Решение № 1366 от 14.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9934/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на управителя на Национална здравноосигурителна каса (НЗОК) против Решение 11327/09.07.2024 г. на Административен съд София град, постановено по адм. дело 2863/2024 г., с което е отменил заповед РД-Е113-02-16/28.02.2024 г. на управителя на НЗОК, с която е прекратено производството, образувано по повод заявление Е113-02-6/30.01.2024 г., подадено от жалбоподателя И. С. С., както и е отразено, че не са налице условията за заплащане на медицински услуги по реда на Наредба 2/27.03.2019 г. за медицинските и други услуги по чл. 82, ал. 1а и ал. 3 от Закона за здравето (ЗЗ), изпратил е преписката на управителя на Националната здравноосигурителна каса за ново произнасяне по заявление с вх. Е113-02-6/30.01.2024 г. при съобразяване на дадените с мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона, осъдил е Национална здравноосигурителна каса да заплати на И. С. С. сумата от 194,73 лв. разноски по делото по държавна такса и за възнаграждение за вещо лице, както и е осъдил Национална здравноосигурителна каса да заплати на адвокат В. Костадинова от САК, сумата от 1 000 лв. за оказана безплатна правна помощ на И. С. С., на основание чл. 38, ал.1 от Закона за адвокатурата (ЗА). Изложените доводи за пороци на съдебното решение релевират необоснованост, нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяването на ново решение по съществото на спора, с което да се отхвърли подадената жалба. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът И. С. С. чрез адв. М. Шаркова оспорва касационната жалба в писмено становище и в открито съдебно заседание. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на решението на Административен съд София- град. Касационната жалба е процесуално допустима като постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд София-град е отменил заповед РД-Е113-02-16/28.02.2024 г. на управителя на НЗОК, с която е прекратено производството, образувано по повод заявление Е113-02-6/30.01.2024 г., подадено от жалбоподателя, както и е отразено, че не са налице условията за заплащане на медицински услуги по реда на Наредба 2/27.03.2019 г. за медицинските и други услуги по чл. 82, ал. 1а и ал. 3 от Закона за здравето. За да достигне да посочения правен резултат, съдът е приел, че органът не е изложил мотиви за отказ от [заличен текст] на И. С. С., както, и че не е изпълнена процедурата за разглеждане по същество на направеното искане, което е в противоречие с материалноправните разпоредби на чл. 82, ал. 1а и ал. 3 от ЗЗ, както и целта на закона. С постановеното решение Административен съд София-град е приел оспорената заповед за незаконосъобразна. Съдебното решение - предмет на касационен контрол, не страда от визираните в жалбата отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което настоящата съдебна инстанция приема за приема доводите на касационния жалбоподател за основателни. С процесната заповед РД-Е-113-02-16/28.02.2024 г., издадена от управителя на НЗОК, на основание чл. 56, ал. 2, във вр. с чл. 30, ал. 2 от АПК и чл. 13, ал. 4 от Наредба 2 от 27.03.2019 г. за медицинските и други услуги по чл. 82, ал.1а и 3 от Закона за здравето и за реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане (Наредбата), е прекратено производството по заявление с вх. Е113-02-6/30.01.2024 г., подадено от И. С. С.. В оспорената заповед административният орган е възприел изцяло констатациите на Комисията от Протокол Е113-07- 21/01.02.2024 г. и Протокол Е113-07-42/22.02.2024 г., а именно, че заявлението на лицето за лечение в Турция не е окомплектовано с всички изискуеми документи, които са в нормативно определената форма и съдържание. Липсва висящо административно производство със същия предмет. Липсва висящ въпрос от компетентността на друг орган, по който не е налице произнасяне. Налице е отрицателна предпоставка по същество. Прието е, че не са спазени изискванията на чл. 13. ал. 2 от Наредбата. Налице са основанията на чл. 56, ал. 2, във връзка с чл. 30, ал. 2 от АПК и чл. 13, ал. 4 от Наредбата за прекратяване на производството по заявлението. В заключение е посочено, че не са налице условията за заплащане на медицински услуги по реда на Наредбата. Правилно първоинстанционният административен съд достига до извод, че в диспозитива на обжалвания административен акт е налице противоречие, което създава неяснота каква е била волята на административния орган, издавайки процесната заповед. Вярно е констатирано, че в диспозитива на заповедта се посочва, че са налице основанията на чл. 56, ал. 2, във вр. с чл. 30, ал. 2 от АПК и чл. 13, ал. 4 от Наредба 2/2019 г., които правни норми са относими към прекратяване на образувано административно производство в предвидените законови хипотези, а като фактическо основание в заповедта се приема, че не са налице основанията за заплащане на медицински услуги, което е извод от последващ етап на разглеждане на заявлението. Констатираното нарушение на изискването за форма на акта, като елемент от неговата законосъобразност (чл. 146, т. 2 от АПК) е било основание съдът да приеме, че актът не е съобразен с него и подлежи на отмяна. Нормите на чл. 82, ал. 1, т. 8 от ЗЗ предвиждат предоставянето на медицински услуги извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, които са свързани със заплащане на лечение за заболявания по ред, определен от министъра на здравеопазването. Органът неправилно е приел, че заявителят и настоящ ответник по делото не е изпълнил предвиденото в чл. 13, ал.2 от Наредба 2 от 27 март 2019 г. за медицинските и други услуги по чл. 82, ал. 1а и 3 от Закона за здравето и за реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане. Съгласно текста в случаите, когато не са подадени необходимите документи с изискваните съдържание и форма или са налице неясноти или непълноти в съдържащата се в документите информация, а също и при необходимост от представяне на допълнителен относим документ, в срока по ал. 1 управителят на НЗОК или оправомощено от него длъжностно лице уведомява писмено заявителя и дава указания за отстраняване на недостатъка в 3-дневен срок. Уведомяването може да се извърши и по електронен път на посочен от заявителя електронен адрес или по друг сигурен начин съгласно АПК. Правото на добра администрация е изисквало от страна на Военно медицинска академия да се предприемат предвидените действия в чл. 4а и чл. 5 от Наредба 17/27.2004 г. за условията и реда за включване на лица, нуждаещи се от присаждане на органи за вписване в служебния регистър на изпълнителната агенция Медицински надзор и за подбор на конкретен реципиент на орган, тъкан или клетки действия. Този извод следва от правилото, че в лечебните заведения по чл. 4, ал. 1 със заповед на съответния ръководител се създават лекарски комисии, които извършват оценка на здравословното състояние на пациентите и вземат решение относно необходимостта от извършване на [заличен текст]. Ръководителите на лечебните заведения по чл. 4, ал. 1 представят на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция "Медицински надзор" заповедите за сформираните комисии в срок до 7 дни от тяхното издаване и при всяка настъпила промяна. Избраното от лицето лечебно заведение изпраща в Изпълнителната агенция "Медицински надзор" предложение за включване в служебния регистър на Изпълнителната агенция "Медицински надзор", изготвено за всеки вид [заличен текст] по образец, утвърден от директора на Изпълнителната агенция "Медицински надзор". Към предложението се прилага решението на комисията по чл. 4а. В случая съдът е достигнал до обоснован правен извод за липса на яснота относно наличие на изпълнени задължения на комисията, натоварена с правомощията, които има по чл. 4а от същата Наредба. Едно от основните задължения на държавата е да закриля здравето на гражданите (чл. 52, ал. 3 от Конституцията на Република България), разбирано като състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие. Това свое задължение държавата изпълнява чрез прилагане на принципите по чл. 2 от Закона за здравето, един от които е осигуряване на достъпна и качествена здравна помощ, налагаща обосновано и прецизирано спрямо законовите разпоредби, произнасяне от страна на административния орган по разглеждане на заявленията на лицата за медицинските и други услуги по чл. 82, ал. 1а и 3 от ЗЗ и за реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане. Във връзка с извършване на медицински разходи в хипотеза сходна на настоящата, Европейският съд по правата на човека (решение по делото Panaitescu с/у Румъния от 10 април 2012 г.Application no. 30909/06) приема, че отказът от медицинска помощ, която е определена като навременна, както и нейното финансово възстановяване на правоимащото лице, представлява нарушение на член 2 (право на живот) от Европейската конвенция за защита правата на човека. В случая с постановения незаконосъобразен административен акт, касаещ прекратяване на процедура по заплащане на медицински услуги на нуждаещ се български гражданин извън България, е в противоречие и с чл. 2 от ЕКЗПЧ, след като от данните по делото първоинстанционният административен съд е достигнал до правилен извод, че И. С. С. се е нуждаел от [заличен текст], който страда от [заличен текст]. Тази [заличен текст] вещото лице определя като животоспасяваща операция при остро настъпила [заличен текст]. Съдът отбелязва, че първото изречение на член 2 налага положително задължение на договарящите страни. Задължението на държавите да защитават правото на живот не се ограничава само до въздържане от умишлено и незаконно отнемане на живот, а предполага и задължението да предприемат подходящи мерки за опазване на живота на лицата, намиращи се под тяхна юрисдикция (виж L.C.B. с/у Обединеното кралство, 9 юни 1998 г., § 36, Reports of Judgments and Decisions 1998-III). Българската държава в ситуация като настоящата с оглед правилото на чл. 2 ЕКЗПЧ е длъжна да изпълни позитивното си задължение за осигуряване на високи професионални стандарти сред здравните специалисти и защита на живота на пациентите(виж решението Powell v. the United Kingdom (dec.), no. 45305/99, ECHR 2000-V, и Öneryıldız v. Turkey GC, no. 48939/99, § 71, ECHR 2004-XII). Административният орган в настоящия случай не е имал правно основание да прекрати производството по предоставяне на финансовите средства на лицето за лечение в чужбина, а е следвало с оглед данните по случая да предотврати предотвратимия риск за живота на жалбоподателя, като своевременно му осигури подходящи здравни грижи (вж. mutatis mutandis L.C.B. с/у Обединеното). При преценката си по този въпрос настоящата съдебна инстанция намира, че трябва да се ръководи от теста за надлежна грижа, тъй като задължението на държавата в това отношение е свързано със средства, а не с резултат. Още повече, че администрацията на НЗОК въобще не е прибягнала до всички разумно възможни медицински мерки с добросъвестно усилие да възпрепятства развитието на въпросното заболяване (виж, mutatis mutandis, Aleksanyan v. Russia, no. 46468/06, § 139, 22 декември 2008 г.). Независимо, че настоящата ситуация не попада в приложното поле на Правото на Европейския съюз, за пълнота на изложението следва да се посочи, че доколкото ответникът по касация И. С. С. е гражданин на държава членка в ЕС, той има право да се ползва и от предоставянето на същите медицински услуги, включително и [заличен текст] на територията на Европейския съюз. Това основно право му е гарантирано от правния ред на ЕС. В членове 56 и 57 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) се гарантира свободното движение на стоки и здравни услуги между държавите членки. В членове 114 и 168 от ДФЕС на държавите членки се предоставя правото да организират собствена система за здравеопазване с оглед на наличната национална инфраструктура и икономически ресурси. Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 година за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване (OB L 88, 4.4.2011, p. 45 65) предлага на пациентите при определени условия правото да получават трансгранични здравни услуги, които се възстановяват от държавата членка, в която са осигурени. За пациентите с редки заболявания тези права на пациентите могат да бъдат от значение, тъй като диагностицирането и лечението на редки заболявания често изисква специфичен медицински опит, който може да не е наличен в държавата членка на пациента. Тълкуванията на Директива 2011/24/ЕС и европейската съдебна практика показват, че пациентите с редки заболявания, които пътуват до друга държава членка с единствената цел да поискат здравни услуги, имат право на възстановяване на медицинските им разходи от държавата членка по осигуряване, ако националната система за здравеопазване не може да осигури изискваното и необходимо лечение на своята територия в срок, който е медицински обоснован. В т. 33 от решение по дело С-158/96 Съдът на ЕС (ECLI:EU:C:1998:171) посочва, че съгласно съдебната практика на Съда член 59 от Договора изключва прилагането на всякакви национални правила, които водят до затрудняване на предоставянето на услуги между държавите членки в сравнение с предоставянето на услуги само в рамките на една държава-членка (дело C-381/93, Комисия/Франция, Recueil, стр. I-5145, параграф 17). В решение от 05.10.2010 г. по дело С-173/09 ( Елчинов , ECLI:EU:C:2010:581) Съдът на ЕС прие, че член 49 ЕО и член 22 от Регламент (ЕИО) 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, в изменената му и актуализирана редакция съгласно Регламент (ЕО) 118/97 на Съвета от 2 декември 1996 година, изменен с Регламент (ЕО) 1992/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година, не допускат правна уредба на държава членка, тълкувана в смисъл, че при всички положения е изключено да се покрият разходите за болнично лечение, получено в друга държава членка без предварително разрешение. С оглед на изложените по-горе от настоящия съдебен състав съображения, релевираните от касационния жалбоподател доводи за необоснованост на първоинстанционния съдебен акт са неоснователни. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 АПК първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. След като е установил правилно фактите по делото, съдът ги е подвел към приложимите правни норми. Съдебният състав на Върховния административен съд споделя изцяло съображенията на Административен съд София-град, изложени в мотивите на неговото решение, като валидно, допустимо и правилно, същото следва да бъде потвърдено, като преписката следва да се върне на административния орган за ново разглеждане и произнасяне съобразно задължителните указания на съда. Водим от горното и на основания чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение