Решение № 10666 от 14.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5278/2015 г.

Решение № 10666 от 14.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5278/2015 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез процесуалния представител юрк. Т. Станкова, против решение № 21 от 19.03.2015 г., постановено по адм. д. № 158/2014 г. по описа на Административен съд - Търговище, с което, по жалба на Ефраим Мустафов Халилов от с. Врани кон, общ. Омуртаг, е отменено Уведомително писмо изх. № 02-250-6500/6862 от 24.09.2014 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, гр. София за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания"от програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2013 г. в частта за отказано финансиране за парцел с идентификатор № 12 156-376-1-2 по подадено заявление за подпомагане с УИН 25/310513881611 и приложение за кандидатстване за агроекологични плащания за кампания 2013 г. и преписката е върната на касатора за ново произнасяне в тази част при спазване на дадените от съда указания. Релевирани се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на процесуалния закон- касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател твърди, че неправилно съдът е приел, че в оспорената част на акта не се съдържат фактически основания за издаването му и излага подробни съображения по приложимите разпоредби на Наредба № 11/6.04.2009 г. на МЗХ и ЗПЗП. Твърди и че съдът неправилно кредитирал заключението на вещото лице по назначената техническа експертиза, въпреки че неговият процесуален представител го оспорил. Моли ВАС да отмени решението в обжалваната част и да остави в сила оспорения акт. В откритото съдебно заседание пред ВАС не изпраща процесуален представител. Ответникът по касационната жалба-Ефраим Мустафов Халилов не изпраща процесуален представител в съдебното заседание. В писмен отговор, подаден чрез адв. А. Моренов оспорва касационната жалба като неоснователна, моли съдебното решение да бъде оставено в сила и сочи практика на ВАС по идентичен казус. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че съдът е установил изцяло релевантната фактическа обстановка, която е обсъдил ведно с приложимото материално право и е извел законосъобразен извод за неправилност на оспореното писмо на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Намира освен това, че в него административният орган, по отношение на спорния БЗС 12156-376-1-2, неправилно е обосновал отказ за подпомагане за заявени площи, респ. дължими за тях суми, предвид правилно установеното от АС- Търговище, че в случая се касае за различие между кода на агроекологичната дейност, за която е кандидатствано, както и че съдебно-техническата експертиза също установява, че некоректно парцелът е записан като такъв с биологично производство в преход, т. е. цялата негова площ следва да бъде определена като подходяща за подпомагане. Намира, че са налице обстоятелства, обуславящи приложимост на основанията по чл. 146, т. 2, 3 и т. 4 от АПК за отмяна на оспореното писмо в посочената част, както аргументирано е приел съдът с процесното решение. Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Ефраим Мустафов Халилов против Уведомително писмо изх. № 02-250-6500/6862 от 24.09.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд земеделие (ДФЗ) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г., за кампания 2013 г., с оторизирана субсидия в размер на 12348,38 лева, в частта на отказано финансиране за парцел с идентификатор № 12 156-376-1-2 с площ 5,47 ха. Оспорващият възразил, че обжалваният административен акт -в посочената по-горе част, е опорочен поради неспазване на установената форма, с оглед непосочени в него фактически основания, обуславящи посочения в процесното уведомително писмо извод за наличие на "неспазени базови и други изисквания", което съществено затруднило осъществяването на правото на защита срещу него. За процесния парцел БЗС 12156-376-1-2, находящ се в землището на с. Врани кон, община Омуртаг с площ 5.47 ха, и засаден със сливи твърдял, че от извършената проверка на място било установено, че няма недопустими площи, а в обжалваното Уведомително писмо неправилно цялата площ на парцела била определена като недопустима поради неспазени базови и други изисквания. Твърдял и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби - отменителни основния по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК. От писмените доказателства по приложената административна преписка и тези, представени от страните, съдът приел за установено, че административното производство е образувано по подадено от жалбоподателя заявление с УРН: 232538 и УИН 25/310513881611, в което е заявил за подпомагане 56 парцела с обща площ 119,85 ха в землищата на селата Величка, Веренци, Врани кон, Зелена морава, Могилец, Първан, Рътлина и Церовище в община Омуртаг, съответно по схемата за единно плащане на площ (СЕПП/, по мерки СНДП, НР1, и АП 07 - за биологично растениевъдство в преход за полски култури, включително фуражни и един парцел с площ 5,47 ха, заявен по мярка АП03-биологично растениевъдство-трайни насаждения, лозя и маслодайна роза, които площи подробно е описал в приложената към заявлението Таблица за използваните парцели 2013 г., като за кандидатстването по мярка 214 "Агроекологични плащания" било изготвено и съответното приложение. Посочил, че за определянето на допустимите за подпомагане площи за 2013 г. за заявените от жалбоподателя парцели в периода 19 юли - 26 август 2013 г. е извършена проверка на място, в изпълнение на Заповед № 246412 от 17.07.2013 г., като по-голямата част от нея е осъществена по дистанционен метод, с използване на сателитни снимки с висока резолюция, като тази проверка касае само парцелите, заявени по мярка 214 и условията, на които следва да отговарят същите, и тя не е установила нарушения. С констатациите по нея жалбоподателят бил запознат. Съдът преценил оспорения административен акт за издаден от компетентен орган - изпълнителния директор на ДФЗ-РА, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 20, т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗПЗП. По отношение на изискването за форма съдът установил, че за БЗС 12156-376-1-2 административният орган не е посочил фактическо основание за отказа за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., тъй като липсва посочване на конкретната причина за отказ от финансиране на заявените от жалбоподателя площи. Констатирал още, че в случая от една страна ДФЗ е установил, че не са налице намаления в площта, които да са следствие на двойно заявени площи, видно от колона 4 от стр. 2 на уведомителното писмо, но същевременно, след проверка на място също не е установено да са налице недопустими за подпомагане площи, видно от -колона 5 на същата страница, и установената площ възлиза на 5,47 ха. От трета страна е посочено, че след извършени административни проверки /колона 8 досежно същия размер/, няма неспазени базови и други изисквания-видно от колона 7, но в противоречие с горното, в колона 9, цялата площ на парцела е посочена като недопустима за подпомагане. Оттук съдът извел извод за основателност на довода на оспорващия, че в легендата към колона 7 не са посочени кои са неспазените базови изисквания, послужили като фактически основания за отказа, освен и че не е посочен и конкретен текст от Наредба 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР за периода 2007-2013 г., който да е нарушен, т. е. липсват и правните основания за този отказ. С оглед на тези констатации досежно процесния парцел съдът извел извод, че е недопустимо едва след издаването на административния акт, и то във фазата на съдебния контрол на този акт той тепърва да бъде допълван-чрез излагане на фактически съображения, както и че липсата им не може да се запълни чрез събиране на доказателства, тъй като по делото липсва предмет на доказване. Съобразявайки горните обстоятелства и практиката на ВАС съдът приел, че неизлагането на мотиви е съществен порок на акта и винаги е основание за неговата отмяна, тъй като не дава възможност на страните за защита и препятства правилното упражняване на съдебния контрол за законосъобразност. Независимо от този, съдът извел и втори извод, основан на назначената по искане на оспорващия, изслушана и кредитирана като неоспорена по делото съдебно - техническа експертиза. Оттам извел извод, че при извършената проверка за причините за отказ от плащане на БЗС № 12156-376-1-2 е посочено "различие между кода на агроекологичната дейност, за която е кандидатствано - АП03 и установената на място степен на биологична чистота, а именно - биологично растениевъдство в преход - код АП08", но от направените проверки при сертифициращото лице е установено, че в издадените сертификати за 2012, 2013 и 2014 г. този парцел е установен като годен за биологично производство, с