Решение № 7693 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14181/2017 г.

Решение № 7693 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14181/2017 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - П. против решение № 472 от 18.10.2017 г. по адм. дело № 288 по описа за 2017 г. на Административен съд - П., с което е отменено решение № 1012-12-12/17.03.2017 г. на директора на ТП на НОИ П.. Изложените съображения за неправилно прилагане на чл. 45, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 40, ал. 1 от КСО, във вр. с § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО и чл. 10 от КСО, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. О. А. А. П. от гр. В., обл. П., е оспорила касационната жалба в писмено възражение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - П. е решение № 1012-12-12 от 17.03.2017 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. П. и потвърдените с него разпореждания № 0-12-000-00-01082354 от 26.01.2017 г., № 0-12-000-00-0108355 от 26.01.2017 г. и № 0-12-000-00-01082359 от 26.01.2017 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, с които на А. А. П. е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради придружаване и гледане на дете до 18-годишна възраст, по съображение, че през периодите от 18.03.2016 г. до 02.06.2016 г. (общо 77 календарни дни) не е била осигурено лице за общо заболяване и майчинство. С постановеното решение Административен съд - П. е отменил оспорените актове, след като е приел, че към 04.01.2016 г. лицето е било осигурено за всички осигурени рискове. Неплатеният отпуск е бил разрешен до 31.12.2015 г. и от 04.01.2016 г. осигуряването е било възобновено без нормативно задължение този ден да е реално отработен. На 04.01.2016 г., когато е започнало да ползва отпуск за временна неработоспособност въз основа на издаден болничен лист, лицето не е било с прекъснати осигурителни права. Така постановеното решение е правилно. Ответницата по касация работи по трудово правоотношение с ОУ "Х. Б.", с. А., общ. В. и на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО подлежи на осигуряване за общо заболяване и майчинство. През времето от 02.11.2015 г. до 31.12.2015 г. тя е ползвала разрешен неплатен отпуск. На основание чл. 9, ал. 2, т. 3 от КСО за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година. По силата на чл. 10, ал. 2 от КСО осигуряването на лицето е прекъснато за периода над 30 работни дни, които не се зачитат за осигурителен стаж за календарната година. Неплатеният отпуск през 2015 г. е продължил повече от 30 дни до 31.12.2015 г., поради което към 31.12.2015 г. лицето не е било осигурено за общо заболяване и майчинство. Осигуряването на лицето е възстановено от следващия ден, който съвпада с първия календарен ден на 2016 г. Като лице, работещо по трудов договор, А. А. П. е подлежала на социално осигуряване за всички рискове. От 04.01.2016 г. тя е започнала ползването на отпуск за временна неработоспособност поради общо заболяване, удостоверено с болничен лист. Времето на платения отпуск поради временна неработоспособност се зачита за осигурителен стаж. Изложените в касационната жалба доводи за материалноправни нарушения не са съобразени с разпоредбите на чл. 9, ал. 2, т. 3 от КСО и чл. 160, ал. 3 от Кодекса на труда. И двете разпоредби визират неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година, в случая 2015 г. На 01.01.2016 г. ответницата по касация не е ползвала разрешен неплатен отпуск, а дори при разрешен от тази дата отпуск съгласно издадена заповед за ползването му, периодът от 30 календарни дни в рамките на календарната 2016 г. не е изтекъл. Към 04.01.2016 г. - първият работен ден от годината, А. А. П. като лице, наето на работа по действителен трудов договор, е имала качеството на задължително осигурено лице за всички рискове на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО. Времето на ползвания отпуск при временна неработоспособност поради общо заболяване се зачита за осигурителен стаж на основание чл. 9, ал. 2, т. 2 от КСО. Към 18.03.2018 г. лицето е изпълнявало двете кумулативно предвидени условия по чл. 40, ал. 1 във вр. с чл. 45 от КСО за отпускане парично обезщетение по времето на отпуск поради временна неработоспособност - гледане на болен чл. от семейството: да е осигурено лице за общо заболяване и майчинство и да е придобила най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурена за този риск (в същия смисъл решение № 4754/13.04.2018 г. по адм. д. № 14416/2017 г. на Върховния административен съд, шесто отд.). Оспореният административен акт е материално незаконосъобразен и като го е отменил, Административен съд - П. е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответницата по касация следва да бъдат присъдени направените за касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,