Решение № 17106 от 13.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6069/2018 г.

Решение № 17106 от 13.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6069/2018 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Мобилтел" ЕАД /понастоящем "А1 България" ЕАД/ със седалище в гр. С., чрез пълномощник, против решение № 1934 от 23.03.2018 г., постановено по адм. д. № 13660/2017 г. по описа на Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № 841 от 11.10.2017 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изложени са аргументи, че към момента на издаване на заповедта твърдяната практика не е осъществявана. Твърди, че фактическата обстановка не е безспорно доказана, тъй като е извършена една проверка след подаване четирите жалби, съответно служителите на КЗП не са присъствали в търговския обект на датите, посочени от жалбоподателите. Счита, че не е възможно да се установи безспорно съдържанието на представените от потребителите пълномощни. Твърди, че съдът не е взел предвид, че не всички представени пред дружеството пълномощни са били надлежни. Излагат се съображения, че целта на заповедта е изпълнена, тъй като в последствие търговецът е прекратил съответните договори. Счита, че административният акт е издаден, без да е налице годен предмет. Твърди се, че не е изпълнен съставът на визираната нелоялна практика. Иска отмяна на акта и произнасяне по съществото на спора, при което атакуваната заповед бъде отменена като незаконосъобразна. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – председателят на КЗП, чрез пълномощник изразява становище за неоснователност на касационната жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на "Мобилтел" ЕАД срещу заповед № 841 от 11.10.2017 г. на председателя на КЗП, с която на основание чл. 68 л, ал. 1, вр. с чл. 68 в, вр. с, чл. 68 г, ал. 1, вр. с чл. 68 г, ал. 4, вр. с чл. 68 з, пр. 2, вр. с чл. 68 и, т. 4 ЗЗП на дружеството е забранено да прилага агресивна нелоялна търговска практика, а именно: отказ да изпълнява писмени волеизявления и предизвестия за прекратяването на потребителски договори, отправени до него от упълномощени представители на потребителите-титуляри по сключените договори, и по този начин да създава прекомерни и несъответстващи на целта извъндоговорни пречки на потребителите, когато те желаят да упражнят правата си по договорите и да ги прекратят по указания в тях ред. За да отмени акта първоинстанционния съд е приел, че в КЗП са постъпили четири жалби от потребители, във връзка с отказа на дружеството да приеме отправените до него заявления за прекратяване на договорите им, чрез надлежно упълномощени представители. По повод постъпилите жалби е извършена проверка от служители на Комисията за защита на потребителите в магазин на касатора, за която са съставени съответните констативни протоколи. Комисията е приела за установено, че "Мобилтел" ЕАД създава пречки пред упълномощени лица, като не признава представените от тях пълномощни, като по този начин създава извъндоговорни пречки. При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е стигнал до извод, че оспореният административен акт е издаден от компетентния административен орган по чл. 68 л ЗЗП, в предвидената от закона форма, при спазване на процедурните правила и в съответствие с материалноправните норми и целта на закона. Решението е правилно. Административният съд С.-град правилно е приел, че оспорената заповед е постановена при спазване на релевантните материалноправни норми и при липса на основания за отмяна. Фактическият състав на агресивна търговска практика по чл. 68 и, т. 4 вр. с чл. 68 з, пр. 2 ЗЗП е осъществен. Съобразил е нормата на чл. 68 з, във вр. с чл. 68 и, т. 4 ЗЗП, която изрично определя като самостоятелна форма на осъществяване на агресивна нелоялна търговска практика налагането на несъответстващи на целта извъндоговорни пречки, когато потребителят желае да упражни правата си по договора, с което се променя или е възможно да промени съществено свободата на избор или поведението на средния потребител по отношение на стоката или услугата, което води или може да доведе до вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на тази търговска практика. В случая с отказа от служители на дружеството да приемат подадените от надлежно упълномощени представители на потребителите заявления за прекратяване на договорите жалбоподателят се опитва да промени поведението на потребителя, като не прекратява сключените договори своевременно. Определението на "търговска практика" се съдържа в § 13, т. 23 ДР ЗЗП, съгласно която "търговска практика" е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. Необосновани са оплакванията на касатора по отношение недоказаността извършването на съответната практика. При извършената проверка в търговски обект на дружеството резултатите, от която са обективирани в 4 констативни протокола, безспорно се установява, че служители са отказали да приемат представени пълномощни. Тези констатации не са оборени от дружеството по надлежния ред. Дори и да се приеме, че две от пълномощните не са надлежни, каквито са твърденията на търговеца, касаторът не оспорва, че другите две съответстват на заложените в общите условия изисквания. Неоснователно в този смисъл е становището, изразено от касатора, че объркването от страна на служителя се дължи на недобро познаване на видовете общи условия. Извършването на съответните действия безспорно представлява пречка потребителят да упражни правата си по договора, като в производството не се изследва наличието на умисъл. Освен това непознаването на правилата заложени от търговеца от страна на неговите служители не следва да бъде вменено в тежест на потребителя. За да е налице нелоялна практика, достатъчно е прилагането да е осъществено дори еднократно, което обосновава извод за доказаност извършването на съответните действия представляващи пречки за изпълнение на заложените в договора потребителски права. Неоснователно е касационното възражение за липса на предмет в оспорената заповед, тъй като актът е издаден след прекратяване на договорите. По силата на чл. 68 б ЗЗП целта на мярката е да защитава потребителите срещу нелоялна търговска практика преди, по време и след констатиране на такава. Освен с прекратителен спрямо нарушението ефект, заповедта има и превантивен ефект, целящ недопускане на подобни отношения занапред, с цел защита сигурността на потребителите при отношенията с търговеца. Осъществени са материалноправните предпоставки за издаването на процесната заповед за забрана на "Мобилтел" ЕАД да прилага нелоялна агресивна търговска практика по смисъла на чл. 68 з, предл. 2, във вр. чл. 68 и, т. 4 ЗЗП при упражняване на дейността на дружеството. Обоснован е изводът на Административния съд С.-град, че чрез отказа да приеме представените надлежно заверени пълномощни, касаторът се опитва да промени поведението на потребителите. Това по същество представлява създаване на извъндоговорна пречка за упражняване на правата по договора. С това поведение дружеството осъществява нелоялна търговска практика по определението на чл. 68 г, ал. 1 ЗЗП. Съдът правилно е приел, че е налице агресивна търговска практика съгласно чл. 68 з ЗЗП, тъй като в конкретния случай за потребителите са създадени пречки да прекратят договорите сключени с дружеството, въпреки че са представени нотариално заверени пълномощни, съгласно условията поставени от търговеца. Административният съд коректно е анализирал относимите към спора факти и доказателства и е достигнал до съответния на закона правен извод за законосъобразност на административния акт. Анализът на тези доказателства сочи, че търговецът е препятствал възможността на потребителите да упражнят правата си по сключени договори, което съставлява нелоялна агресивна търговска практика съгласно разпоредбата на чл. 68 в ЗЗП, във вр. чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП по смисъла на разпоредбата на чл. 68з ЗЗП, във вр. чл. 68и, т. 4 ЗЗП. Като е отказал прекратяване на сключените договори, въпреки надлежното упълномощаване на представителите на засегнатите потребители, "Мобилтел" ЕАД е наложило прекомерни и несъответстващи на целта извъндоговорни пречки на потребителите. Първоинстанционният съд е обсъдил всички представени доказателства и е отговорил мотивирано на всички възражения и доводи на касатора, относими към правния спор. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че обжалваното решение съответства на материалния и процесуалния закон и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното искане от пълномощника на ответника за заплащане на разноски за защита от юрисконсулт, претенцията е доказана по основание. На основание чл. 143, ал. 4 АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, в полза на Комисията за защита на потребителите следва да бъдат присъдени разноски за защита от юрисконсулт в размер на 100 лева. Воден от горното, Върховният административен съд