес 2010" ООД, с представен писмен отговор излага становище за неоснователност на касационната жалба. Моли същата да бъде оставена без уважение. Ответникът директорът на Териториално поделение (ТП) "Държавно горско стопанство С." (ДГС) при "Северноцентрално държавно предприятие" (СЦДП) ДП-Г., и заинтересованата страна "Александър Лес" ЕООД, не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което предлага решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, за процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е частично основателна. Производството пред Административен съд С. е било образувано по жалба на "Дари - Лес 2010" ООД срещу два административни акта. Първият акт е заповед № 316/07.08.2018 г. на директора на ТП "Държавно горско стопанство С.", с която е разпоредено провеждане на електронен търг с явно наддаване за продажба на стояща дървесина на корен от горски територии - държавна собственост на територията на ТП "ДГС-С.", в частта ? за обект № 1828. Вторият акт е заповед № 355/27.08.2018 г. също на директора на ТП "Държавно горско стопанство С.", с която за обект № 1828 е определен "Дари - Лес 2010" ООД за купувач на дървесината, при цена 222 507. 50 лева. С обжалваното решение № 127 от 12.12.2018 г. по адм. д. № 153/2018 г. Административен съд С. е обявил за нищожна първата оспорвана заповед, в частта й, с която е утвърдена документацията за търга, включително условията за неговото провеждане, допускащи до участие в търга търговци, непритежаващи необходимата собствена или придобита на лизинг техника за извършване на дейността - предмет на търга, а именно раздел V. Участници в търга, т. 2 б. "и"; раздел VI. Регистрация и необходими документи, т. 2. 2 б. "и" и т. 8 от утвърдените Условия за продажба на стояща дървесина на корен - Обекти № 1824; 1825; 1826; 1827 и 1828. За да постанови този резултат съдът е счел, че е допустим съдебният контрол за законосъобразност на тази заповед относно нейната нищожност. По същество съдът е счел, че заповедта е нищожна, тъй като административният орган е действал извън своята материална и по степен компетентност. А именно – като е предвидил възможност да участват в търга търговци, притежаващи наета техника, административният орган е отрекъл и променил изискванията по чл. 38, ал. 2, т. 2 от Наредбата за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии - държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти (Наредбата). По този начин административният орган е превишил пределите на делегираната му компетентност. С обжалваното решение Административен съд С. също е отменил втората оспорвана заповед. За да постанови този резултат съдът е приел, че тази заповед е незаконосъобразна, тъй като при провеждането на търга е допуснат и участвал кандидат - "Солар – Д" ЕООД, който не е отговарял на нормативните изисквания от чл. 38, ал. 2, т. 2 Наредбата, поради нищожността на първата заповед № 316/07.08.2018 г. за провеждане на търга. С последната част по същество от обжалваното решение съдът и е изпратил преписката на директора на ТП "ДГС-С." за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени с решението, от фазата на обявяване на публичната състезателна процедура, съгласно чл. 38, ал. 2, т. 2 от Наредбата. За да се произнесе по касационната жалба настоящият съдебен състав съобрази следното: Обжалваното решение е недопустимо в частта, в която е обявена частичната нищожност на заповед № 316/07.08.2018 г. на директора на ТП "Държавно горско стопанство С.". С тази заповед се поставя начало на състезателна процедура по провеждане на търга. Първоинстанционният съд правилно е отбелязал, че действително съществуваше противоречива съдебна практика дали тази първоначална заповед подлежи на самостоятелно обжалване. Този спор беше разрешен с допълнението на чл. 21, ал. 5 от АПК, в което с допълненото второ изречение изрично се посочи, че не са индивидуални административни актове волеизявленията, с които се обявяват условията за участие в състезателно административно производство по издаването на индивидуални административни актове, освен ако в специален закон е предвидено друго /в случая не е налице това изключение/. При тази нормативна уредба следва да се приеме, че заповедта за откриване и провеждане на търга не е индивидуален административен акт. Затова жалбата срещу нея, включително и с искане за обявяване нейната нищожност, е недопустима на основание чл. 159, т. 1 от АПК. Последното обуславя оставяне без разглеждане на подадената жалба и прекратяване на образуваното съдебно производство. Затова обжалваното решение в тази му част е недопустимо, поради което то следва да бъде обезсилено и вместо него да бъде постановен резултата, посочен в предходното изречение. При недопустимост на жалбата срещу решението на администартивния орган за откриване и провеждане на търга, на оспорване подлежи крайния акт, с който приключва административното производство по търга. В случая това е втората оспорена заповед № 355/27.08.2018 г. на директора на ТП "Държавно горско стопанство С.". При оспорване на тази заповед обаче не може да се отрече правото на заинтересованите лица да наведат и възражения за допуснати нарушения в цялото производство по откриване и провеждане на търга. Включително и нарушения, допуснати със заповедта за откриване на търга, респ. зададените от административния орган условия по тръжната процедура. Само по този начин заинтересованите лица могат да защитят правата си, нарушени в административното производство по провеждане на търга. В контекста на изложеното административният съд неправилно е приел, че "жалбоподателят няма нормативно гарантирана защита срещу допускането до участие в търга на лица, които не отговарят на законовите изисквания". Гарантираната защита е именно с оспорване на крайния акт на администартивния орган, при което на съдебен контрол ще подлежи цялата процедура по провеждане на търга. Включително и относно допускането до участие в търга на лица, които не отговарят на законовите изисквания. В случая се установява, че действително директорът на ТП "Държавно горско стопанство С." е допуснал нарушение на чл. 38, ал. 2, т. 2 Наредбата. А именно – предвидил е възможност в търга да участват търговци, притежаващи наета техника. Това е недопустимо според изискванията по чл. 38, ал. 2, т. 2 от Наредбата, според който в търга могат да участват само търговци, които притежават необходимата собствена или закупена на лизинг техника. Това се е отразило и върху провеждането на търга, тъй като в него е участвал "Солар – Д" ЕООД, който не е отговарял на условията по чл. 38, ал. 2, т. 2 от Наредбата. Най-накрая това е довело до достигане на цена, която можеше да не бъде достигната ако "Солар – Д" ЕООД беше отстранен от участие в търга. Мотивите на първоинстанционния съд в тази част са правилни, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК касационният съд препраща към тях. С оглед на изложеното обжалваното решение в частта му, в която е отменена заповед № 355/27.08.2018 г. на директора на ТП "Държавно горско стопанство С.", е правилно. В тази част обжалваното решение не страда от пороците, релевирани с касационната жалба. Затова то следва да бъде оставено в сила. Относно последната част от обжалваното решение – частта, в която административният съд е изпратил преписката на директора на ТП "ДГС-С." за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени с решението, от фазата на обявяване на публичната състезателна процедура, съгласно чл. 38, ал. 2, т. 2 от Наредбата. В този част следва да бъдат коригирани и допълнени мотивите на първоинстанционния съд. Дадените указания от административния съд за ново произнасяне от фазата на обявяване на публичната състезателна процедура, следва да се тълкуват като указания за приложение на чл. 64, ал. 1, т. 6 от Наредбата. Според тази разпоредба органът, открил търга, го прекратява с мотивирана заповед, когато са установени нарушения при откриването и провеждането на търга, които не могат да бъдат отстранени, без това да промени условията, при които е обявен. Именно условията на тази разпоредба са налице, поради което търгът следва да приключи със заповед по чл. 62, ал. 1, т. 2 от Наредбата – за прекратяване на търга поради установени нарушения при откриването и провеждането на търга, които не могат да бъдат отстранени, без това да промени условията, при които търгът е обявен. А дали да обяви нова публичната състезателна процедура (нов търг) е въпрос на преценка от административния орган. Като краен резултат първианстанционното производство приключва с отмяна на обжалвания административен акт - заповед № 355/27.08.2018 г. Относно заповед № 316/07.08.2018 г. жалбата е недопустима на основание чл. 159, т. 1 от АПК, в който случай обаче според чл. 143, ал. 2 от АПК разноски не се присъждат. Затова обжалваното решение следва да остане в сила и в частта му за разноските. При частичната основателност на касационната жалба, на касатора следва да бъдат присъдени половината от направените от него разноски в касационното производство. Те са общо 970 лв. – 600 лв. адвокатско възнаграждение и 370 лв. държавна такса. Затова "Дари Лес 2010" ООД следва да бъде осъден да заплати на "Солар – Д" ЕООД сумата от 485 лв. за разноски в касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 и ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,