Решение № 38 от 8.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 739/2008 г.

Решение № 38 от 8.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 739/2008 г., I н. о., НК, докладчик съдията Иван Недев Подсъдимият Й. Д. С. обжалва по касационен ред въззивна присъда № 58/08 от 17.ХI.2008 г. по внохд 907/2008 г. на АС-София с доводи за нарушения на закона - материалния и процесуалния. Съображенията са, че неправилно са възприети за достоверни показанията на св. Б. В., които са в основата на осъдителната присъда. Защитата му прави свой анализ на доказателствата и предлага извода, че показанията на Б. са недостоверни и не могат да обосноват извода за престъпна дейност. Искането е въззивната присъда да се отмени и вместо това подсъдимия да бъде оправдан. Прокурорът е на становище, че жалбата е неоснователна След преценка доводите и становищата на страните и проверка на решението в пределите по чл. 347 НПК ВКС, I-во н.о. в настоящия състав намира: Подсъдимият Й. Д. С. е признат за виновен и осъден за подкуп по чл. 301 и чл. 54 НК на 2(две) години лишаване от свобода, условно с изпитателен срок по чл. 66 НК 3(три) години и глоба 2000 лв. за това, че на 29.ХII.2005 г. в Митническо бюро - Самоков в качеството на длъжностно лице - младши митнически специалист при Митница - Аерогара - София, поискал и приел 400 лв., които не му се следват, за да извърши действия по служба; на основание чл. 301, ал. 4 НК е лишен от правото да извършва дейност на митнически орган по смисъла на Закона за митниците за срок от 2(две) години. Жалбата е неоснователна. Решението е взето по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и в съответствие със смисъла на закона и практиката по приложението му. Анализът и преценката на доказателствата по делото не противоречат на правилата на формалната логика и взаимната връзка на установените обстоятелства. Стремежът на защитата да внесе съмнение в достоверността на показанията на свидетелката Б, правилно съдът е възприел като част от защитната теза на подсъдимия. Изложени са аргументи, които дават основание за извода, че тези свидетелски показания отразяват вярно фактите и обстоятелствата от значение за отговорността на подсъдимия. След като той и защитата му не спорят, че в момента на ареста и двете му ръце са били в джобовете на якето, в единия от които са намерени исканите и получени 400 лв., очевидно твърдението, че не разбрал и не знаел да има такива пари е само защита. То противоречи и на неговите обяснения при обиска и претърсването към момента на задържането - протокола на л.3 и л.4 от досъдебното производство. А по отношение показанията на другата свидетелка А. В. не се сочат и причини да не им се вярва. Несъстоятелни са, както правилно е приел въззивният съд, и твърденията, че определените суми са приблизителната такса "Физически контрол", след като сумата 400 лв. е получена след внасянето по банков път на тази такса в по-малък размер и документите за това са били в ръцете на подсъдимия. Няма нарушения на процесуалните правила, още повече - съществени по смисъла на чл. 348, ал. 3 НПК. Няма нарушение и на материалния закон - при приетите за установени по несъмнен начин факти законът е приложен правилно. Подс. С. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъплението подкуп по чл. 301, ал. 1 НК - на инкриминираните дата и място и в качеството на длъжностно лице е поискал и е получил 400 лв. за да извърши действията по служба, която дейност е извършвал към момента на престъплението. По тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК ВКС, I-во н.о. в настоящия състав