Решение № 6067 от 27.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11841/2011 г.

Решение № 6067 от 27.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11841/2011 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба подадена от началника на Областен отдел "КД-ДАИ" гр. Перник срещу решение 90 от 20 юни 2011 г. по адм. д. № 178/2011 г. на Административен съд Перник, с което е отменена издадената от него заповед № РД-14-21-487/14.III. 2011 г. на началник Областен отдел "КД - ДАИ" гр. Перник за наложена на основание чл. 106а, ал. 1, т. 3, б."б" от Закона за автомобилните превози принудителна административна мярка - временно спиране от движение на автобус, марка "Фолксваген" ЛТ. 35 с рег. № СА 9504 ВК собственост на "Порше Лизинг БГ" ЕООД, управляван от водача Сашо Евгениев Галев, към фирма "Транс Експрес Груп" ЕООД - чрез сваляне на предната табела с регистрационен номер СА 9504 ВК и отнемането й заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство № 001595588 и документите, свързани с извършения превоз - до заплащане на парична гаранция в размер на 500 лв. или до заплащане на наложената с наказателното постановление глоба за извършено нарушение. Излагат се касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита се, че съдът не е направил анализ на събраните доказателства, потвърждаващи мотивите на административния орган, не е взел предвид, че приложения към жалбата пътен лист е с липсващи реквизити /начален - краен километраж, липса на марка, модел и регистрационен номер на автомобил/. Не е обсъдил липсата на доказателства, че в деня на нарушението наетият водач в действителност е извършвал превоз на пътници по предварително обявеното разписание с. Студена - гр. София /Министерство на земеделието/, превоз на предварително определена група пътници, без промяна в състава на групата от началния до крайния пункт по предварително заявени условия. Към представения договор не е индивидуализирана групата от пътници, които ще бъдат обслужени. Ответното дружество е представило писмен отговор по касационната жалба. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. В заповедта за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 3, б."б" от Закона за автомобилните превози са изложени мотиви, че на 14.03.2011 г. при извършена проверка от инспектор в Областен отдел "КД-ДАИ" гр. Перник е установено, че Сашо Евгениев Галев от гр. Перник, служител към "Транс Експрес Груп" ЕООД, извършва обществен превоз на пътници с автобус марка "Фолксваген" ЛТ. 35 с рег. № СА 9504 ВК собственост на "Порше Лизинг БГ" ЕООД, по автобусна линия с. Студена - София под формата на случаен превоз, като превозва двама пътника. За да отмени оспорената заповед съдът е приел, че по делото са представени доказателства, че жалбоподателят е страна по договор за осъществяване на специализиран превоз, към преписката е приложен и пътен лист на процесното МПС за 14.III.2011 г., в който е отразено, че автомобилът осъществява специализиран превоз по маршрутно разписание. Направени са изводи, че административният орган е приложил разпоредба несъответна на закона, предвиждаща осъществяване на случаен превоз, в посочената разпоредба на закона възможност за налагане на принудителната административна мярка съществува само при извършване на случаен превоз, приложената мярка противоречи на мотивната част на заповедта, жалбоподателят не е уведомен за започналото административно производство, не му е дадена възможност да се запознае с основанията наложили издаването на заповед за прилагане на принудителна административна мярка, административният орган не е уведомил заинтересуваното лице за започване на административното производството, като го е лишил от възможността да участват в производството засягащо негови права. Решението е неправилно. Правилно е прието от съда, че за жалбоподателя "Транс Експрес Груп" ЕООД е налице правен интерес да обжалва заповедта за налагане на принудителна административна мярка, тъй като временното спиране от движение на автобуса и отнемането на документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство и документите, свързани с извършения превоз, засягат дружеството жалбоподател, който е ползувател на автобуса до придобиването на собствеността, което е възложило извършването на превоз на шофьора осъществил конкретния превоз. Доводите на касационния жалбоподател, че дружеството не е изпълнило изискването на чл. 3.6 от общите условия на договора за лизинг, неразделна част от него, според който е длъжен да регистрира автомобила на свое име като ползувател по лизингов договор, видно от приложеното към жалбата доказателство - част I от свидетелство за регистрация, не означава, че жалбоподателят пред съда няма правен интерес да оспорва наложената принудителна административна мярка, след като безспорно е установено, че превозът е извършен от дружеството, ползувател на автобуса. В нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 3 от АПК административният орган не е посочил адресата на акта, но в случая това не е довело до незаконосъобразност на административния акт, тъй като е ясно, че засяга ползувателя на автобуса, дружеството от чието име се е извършвал превоза, в заповедта е посочено, че превоза се е извършвал от нает шофьор /служител/ при "Транс Експрес Груп" ЕООД. Действително няма доказателства административният орган да е съобщил на жалбоподателя за започване на административното производство по налагане на принудителната административна мярка и да му е дал възможност да представи доказателства, но в производството по обжалване на оспорения акт жалбоподателят е имал възможност да представи всички доказателства и възражения по случая, поради което нарушението на чл. 34, ал. 3 АПК не може да бъде самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт. След като разпоредбата на чл. 106а, ал. 1 от ЗАвП предвижда, че за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: по т. 3, б."б" временно спиране от движение на моторно превозно средство, с което се извършва обществен превоз на пътници по автобусни линии под формата на случаен превоз - до заплащане на парична гаранция или до заплащане на наложената с наказателно постановление глоба за извършеното нарушение, видно е, че като нарушение законът няма предвид надлежно извършен случаен превоз по смисъла на § 1, т. 24 от ДР на ЗАвтП, а има предвид извършен обществен превоз по формата на случаен. Съгласно разпоредбата на чл. 61 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България / Наредбата, Наредба № 33/99 г./ специализиран превоз се извършва въз основа на сключен договор между лице по чл. 2, ал. 1 и предприятие или учебно заведение. Неразделна част от договора е разписание по образец (приложение № 9а), което е съобразено с началото и края на работното (учебното) време на клиента. Разписанието следва да е подписано от двете страни по договора за превоз и съгласувано с областния отдел "Контролна дейност - ДАИ" по месторегистрация на превозвача. Областният отдел "Контролна дейност - ДАИ" съгласува разписанието по ал. 2 при подадени от клиента списък на превозваните лица съгласно договора и декларация, че същите са негови работници, служители или ученици. А по силата на чл. 62 от същата наредба при специализираните превози всеки пътник трябва да има карта, издадена от превозвача, по образец (приложение № 10), удостоверяваща правото му да пътува. Картите са с размери 60 мм x 100 мм, с черни букви на бял фон. От събраните по делото доказателства не се установява при проверката да са представени договор за специализиран превоз, разписание по образец, съгласувано от ОО "КД" ДАИ-Перник и пътниците да са представили, изискващите се съгласно наредбата карти. Тези изводите не се променят от представения от жалбоподателя пред съда договор за специализиран превоз от 10.09.2009 г., сключен между "Транс експерс груп" ЕОО и Община Перник за извършване на специализиран превод на пътници от с. Студена, община Перник до гр. София /Министерство на земеделието/, със срок на договора три години, считано от 10.09.2009 г. и пътен лист № 621 от 14.03.2011 г. за извършване на специализиран превоз по договор и маршрутно разписание. Съгласно § 1, т. 23 ДР на ЗАП "Специализирани автобусни превози" са превозите на работници, ученици и други по договор с определени от клиента маршрут и разписание. Т. е за да се приеме за специализиран един превоз е необходимо освен договор да е налице и определен от клиента маршрут и разписание. В конкретния случай не е налице такова разписание, нито е установено или доказано, че пътуващите са служители на общината или други лица, свързани по някакъв начин с клиента. Следователно правилно административният орган е приел, че превозът е извършван под формата на "случаен" превоз, доколкото не попада в определението за специализиран превоз по смисъла на § 1, т. 23 ДР на ЗАП. Безспорно е обаче, че към момента на извършената проверка превозвачът не е представил изискващото се по силата на чл. 61, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата маршрутно разписание, съгласувано с ОО"КД" ДАИ Перник, както и че пътниците не са разполагали с карти по чл. 62 от наредбата. Цитираните документи не са представени и в съдебното производство. Представеният пътен лист не може да се приеме за разписание по чл. 62, ал. 2, тъй като от една страна не е съгласуван с ОО "КД" ДАИ Перник, а от друга - пътният лист е друг документ, различен от разписанието, който задължително се представя при поискване от контролните органи, заедно с разписанието за специализиран превоз и останалите документи, посочени в чл. 66 от Наредбата. Наличието на табела "специализиран превоз" и представеният по делото договор за специализиран договор не са достатъчни, за да се счете, че извършваният от касатора превоз е специализиран. Основателни са доводите в жалбата пред съда, че отнемането на свързаните с извършвания превоз документи, съгласно чл. 106, ал. 2, т. 2 е приложимо в случаите по ал. 1, т. 3, букви "а" и "г", а в случая принудителната мярка е наложена по чл. чл. 106а, ал. 1, т. 3, б."б", но доколкото отнемането на документите, свързани с извършения превоз е начин за налагане на принудителната административна мярка, а не е част от съдържанието й, оспорената пред съда заповед не следва да бъде изрично отменяна в тази част. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ, Върховният административен съд, Седмо отделение