Решение № 10126 от 11.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3570/2012 г.

Решение № 10126 от 11.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3570/2012 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на "Комар Инвестмънт" ООД чрез неговия пълномощник и на Вера Николова Сиракова срещу решение № 117/19.01.2012 г. по адм. д. № 2322/2011 г. на Административен съд Варна. Считат обжалваното решение за незаконосъобразно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендират от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба началникът на службата по геодезия, картография и кадастър и министърът на културата не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторите срещу мълчаливия отказ на началника на СГКК-Варна за произнасяне по молба вх. № 99-8166/31.03.2011 г. за заличаване от действащата кадастрална карта на премахната сграда в УПИ IХ-11, кв. 728 на 3 м. р. на гр. Варна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Съгласно § 10 от ПЗР на Закона за културното наследство заварените обявени по досегашния ред недвижими паметници на културата запазват своя статут и категория като културни ценности по смисъла на този закон. След като се иска заличаване на обект, който е недвижима културна ценност, следва да са изпълнени изискванията и на Закона за културното наследство по отписване на същата от националния регистър на културните недвижими ценности. Особеният статут на премахната сграда е изисквал нейното изключване като културна ценност от националния регистър. Решението е неправилно поради противоречието му с процесуалния закон. Съдът не е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. В случая с влязло в сила съдебно решение по адм. д. № 11602/2010 г. е установено, че са налице условията по чл. 197 ЗУТ за събаряне на процесната сграда. В изпълнение на цитираното съдебно решение е постановено и представеното по делото удостоверение по чл. 197 ЗУТ. В този аспект съдът неправилно е приел, че особеният статут на премахната сграда е изисквал нейното изключване като културна ценност от националния регистър съгласно чл. 69 от Закона за културното наследство. Такова изискване не се съдържа в разпоредбите на ЗКИР, а и съдът цитирана нормата на чл. 69 от ЗКН в изменения й след формирания мълчалив отказ вариант. Както се посочи, с влязло в сила съдебно решение е установено, че са изпълнени материалноправните изисквания на чл. 197 във връзка с чл. 125, ал. 5 ЗУТ в редакцията му на ДВ бр. 61/2007 г. Поради това изводът на съда за законосъобразност на обжалвания административен акт в хипотезата му на мълчалив отказ не се подкрепя от доказателствата по делото и е в противоречие с материалния закон. По принцип при обжалване на мълчалив отказ контролът за законосъобразност върху него се осъществява, като се изхожда от съществото на искането и от предполагаемите съображения, които са могли да мотивират административният орган да не го уважи. В случая с оглед направеното искане, което следва да бъде квалифицирано по чл. 52, ал. 4 ЗКИР и представените документи- влязлото в сила съдебно решение, цитирано по-горе, развитите мотиви от съда не могат да се определят като предполагаеми съображения на административния орган за отказ. Напротив, материалноправните изисквания на чл. 197 ЗУТ и чл. 52, ал. 2 ЗКИР са изпълнени. Поради това мълчаливият отказ е незаконосъобразен, а обжалваното решение, с което същият е потвърден, е в противоречие с цитираните материалноправни новели. Това налага отмяна на съдебното решение и на приетия с него за законосъобразен мълчалив отказ и връщане на делото на административния орган за произнасяне съобразно мотивите на настоящето решение. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение