Решение № 16149 от 8.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13230/2011 г.

Решение № 16149 от 8.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13230/2011 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Веселина Тенева Производството е образувано по искане на Юлия Благоева Николова от гр. Варна за отмяна по чл. 239, т. 4 от АПК на влязло в сила решение № 1247 от 26.05.2011 г. по адм. дело № 531/2011 г. на Административен съд - гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № ДК-10-СИР-61 от 25.11.2010 г. на началника на РДНСК - Североизточен район. Молителката твърди, че между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Като довод за приложимостта на разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК се сочи, че заповед № ДК-10-СИР-61 от 25.11.2010 г. на началника на РДНСК - Североизточен район, с която е отхвърлена като недопустима жалбата й от 19.08.2009 г. срещу разрешение за строеж № 168/22.11.1991 г. на началника на отдел "ТСУ" при кметство "Чайка" - гр. Варна, е издадена във връзка с влязло в сила решение № 12395 от 25.10.2010 г. по адм. дело № 7703/2010 г. на Върховния административен съд - второ отделение. С цитираното решение е оставено в сила решение № 775 от 14.04.2010 г. по адм. дело № 3356/2009 г. на Варненския административен съд, с което е отменена заповед № ДК-10-45 от 18.11.2009 г. на началника на РДНСК - Варна за отхвърляне като недопустима на жалбата й срещу посоченото разрешение за строеж и преписката е изпратена на началника на РДНСК - Североизточен район за ново произнасяне. В искането се твърди, че с двете решения на съда се постига различен правен резултат относно допустимостта на жалбата й срещу процесното разрешение за строеж, тъй като с едното решение е отменен като незаконосъобразен административния акт, с който е прието, че жалбата й от 19.08.2009 г. е недопустима, а с другото (чиято отмяна се иска) - оспорването й е отхвърлено като неоснователно. Ответниците - началникът на РДНСК - Североизточен район, гр. Варна, чрез процесуалния си представител - юрк. Димов, както и Тинка Николова Атанасова, Младенка Николова Димова и Николай Филчев Димов - и тримата от гр. Варна, чрез пълномощника си - адв. Арменчева, оспорват искането и молят за оставянето му без уважение като неоснователно. Ответниците Тинка Атанасова, Младенка Димова и Николай Димов претендират присъждане на разноските по делото. Ответникът - Мария Николова Димитрова не изразява становище. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав намира, че искането за отмяна е процесуално допустимо като подадено в срок и от надлежна страна. Разгледано по същество е неоснователно поради следните съображения. Със заповед № ДК-10-45 от 18.11.2009 г. началникът на РДНСК - Варна е отхвърлил като недопустима жалбата на Юлия Благоева Николова, вх. № ЖС-94-Ю-7 от 19.08.2009 г. срещу разрешение за строеж № 168/22.11.1991 г. на началника на отдел "ТСУ" при кметство "Чайка" - гр. Варна поради подаването й след предвидения в закона срок за обжалване по чл. 149, ал. 3 ЗУТ. С решение № 775 от 14.04.2010 г. по адм. дело № 3356/2009 г. на Варненския административен съд, оставено в сила с решение № 12395 от 25.10.2010 г. по адм. дело № 7703/2010 г. на Върховния административен съд - второ отделение, е наведен извод, че заповед № ДК-10-45 от 18.11.2009 г. на началника на РДНСК - Варна е незаконосъобразна, тъй като жалбата на Николова срещу разрешението за строеж не е просрочена, а е подадена в законоустановения срок, поради което не е недопустима на приетото от органа основание. Със същото решение заповедта е отменена и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по съществото на жалбата съобразно задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. Със заповед № ДК-10-СИР-61 от 25.11.2010 г. на Началника на РДНСК - Североизточен район, издадена в изпълнение на горепосоченото решение, жалбата на Юлия Николова с вх. № ЖС-94-Ю-7/19.08.2009 г. срещу разрешение за строеж № 168/22.11.1991 г. отново е отхвърлена като недопустима, но на друго основание - поради липса на годен за обжалване административен акт, поради това, че атакуваното разрешение е загубило правното си действие, респективно - правата по него са погасени. С решение № 1247 от 26.05.2011 г. по адм. дело № 531/2011 г. на Административен съд - гр. Варна, чиято отмяна се иска, съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата на Николова срещу заповед № ДК-10-СИР-61 от 25.11.2010 г. на началника на РДНСК - Североизточен район с мотиви за законосъобразност на волеизявлението на органа, с което жалбата й срещу процесното разрешение за строеж е приета за недопустима, поради липса на правен интерес за жалбоподателката от оспорването му. При така установените правнорелевантни факти искането на Юлия Николова по чл. 239, т. 4 АПК се явява неоснователно. Отмяната по реда на чл. 237 и сл. от АПК е извънинстанционно производство и извънредно средство за защита срещу порочни съдебни решения. Тъй като засяга стабилитета на влезли в сила съдебни актове, този краен способ се прилага ограничително и е допустим само при наличие на изчерпателно предвидените в закона предпоставки и в посочените преклузивни срокове. Основанията за отмяна са изрично изброени в разпоредбата на чл. 239 АПК, а за да е налице хипотезата на чл. 239, т. 4 от АПК следва да се установи, че между същите страни, за същото искане и на същото основание са постановени две различни влезли в сила решения, които си противоречат. Или за да се допусне отмяна на разглежданото в настоящото производство основание е необходимо пълно съвпадение между индивидуализиращите всяко производство елементи, тъй като фактическият състав на приложимата разпоредба изисква обективно и субективно тъждество на делата, по които са постановени решенията. При това отмяна на неправилното влязло в сила съдебно решение може да се иска само при противоречащи си съдебни решения. В конкретния случай предмет на съдебна проверка в решението по адм. дело № 3356/2009 г. на Варненския административен съд, потвърдено от тричленен състав на ВАС, е била заповед № ДК-10-45 от 18.11.2009 г. на началника на РДНСК - Варна, с която жалбата на Николова срещу разрешение за строеж № 168/22.11.1991 г. е отхвърлена като недопустима поради просрочие. В решението по адм. дело № 531/2011 г. на Административен съд - гр. Варна, чиято отмяна се иска, предмет на оспорване е била заповед № ДК-10-СИР-61 от 25.11.2010 г. на началника на РДНСК - Североизточен район, с която същата жалба на същата жалбоподателка срещу същото разрешение за строеж е отхвърлена като недопустима поради липса на годен за обжалване административен акт, респ. - липса на правен интерес. Анализът на материалите по делото води до извода, че всяка една от цитираните заповеди е издадена на собствено фактическо и правно основание, поради което липсва идентичност на обективираните в двете заповеди волеизявления. Двата административни акта, обжалвани от Николова пред съда, визират различни, отделни, самостоятелни предпоставки за допустимост на оспорването на процесното разрешение за строеж. Следователно, по двете дела са оспорени различни административни актове, което сочи на липса на тъждество между тях и на предмета на осъществената от съда проверка за законосъобразност, а именно: в единия случай това е подаването на жалбата в срок, а в другия - наличието на правен интерес от обжалването. В конкретния случай няма противоречие на влезли в сила решения по смисъла на чл. 239, т. 4 АПК, тъй като се касае за различни актове, предмет на съдебен контрол, което обуславя и липсата на обективно тъждество по делата, респективно - на постановените по тях решения. Не е налице основание за отмяна, ако двете решения, за които се претендира, че си противоречат, са постановени по жалби срещу различни административни актове, дори те да са издадени по един и същи въпрос. Данните по делото водят на извод за липса на един и същ административноправен спор. Цитираните по-горе съдебни дела не са идентични, от което следва, че са с различен спорен предмет, а това изключва противоречие между постановените по тях решения. При липса на идентичност на спора по посочените от молителката две дела, Върховният административен съд в настоящия петчленен състав приема, че не са налице предпоставките на чл. 239, т. 4 от АПК за отмяна на влязлото в сила решение № 1247 от 26.05.2011 г. по адм. дело № 531/2011 г. на Административен съд - гр. Варна. В този смисъл е и тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. на общото събрание на колегиите на ВАС. По тези съображения, Върховният административен съд, петчленен състав приема, че искането за отмяна е неоснователно и като такова следва да се отхвърли. С оглед изхода на спора и предвид направеното от пълномощника на ответниците Тинка Николова Атанасова, Младенка Николова Димова и Николай Филчев Димов искане за присъждане на деловодните разноски, настоящата инстанция приема следното: Искането следва да бъде оставено без уважение, тъй като не е доказано плащане на уговореното в размер на 780 лв. в договора за правна защита и съдействие от 7.11.2011 г. адвокатско възнаграждение между Тинка Атанасова и Младенка Димова от една страна и адв. Арменчева от друга. Няма запис в договора за правна помощ за изплащане в брой на уговорената сума, както и не са представени по делото доказателства за изплащането й по банков път. С тези съображения настоящата инстанция приема, че искането за присъждане на деловодни разноски в размер на 780 лв. не е доказано и следва да се остави без уважение. Воден от изложеното и на основание чл. 244, ал. 1, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,