Решение № 193 от 24.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 605/2013 г.

Решение № 193 от 24.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 605/2013 г., II н. о., НК, докладчик съдията Елена Авдева Производството по делото е образувано на основание чл. 423, ал. 1 от НПК по искане на осъдения И. А. К. за възобновяване на производството по нохд № 2751/2010 г. по описа на Варненския районен съд. В искането се сочи, че във въззивното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, като е даден ход на делото и същото е решено в отсъствие на подсъдимия и неговия адвокат. Искателят твърди, че научил за влязлата в сила присъда на 27.09.2012 г., след като на 12.08.2012 г. бил задържан в Гърция. В съдебното заседание пред касационната инстанция осъденият и защитата му поддържат искането по изложените съображения. Прокурорът пледира искането да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване, установи следното: Варненският районен съд с присъда № 583/17.11.2010 г. по нохд № 2751/2010 г. признал подсъдимия И. А. К. за виновен в това, че на 30.04.2004 г. в гр. В., в условията на опасен рецидив и в съучастие, чрез използване на моторно превозно средство, отнел чужда движима вещ - компютър на стойност 300 лева от владението на А. Р. без негово съгласие с намерение противозаконно да го присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца, което да изтърпи в затвор при първоначален строг режим. Подсъдимият, подпомаган от упълномощения от него адвокат, участвал в цялото първоинстанционно производство. По негова жалба Варненският окръжен съд образувал внохд № 2131/2010 г. И. К. и адвокатът му били редовно призовани за насрочените заседания на 10.02.2011 г. и 10.03.2011 г. На първата дата те не се явили, като изтъкнали уважителни причини - заболяване на адвоката и призоваване на подсъдимия за неотложни процесуално следствени действия по друго дело. Съдът уважил искането им за отлагане на делото, но те не се явили и един месец по-късно без да представят доказателства за повторно възникване на обективни обстоятелства, препятстващо участието им в процеса. Съдът дал ход на делото и постановил решение от 17.03.2011 г., с което потвърдил първоинстанционната присъда, която влязла в сила от същата дата. Осъденото лице и защитата му не проявили интерес към хода на делото и не се възползвали от предвидената в чл. 422, ал. 3, пр. 1 от НПК възможност да поискат възобновяване на делото в шестмесечен срок от влизане на присъдата в сила т. е до 17.09.2011 г. Искателят неоснователно твърди, че тъй като заминал за Гърция, за него шестмесечният срок започнал да тече от 27.09.2012 г. - датата, на която узнал, че присъдата е влязла в сила. Този начален момент за процесуалния срок по чл. 423, ал. 1 и чл. 422, ал. 3, пр. 2 от НПК законодателят е предвидил само за задочно осъдените поради неучастието им в наказателното производство. Подсъдимият не попада в тази категория. Той бил осъден присъствено от първата инстанция и инициирал въззивна процедура. Окръжният съд го призовал по предвидения процесуален ред и разгледал делото в негово отсъствие, тъй като участието на страните /освен прокурора по дела от общ характер/ не е задължително при въззивната проверка съгласно чл. 329 от НПК. Оплакването за съществено процесуално нарушение поради неправилно разглеждане на делото пред окръжния съд подсъдимият е следвало да изложи в искане за възобновяване, направено в легалния шестмесечен срок от влизане на присъдата в сила. Тъй като то се релевира едва на 27.02.2013 г. разглеждането му е процесуално недопустимо. Водим от горното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,