Решение № 14521 от 29.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 950/2019 г.

Решение № 14521 от 29.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 950/2019 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с § 16, ал. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на А. Серафимов и Г. Серафимов и двамата от [населено място], чрез процесуалния им представител адв. Михайлова, срещу решение № 6798 от 19.11.2018 г., постановено по адм. д. № 6218/2018 г. по описа на Административен съд София – град, с което е отхвърлена жалбата им против отказ, обективиран в писмо изх. № САГ18–УТ00–41–2 от 04.05.2018 г. на Главния архитект на Столична община (СО), за издаване на удостоверение за търпимост на изградена жилищна сграда на два етажа и тавански етаж, находящ се в УПИ VIII–263, кв. 35, с. Кривина, район "Панчарево" на СО. С решението жалбоподателите са осъдени да заплатят разноските по делото. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърдят неправилност на извода на съда, че спорният строеж не е търпим. Посочват, че същият е търпим, извършен 1984 г., попадащ върху две УПИ – VIII – 263 и XI – 263 по плана на с. Кривина, действал към момента на изграждане на сградата, но за това разположение е налице съгласие на собственика на съседния имот. Твърди и неправилност на извода на съда, че липсва съгласие на всички съсобственици на съседния имот, като представя доказателства в тази насока и в настоящото производство. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се уважава жалбата им. Претендират разноски. Ответникът Главният архитект на СО, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационна жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба - неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежни страни и срещу акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АССГ е приел, че сградата, предмет на отказа, е безспорно незаконен строеж, тъй като за имота, където се намира е налице само издадено разрешение за строеж на временен такъв с площ от 60 кв. м., а спорната сграда не отговаря на това изискване. Посочил е и че от доказателствата се установява, че е издадена скица – виза за това, че в парцела се разрешава строеж на двуфамилна жилищна сграда съгласно Закона за етажната собственост (ЗЕТ) и Закона за териториално и селищно устройство (ЗТСУ). Приел е обаче, че от доказателствата се установява, че макар и да е извършена през 1984 г. в сроковете по § 16, ал. 1 от ДР на ЗУТ, спорната сграда не е била допустима по правилата и нормите по устройство на територията, действали към момента на извършването й, тъй като е разположена в два УПИ VIII – 263 и XI – 263 по плана на с. Кривина, което е недопустимо разположение. Приел е и че е неоснователно възражението за допустимо разположение на строежа, тъй като за това е имало съгласие на собственика на съседния имот, тъй като е налице такова само на един от съсобствениците, но не и на останалите. Приел е, че досежно допустимостта на разположение на сградата е относима преценката за спазване на отстоянието й към регулационната граница по действалия към изграждането регулационен план, а не към имотната/кадастралната граница на имота. Приел е и че строежът не е допустимо и по сегадействащия устройствен план и правила и норми за устройство на територията. Решение е правилно. Разпоредбата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, предвижда, че строежи, извършени до 07.04.1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно Закона за устройство на територията, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. При анализ на текста е видно, че за издаването на удостоверение за търпимост по реда на цитираната разпоредба, е необходимо наличието на две предпоставки: строежът да е извършен до 07.04.1987 г. и да е бил допустим или по действащите към момента на извършването му градоустройствени планове, правила и нормативи, или съгласно сега действащия закон. Неправилно съдът е приел приложимост на разпоредбата на чл. 151 от ППЗТСУ ;. Тази разпоредба се отнася за временните строежи, а в настоящия случай спорният строеж не е временен такъв. Издаденото разрешение за строеж от 1984 г. за временен строеж от 60 кв. м. е неотносимо в случая, тъй като то се отнася за законен разрешен временен строеж. В имота е изграден без строителни книжа незаконен строеж – двуетажна масивна сграда с подпокривно пространство, нанесена в кадастралната карта с идентификатор № 39791.6004.310. 4. Видно от представената скица от 1984 г., презаверена 1989 г. (стр. 44 от делото на АССГ), която по вида си представлява виза за проектиране за двуетажна фамилна сграда е, че в нея е нанесен изградения временен строеж и е определено "строително петно" за изграждане на спорната сграда с котирани отстояния от дъното на парцела и страничната регулационна линия, което не е спазено. Т. е. и от това се установява, че в случая не се касае за временния строеж, а за друг такъв на основното застрояване. Не е спорно, че сградата е изградена към 1984 г., както и че попада в два УПИ. Тъй като не се касае за временен строеж, т. е. такъв съобразно ограниченията по чл. 149 и следващите от ППЗТСУ ; до извършване на мероприятие, за което е отреден имота, то по отношение на спорната сграда не са приложими правилата за временен строеж в частност чл. 151 от ППЗТСУ ; , а общите правила за разположението на сградите по правилата за устройство на територията, действали към момента на изграждането й. Съгласно чл. 96, ал. 1 и 2 от ЗТСУ ; в относимата към изграждане на строежа редакция от ДВ бр. 36 от 1978 г. "Селищните системи и населените места се изграждат въз основа и при спазване на действуващите общи и подробни градоустройствени планове в съответствие със Закона за териториално и селищно устройство, този правилник, строителните и хигиенните правила, норми и нормативи и другите разпоредби по приложението на закона, инженерно-техническите правила по гражданската отбрана и другите действуващи разпоредби по проектирането и строителството", а съгласно ал. 2 "Правилата за разположението на строителните линии към улицата (външните строителни линии), строителните линии към съседите (вътрешните строителни линии), издатините, дълбочината на застрояването, разстоянието между сградите, незастроената част от квартала и парцелите, застроената площ и височината на сградите и др., доколкото този правилник не съдържа съответни разпоредби, се установяват със строителните правила, норми и нормативи по прилагане на закона". В случая не е спорно, а и от доказателствата се установява, че разположението на сградата, попадаща в два УПИ не отговаря на предвижданията на действащия застроително регулационен план за мястото, който е от 1960 г. Спорен е въпросът дали правилата и нормативите, действали към момента на построяване на сградата са допускали такова разположение при съгласие на собствениците на УПИ, в който частично попада сградата. Правилата и нормативите по устройство на територията, действали към 1984 г. се съдържат в Наредба № 5 за правилата и нормите по териториално и селищно устройство обн. ДВ бр. 69 от 02.09.1977 г. ;. В чл. 10 и 13 от посочената наредба са предвидени отстоянията, на които следва да са разположени сградите от страничните регулационни линии и от дъното на парцела, като в случая безспорно не е спазено отстоянието до дъното на парцела, което по чл. 13, ал. 2 от Наредба № 5 от 1977 г. следва да е 8 м. или най – малко 5 м. от регулационната линия към дъното на парцела, тъй като спорната сграда попада в два парцела откъм дъното на УПИ VIII - 263.