оглед на което счел, че за същия следва да се изплати заявената сума за подпомагане, а не да издава административен акт при неизяснени факти. По тези съображения преценил оспореното Уведомително писмо, в частта на отказа за финансиране за процесния парцел за незаконосъобразно и го отменил в тази част. Упражнил правомощието си по чл. 173, ал. 2 от АПК и върнал преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Постановеното решение е правилно. Наведеният довод в касационната жалба, че фактическите основания за отказа се установяват от данните по преписката, е неоснователен. Той не намира опора в чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Изискването за мотивиране на отказа от финансиране е именно посочване на фактическите основания и съпоставянето им с правните такива, от които административният орган черпи правомощието си да издаде отказа. Правилна е преценката на съда за нарушаване на изискването за форма. Посочването на фактическите и правни основания за издаването на акт от страна на органа са предпоставка, обуславяща възможността за упражняване на контрол върху същия, а и за възможността за организиране на адекватна защита спрямо него. С оглед изложеното по-горе досежно записванията в оспореното писмо и таблицата към него, основателни са били доводите на жалбоподателя в частта за посочения по-горе БЗС, че административният акт не съдържа ясно изложение нито на фактическите, нито на правните основания, поради наличието на които е издаден отказ за финансово подпомагане, с което съществено е затруднил защитата му срещу него. Основните доводи на жалбоподателя в производството пред първоинстанционния съд за немотивираност на оспорения акт правилно са преценени като основателни. Няма колебания в практиката на ВАС, че по принцип няма пречка мотивите към акта да бъдат изложени и отделно от самия акт, в друг документ към преписката, но в случая такива няма, а мотивите към оспореното уведомително писмо не могат да се изведат и от разясненията, посочени за всяка колона от таблицата, приложена към него, в частта досежно процесния парцел на оспореното уведомително писмо. Противно на твърдяното в настоящата жалба, решаващият съд е стигнал до правилния извод, че в издадения акт няма конкретни, относими и адекватни констатации по отношение на заявлението на оспорващия за този парцел. Правилен е изводът, че по отношение на последния в уведомително писмо не се съдържат фактически основания за отказа за подпомагане по процесната мярка, а и не е посочено точното правно основание, съгласно чл. 17 от Наредба № 11/6.04.2009 г. Освен това, правилен е и следващият извод на съда, че по отношение на посочения в УП парцел актът е издаден и при неизяснена фактическа обстановка, което обстоятелство се сочи и от вещото лице. Тук е мястото да се посочи, че твърдяното "оспорване на експертизата" не отговаря на действителното положение - видно от протокола на откритото съдебно заседание от 24.02.2015 г., процесуалният представител на ДФЗ - юрк. Станкова не само не е оспорил заключението, но и изрично е посочил то да се приеме - л. 175 от делото. Наведеният довод в касационната жалба за допуснато от съда нарушение на материалния закон е неоснователно. В тази част от касационната жалба процесуалният представител на касатора прави опит да замести липсващите мотиви на оспореното писмо, което не може да бъде предмет на обсъждане, защото касационната жалба не е и не може да бъде част от обжалваната заповед. Посочените по-горе категорично установени и относими към спора факти и обстоятелства налагат извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт в посочената по-горе част, поради което съдът правилно го е отменил и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК върнал преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. В този смисъл практиката на ВАС е безпротиворечива - напр. решения № 14230 от 27.11.2014 г. по адм. д. № 3953/2014 г., III отд. на ВАС, № 10730 от 15.07.2013 г. по адм. д. № 4170/2013 г., № 3899 от 20.03.2013 г. по адм. д. № 13126/2012 г. и № 1200 от 24.01.2013 г. по адм. д. № 12488/2012 г. - трите - на IV отд. на ВАС. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на АССГ е съобразено с материалния закон и не страда от релевираните с касационната жалба пороци. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се констатира същото да е нищожно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение