Решение № 649 от 24.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 2852/2011 г.

Решение № 649 от 24.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 2852/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Вероника Имова Делото е образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, вр. с чл. 420, ал. 2 НПК по искане, изготвено от защитата на осъдения Ц. Т. А., адвокат П. Я. от САК, за възобновяване на производството по внохд № 2193/11 г. на Софийски градски съд, отмяна на постановеното решение по същото дело, с което е изменена отчасти в наказателната й част, а в останалата е потвърдена, присъдата по нохд№ 10796/2007 г. на Софийски районен съд, с която осъденият е признат за виновен за престъпления по чл. 346, чл. 325 и чл. 277 НК. В искането се изтъкват всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. т. 1-3 НПК. Нарушението на материалния закон се състои в неправилното приложение на чл. 346, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1 НК. Установено е от доказателствата, че А. е собственик на лекия автомобил, поради което липсва един от съставомерните признаци на престъплението - деецът да отнеме чуждо МПС. Неправилно е приложен и чл. 277, ал. 1 НК, тъй като съставът на това престъпление се поглъща от състава на престъплението по чл. 346, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1 НК. Наред с този довод в искането се твърди, че осъденият е извършил двете деяния в идеална съвкупност. Неправилно и двете инстанции са приели, че залепените върху автомобила хартиени лепенки имат характер на знак, ограничаващ достъпа до вещта. Те с нищо не са наподобявали знак, поставен на законно основание от орган на власт. Искането е за отмяна на съдебните актове и връщане делото за ново разглеждане или за оправдаване на подсъдимия по посочените престъпления. В съдебно заседание осъденият се явява лично както и защитата му, адвокат П. Я.. Искането се поддържа от защитата и осъденият като се добавя и нов довод за нарушено право на защита - в досъдебната фаза не е бил назначен служебен защитник на осъдения. Прокурорът от ВКП дава заключение за неоснователност на искането, тъй като деянията са доказани. В последната си дума осъденият Ц. А. заявява, че не е извършил престъпленията, за които е осъден. Колата е негова собственост. Ключовете от нея и документите за управлението й са били в негово владение, не е била паркирана на служебния паркинг на РПУ, не е имало лепенки с печат, указващи, че същата е с ограничен достъп. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД В РАМКИТЕ НА ПРАВОМОЩИЯТА СИ И ПРЕДЕЛИ НА ПРОВЕРКА, СЪОБРАЗИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО И ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И ПРИЕ СЛЕДНОТО: Искането за възобновяване е допустимо- подадено e от оправомощен процесуален субект в шестмесечния срок, предвиден в закона и е срещу влязъл в сила съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, искането е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНО. С присъда от 08.11.2010 г., по нохд № 10796/2007 г. на СРС подсъдимият Ц. Т. А. е признат за виновен, че на 10.05.2006 г. в около 19:00 ч., в гр. София. ул... М. Д., пред № 2а, е направил опит противозаконно да отнеме, чрез използване на техническо средство - ключ, лек автомобил марка "Фолксваген Голф", ДК № В **** СМ от владението на инспектор при оперативна дежурна част при 05 РПУ-СДП - Д. К. Д., без негово съгласие и с намерение да го ползва, при условията на чл. 195. ал. 1, т. 4, предл. 2 НК, като опитът е останал недовършен поради независещи от дееца причини и на основание чл. 346, ал. 2, т. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1, пр. 1 НК и чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца. Признат е за виновен и в това, че по същото време и място е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред, изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред, и по своето съдържание се отличава с изключителна дързост, поради което и на основание чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 НК вр. с чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от пет месеца. Подсъдимият А. е признат за виновен и в това, че на същото място и по същото време съзнателно е повредил печат - хартиена лепенка с печат на 05 РПУ-СДП, поставена на законно основание върху движима вещ - на предната лява врата на лек автомобил марка "Фолксваген Голф", ДК № В 9781 СМ, за знак, че достъпът върху вещта е ограничен, поради което и на основание чл. 277, ал. 1 НК и чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три месеца. По реда на чл. 23, ал. 1 НК му е наложено общо най-тежкото от посочените наказания - лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца. Приложен е и чл. 24 НК като е определеното общо най- тежко наказание е увеличено с още три месеца лишаване от свобода. На основание чл. 61, т. 2 ЗИНЗС е постановено да изтърпи наказанието при първоначален строг режим, в затвор. Приложен е чл. 59, ал. 1 НК като е приспаднат срока, през който е бил задържан с мярка за неотклонение задържане под стража, считано от 10.05.2006 г. до 17.08.2006 г. На основание чл. 189, ал. 3 НПК разноските от 180 лв. са възложени в тежест на подсъдимия. С решение от 11.10.2011 г. по внохд № 2193/11 г. на СГС, образувано по жалба от защитата на подсъдимия срещу присъдата, същата е изменена в осъдителната й част, като е признат за невиновен и е оправдан по квалифициращия признак - деянието по чл. 325, ал. 2, вр. с ал. 1 НК, да е осъществено с изключителна дързост, във вр. с ал. 2, предл. второ, алтернат. втора НК и е отменено приложението на чл. 24 НК. В останалата част присъдата е потвърдена. Оплакването за ограничаване правото на защита на осъдения с твърдението за неназначаване на служебен защитник на същия във фазата на досъдебното производство е неоснователно. На първо място обвинението не изисква задължителна защита. Второ, такава не е била поискана поради невъзможност за финансирането й от страна от обвиняемия, доколкото интересите на правосъдието са изисквали назначаването й. На л. 35 от досъдебното производство е приложен договор от 11.05.2006 г. за правна защита и съдействие, с който осъденият А. е упълномощил адвокат М. М. и адвокат Е. П. да го представляват и защитават по наказателното производство до приключването му с влязъл в сила съдебен акт. От съдържанието на постановлението за привличане на А. като обвиняем от същата дата, за деяния по чл. 325, чл. 346 и чл. 277 НК, както и в протокола за предявяване на обвинението е вписано присъствието на адвокат М.. Присъствието на защитника на А. е било осигурено и при предявяването на досъдебното производство, видно от протокола за предявяване на л. 106. При тези данни твърдението за ограничено правото на защита на осъдения е изцяло несъстоятелно. Осъденият е имал защитник по свой избор и не е имало правно основание за назначаването на служебен защитник на А.. Известно от законовата регламентация за правната помощ и участие на защитник на обвиняемия в наказателния процес е, че наличието на договорният защитник игнорира служебно назначения. ВКС намира че осъждането на искателя за престъпление по чл. 346 НК е в нарушение на закона. Изяснено е от фактическа страна, че процесният лек автомобил "Фолксваген Голф", ДК № В 9781 СМ е бил владян и ползван на законно основание от осъдения А.. Макар да е бил собственост на лицето П. М., той е бил предоставен от нея за ползване на свид. Т. А., упълномощен с договор за упълномощаване да ползва и управлява автомобила, с право упълномощеният да преупълномощава и други лица да го ползват. Установено е също, че между свид. Т. А. и А. е била постигната уговорка А. да ползва автомобила "Фолксваген Голф", ДК № В 9781 СМ срещу 500 лв. месечен наем. За целта, с нотариално заверено пълномощно свид. Т. А. е упълномощил А. да управлява автомобила. Установено е, че на 10.05.2006 г. процесният автомобил е бил иззет като веществено доказателство по досъдебно производство ЗМ № 1106/2006 г. по описа на 05 РУП СДВР, във връзка с кражба на кабели в района на стадион "Г. А. ". Вратите му - запечатани с подпис на свидетеля Д. Д. - районен инспектор и с печати на 05 РУП СДВР и е паркиран на улица в близост до РПУ. При тези данни поведението на А., който е издирил автомобила и е влязъл чрез отключването му със законно притежавания за него ключ и е запалил двигателя му с намерение да го приведе в движение, не осъществява състава на инкриминираното деяние по чл. 346, ал. 2, т. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1, пр. 1 НК. Неправилно е прието от съдилищата, че проникването му в автомобила е противозаконно. Осъденият А. е имал правно основание да упражнява фактическа власт върху автомобила и да го ползва по предназначение, тъй като е установено, че преди изземването му от органите на МВР А. е владеел автомобила със съгласието на лицето, на което возилото е било предоставено от собственика с правото на лицето да го преотдава под наем. Следователно, той е осъществявал владение и ползване с разрешението на собственика на вещта. Липсват признаците от обективната и субективна страна на състава по чл. 346, ал. 1 НК. За съставомерността на деянието се изисква деецът да отнеме чуждо МПС от владението на другиго (от собственика или от лицето, на което е предоставено от него във фактическа власт). Липсва елементът от субективна страна - съзнанието за отнемане на чуждо МПС с намерение за ползване, тъй като от данните по делото е обективирана представата в съзнанието на дееца, че лекият автомобил се владее от него на правно основание. Следователно, липсва отнемане на чуждо МПС, без съгласие на собственика с намерение за ползване. Не е налице и неговата противозаконност. Фактът, че автомобилът е бил задържан от органите на реда не ги поставя в положението на негови владелци, а на държатели на чужда вещ. На основание договора за наем на тази вещ А. се е ползвал с правото на защита на владението върху нея. И след изземването на автомобила от органите на МВР, подсъдимият е продължил да се ползва от правата на наемател на лекия автомобил. В случая е ирелевантно обстоятелството, че той не е формален собственик на автомобила. Не случайно законът е посочил в състава като елемент на изпълнителното деяние неговата противозаконност. Чуждата вещ следва да е отнета от владението на собственика й противозаконно. От доказателствата е прието за установено, че А. я е владял със знанието и съгласието на собственика, респ. на лицето, което му е преотдало автомобила под наем, със съгласие на собственика. Неправилен е изводът, че от формална страна инкриминираната вещ "се явявала чужда спрямо подсъдимия". При тези изводи допуснатото нарушение на закона е съществено, по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК и делото трябва да бъде възобновено, а атакуваните съдебни актове - отменени в тази им част, и осъденият да бъде оправдан за престъплението по чл. 346, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1, пр. 1 НК. В останалата част искането е неоснователно. Доводите за неправилно осъждане на подсъдимия по обвинението за престъпление по чл. 277, ал. 1 НК са неоснователни. В тази връзка ВКС споделя изводите по приложението на закона от инстанциите по фактите. Инкриминираният лек автомобил "Фолксваген Голф", ДК № В 9781 СМ е бил паркиран на служебния паркинг пред 05 РПУ СДВР, находящ се на ул. "Марин Дринов", пред № 2а, като иззето веществено доказателство по висящо досъдебно производство. Запечатването му е обективирано с поставени на четирите му врати хартиени лепенки с подпис на полицейския служител Д. Д. и с печат на 05 РПУ СДВР. Тези хартиени лепенки с печат на държавен орган са били поставени върху процесната движима вещ за знак, че достъпът върху вещта е ограничен. Законосъобразно те са ценени като поставени на законно основание. При поставянето им полицейският служител е действал в качеството на орган на власт, съгласно признаците по чл. 93, т. 2 НК. Целта на поставянето на тези знаци е била да предупреждава преминаващите граждани, че достъпът върху вещта е ограничен. В този смисъл не е от значение за състава дали вещта е била в двора на РПУ или на улицата в близост до сградата на управлението. От обективна страна е установено, че подсъдимият с активни действия е премахнал лепенката с печата на РПУ, поставена на шофьорската врата. Съдилищата са отговорили обстойно на доводите на защитата, наведени и в искането за възобновяване, отнасящи се субективна несъставомерност на деянието. Отговорено е изчерпателно на доводите на защитата, че подсъдимият не е имал знанието, че инкриминираният автомобил е бил вещ, поставена под забрана от орган на власт. Позоваването на фактическите данни за паркиране на автомобила на улица в близост до полицейското управление, а не в двора на РПУ, че лепенките били отлепени поради лошото време и дъжда и практически не е имало поставени знаци върху колата или същите са били паднали и пр., е отхвърлено като голословно, без опора в доказателствената съвкупност. Възраженията на защитата за липса на лепенки с печати, поради което върху колата не е имало обективен знак, че е ограничен достъпа до нея на законно основание, са опровергани от анализа на свидетелските показания на свидетелите С., М., Д., П., от протокола за оглед на местопроизшествие на л. 10-11 от ДП и от фотоалбума към протокола за оглед на местопроизшествие на л. 81-83 от ДП, приобщени в съдебната фаза. Премахването на процесната лепенка, поставена на шофьорската врата е установено и от данните, че е налице разкъсването й, преди влизането на А. в автомобила. При тези данни, правилни са изводите, че подсъдимият А. е съзнавал, че достъпът до вещта е ограничен, но въпреки това е премахнал знаците за забрана за достъпа до вещта, с което е осъществил състава на чл. 277, ал. 1 НК. ВКС намира за необходимо да отличи като напълно несъстоятелни доводите на защитата, че съставът по чл. 346 НК поглъщал състава по чл. 277, ал. 1 НК. Тези престъпления могат да се намират само в съвкупност, защото са насочени срещу различни непосредствени обекти на застрашаване или увреждане на обществените отношения. Имат различен предмет на посегателство, които характеристики обуславят съществени различия в обективната и субективна страна на съставите им. Признаците им не се намират в състояние на поглъщане, специалност или субсидиарност, поради което е изцяло в разрез със закона и с правната теория за природата на реалната и идеална съвкупности от престъпления, твърдението на защитата, че "щом деянието на подсъдимия е било едно, нямало съвкупност от престъпления". В случая, с частичното уважаване на искането за възобновяване, което е в интерес на осъдения - оправдаването му за престъплението по чл. 346, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1, пр. 1 НК, атакуваните решение и присъда следва да бъдат изменени и в частта по приложението на чл. 23, ал. 1 НК. На осъдения А. трябва да бъде наложено най-тежкото наказание между определените му наказания за две престъпления: по чл. 325, ал. 2, вр. с ал. 1 НК и по чл. 277, ал. 1 НК, а именно, наказанието от пет месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 61, т. 2 ЗИНЗС следва да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, в затвор. В искането не са изложени никакви доводи относно посоченото основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. ВКС споделя законосъобразността на изводите на съдилищата за индивидуализацията на наказанията на осъдения А. за престъпленията по чл. 325, ал. 2, вр. с ал. 1 НК и по чл. 277, ал. 1 НК, които са съобразени с всички събрани по делото данни за степента на обществена опасност на дееца и деянията, която не е завишена. Наличието на предходно осъждане основателно е отчетено като пречка за приложение за отлагане изпълнението на общо, най-тежкото наказание по реда на чл. 23, ал. 1 НК. Ето защо, в останала част искането е неоснователно и следва да се остави без уважение. При тези мотиви ВКС, в настоящият съдебен състав и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 и вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК