Решение № 10057 от 24.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1159/2009 г.

Решение № 10057 от 24.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1159/2009 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Труфка Стоянова Парашкевова и Светла Николаева Колева и двете от гр. Русе, срещу решение № 20/10.11.2008 г. на Русенския окръжен съд, постановено по адм. дело № 215/2003 г., с отхвърляне на жалбата им срещу решение № 14/25.02.2003 г. на Началника на РДНСК - Русе, оставило без уважение жалбата срещу разрешение за строеж № 209 от 30.04.2002 г. на Главния архитект на община - Русе. Решението се счита порочно, настоява се за отмяната му. Сочи се, че разрешението за строеж е издадено на несобственик, тъй като сградата, за която е издадено, е собственост на Виолета Хр. Йотова, с "ремонта" по същество се извършват нарушения на закона, които излизат извън обема му, предвидени са стоманобетонови плочи, нов подход откъм улицата, визираната кота е невярна и т. н. Освен това, по делото не са представени никакви документи, които да оспорят твърденията на жалбоподателките, а съдът не е направил анализ на същите. В съдебното заседание от касационните жалбоподателки се явява лично Труфка Стоянова, жалбата се поддържа, от името и на двете, от адв. Терзиев, който моли да се уважи същата, по съображенията в нея и писмените бележки, като се присъдят и направените по делото разноски. Ответникът - Георги Аврамов Чернев, се явява лично, оспорва я, като излага съображения за нейната неоснователност, моли решението като правилно, да се остави в сила, а представените пред ВАС, от касационните жалбоподатели, писмени доказателства, са неотносими към настоящия спор. Началникът на РДНСК - Русе, не изпраща представител, не е изразил становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Правилно съдът е приел, че жалбоподателите, съгласно чл. 149, ал. 2 ЗУТ, не са имали право да искат отмяна на решението. Същото е обосновано и следва да се потвърди. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е депозирана от надлежни за производството страни, процесуално е допустима. По съществото си е неоснователна. За да приеме горепосочения правен резултат, първоинстанционният административен съд е обсъдил относимите за случая норми на чл. 149, ал. 2, вр. чл. 148, ал. 2 и чл. 185, ал. 1 ЗУТ, преценил е в съвкупност събраните по делото доказателства, отчел е неоспореното заключение на техническата експертиза, при което е стигнал до правилния извод за законосъобразност на решение № 14/25.02.2003 г. на Началника на РДНСК-Русе, потвърдило издаденото разрешение за строеж № 209/30.04.2002 г. Съдебният акт е обоснован и правилен, следва да се остави в сила, твърдяните касационни основания не са налице. Разрешението за строеж, предмет на контрол за законосъобразност по специалния ред пред административния орган, е било издадено на основание чл. 148, ал. 2 и чл. 185, ал. 1 ЗУТ, за извършване на "ремонт на съществуваща жилищна сграда, без да се изменят външните й очертания в хоризонтално и вертикално отношение". Началникът на РДНСК се е произнесъл по жалбата с мотивирана заповед, след извършена проверка на обстоятелствата, релевантни по преписката - установил е, че намиращите се в имота сгради се запазват по действащия ЗРП за кв. 254, че адресатът на разрешението за строеж - Георги Чернев е индивидуален собственик на обекта, обсъдил е и издадената скица с виза за проектиране на ремонта, както и одобрените проекти в съответните им части. Проверен е на място и извършваният строеж, с констатациите, че ремонтът се осъществява в разрешените му рамки - сградата е запазена в съществуващия обем, не е променяна конфигурацията й, не са събаряни стени и т. н. При тези данни, административният орган е направил извода си за липса на ограниченията по чл. 156, ал. 2 ЗУТ (сега отменена, но действала към датата на издаване на акта), с оглед което е счел жалбата неоснователна. Това решение съдът с основание е потвърдил, след като от своя страна е назначил експертиза, във връзка с изложените от обективна страна обстоятелства и с оглед оплакванията в жалбата. Изготвеното заключение, като подробно, компетентно и неоспорено от страните, правилно е било кредитирано от съда и залегнало в мотивите на съдебния акт. Законосъобразна е преценката, че в случая се касае до основен ремонт, в параметрите и начина на осъществяване на такъв съобразно законовото определение, визирано в § 5, т. 42 ЗУТ, което е достатъчно като обосновка и оборва твърденията в жалбата за нарушения на закона и "прикриване на ново строителство". Фактът, че касационните жалбоподателки са собственици на имота и друга сграда с магазини в него, не е пречка и за ответника да реализира своите права по отношение на притежаваната от него самостоятелна сграда. В този смисъл, основателно е възражението, че представените пред ВАС решения по гражданскоправния спор, във връзка със земята, са ирелевантни и не рефлектират върху законосъобразността на контролираното в административно производство решение № 14/2003 г. Същите, в заседанието от 10.11.2008 г., са били предмет на коментар и с основание съдът, с нарочно определение е отклонил представянето им. С оглед изложеното, решението следва да се остави в сила, след като не се установиха твърдяните касационни основания за отмяната му, поради което и Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК,