Решение № 15209 от 11.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6023/2019 г.

Решение № 15209 от 11.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6023/2019 г., VIII о., докладчик председателят Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Ален мак – 2002" ООД, чрез адв. Найденова, против решение № 512/20.03.2019 г. по описа на Административен съд – Бургас, постановено по адм. д. № 673/2018 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт /РА/№ Р-02000217004132-091-001/18.12.2017 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ Бургас на Национална агенция за приходите /НАП/, в частта потвърдена от директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ Бургас при Централно управление /ЦУ/ на НАП с решение № 44/20.02.2018 г. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени първоинстанционното решение и процесния РА и да му се присъдят направените разноски по делото. Ответникът по касационната жалба – директора на дирекция "ОДОП" Бургас при ЦУ на НАП, чрез юрк. Илиева, в съдебно заседание оспорва жалбата и моли да бъде оставено в сила решението на административния съд. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. За да постанови процесното решение съдът е счел за установено следното: предмет на обжалване е ревизионен акт № Р-02000217004132-091-001/18.12.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден от директора на дирекция "ОДОП" Бургас при ЦУ на НАП с решение № 44/20.02.2018 г., с който са установени задължения за данък върху добавената стойност на "Ален мак - 2002" ООД за данъчен период 01.04.2016 г. - 30.04.2016 г., в размер на главницата 5 000,28 лв. и лихва 809,90 лв. и за данъчен период 01.05.2016 г. -31.05.2016 г. главницата 19 999,80 лв. и лихва 3 066,98 лв. Съдът е приел, че обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение на фактурираните доставки от "Милчев къмпани груп" ЕООД първоинстанционният съд е стигнал до извод, че в хода на производството не са представени приемо-предавателни протоколи, от които да е видно кога точно са предадени стоките. Приел е, че по делото не се установява с какво точно превозно средство е транспортирана стоката, съответно че доставчикът е разполагал със собствено или наето такова, за да може действително да извърши транспорта. Относно доставките от "Екс Комерс БГ" ЕООД административният съд е счел, че не се установява къде са съхраняване процесните стоки, както и липсват доказателства за тяхното транспортиране. Според съда не се установява доставчикът да е притежавал собствени или наети складова база, магазин или друг обект в който да се е съхранявала стоката. По отношение на фактурираните доставки на СМР от "Ипо груп" ЕООД е прието, че в хода на производството не са ангажирани доказателства, посредством които да се установи извършването на процесните услуги. Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно. Касационната жалба е неоснователна. Касационният съд намира изводите на АС – Бургас за обосновани и законосъобразни. Решението е правилно и следва да се остави в сила като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК касационният съд препраща към мотивите на АС - Бургас. Част от издадените фактури – от "Екс Комерс БГ" ЕООД и "Милчев къмпани груп" ЕООД, касаят доставки на стоки – строителни материали. Липсват представени към тях приемо-предавателни протоколи. Не са представени и доказателства за транспортиране на стоката. Единствено наличието на фактура, която е надлежно осчетоводена, не обуславя извод за наличие на реална доставка. За да възникне право на приспадане на данъчен кредит по тези фактури, следва да е осъществена реална доставка, която изпълнява критериите на чл. 6 от ЗДДС. По отношение на процесните доставки следва да се посочи, че не е установено прехвърляне на собствеността на стоката от доставчик към получател. В хода на ревизионното и съдебното производство жалбоподателят не е доказал по категоричен и безспорен начин реалното престиране и доставяне на процесната стока поради непредставянето на придружаващи фактурите приемо-предавателни протоколи. По отношение на останалата част от процесните фактури се касае за доставки на услуги – СМР. Към фактура № 162/19.04.2016 г., издадена от "Екс Комерс БГ" ЕООД, е представен Протокол /Акт Обр. 19 за извършени СМР – гипсова шпакловка, без подписи от страна на възложител и изпълнител, като същият по този начин не представлява годно доказателство за приемане на фактурираните СМР. Към фактурите, издадени от "Ипо груп" ЕООД, е представен Протокол /Акт Обр. 19 за извършени СМР на който е посочена дата на съставяне 30.05.2016 г. и от него не става ясно кога точно са били извършени процесните доставки, тъй като фактурите за тях са от 21.04.2016 г до 30.05.2016 г. Същите с оглед на горното са издадени без основание преди да е настъпило данъчното събитие. Съгласно трайната практика на СЕО и СЕС, за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага със счетоводни документи за доставка, която да е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. в процесния случай - да са извършени доставките на стоки и услуги от издателите на фактурите. При оспорване на фактурата, касаещо отразената в нея стопанска операция, задължение на ползващия се от правата по този документ е да докаже, че отразената във фактурата стопанска операция действително е осъществена, което в случая не е сторено. В този смисъл е и практиката на СЕС, според която само по себе си посочването на ДДС във фактура не може да обоснове право на приспадане на данъчен кредит за получателя. Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение е правилно постановено, като същото следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед резултатът по делото, в полза на Дирекция "ОДОП" Бургас при ЦУ на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция в размер на 1 396 лв. съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,