Решение № 5968 от 18.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2228/2015 г.

Решение № 5968 от 18.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2228/2015 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Директора на Директора на Дирекция "ОДОП"-Варна моли да бъде отменено решение № 2673/24.11.2014 г. по адм. д. № 2171/2014 г. на АС - Варна в частта, с която е отменен РА № 031303427/03.02.2014 г. на ТД на НАП-Варна като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена изцяло и да му бъде присъдени юрисконсултско възнаграждение. Втора касационна жалба е подадена от "Кристал 2010" ЕООД против решението в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта, с която са определени задължения по ЗДДС и ЗКПО с лихви като неправилно. Поддържа, че са изпълнили поръчка на клиент, поради което фактурите за доставката предхождат по дата фактурите за получаване на стоката. Моли жалбата против РА да бъде уважена и в тази част като му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими и подадени в срок. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 031303427/03.02.2014 г. на ТД на НАП-Варна в частта, с която е определено задължение по ЗДДС 7324 лв и в частта за определен допълнителен корпоративен данък 3642,65 лв като жалбата против РА в останалата й част е отхвърлена. В РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит 14 609,29 лв с лихви по ЗДДС за периода м. 8 и 9.2010 г. на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и е определен корпоративен данък за 2010 г. за внасяне 7304,64 лв с лихви на основание чл. 26, т. 2 и чл. 10 от ЗКПО тъй като фактурираните доставки на платове от "Ай ди трейдинг" ЕООД не са осъществени. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел, че по фактура № 204/20.08.2010 г. приемо-предавателния протокол е от 22.08.2010 г., като предвид заключението на вещото лице стоката е продадена на "Сапфир България" ООД на 21.08.2010 г. По фактура № 208/24.08.2010 г., приемо-предавателният протокол е от 26.08.2010 г., а продажбата на "Сапфир България" ООД е извършена на 23 и 25.08.2010 г. При тези разминавания съдът е приел, че представените доказателства не установяват реално осъществени доставки по двете фактури и е отхвърлил РА в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит по двете фактури и определения корпоративен данък поради съответното увеличение на финансовия резултат на основание чл. 26, т. 2 и чл. 10 ЗКПО. Съдът е обосновал изводите си на заключението на вещото лице, в което са цитирани фактурите за извършени продажби от ревизираното лице на негови клиенти, които не са приложени по делото. За да прецени обосноваността на заключението на вещото лице съдът следваше на основание чл. 171, ал. 4 от АПК да укаже на жалбоподателя да представи цитираните фактури. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като съдът е основал изводите си на заключение на вещото лице без да извърши преценка за неговата обоснованост по чл. 202 от ГПК. За да отхвърли жалбата в частта за останалите фактури съдът е приел, че приемо-предавателните протоколи, представени по делото установяват осъществяване на доставките. В нарушение на чл. 236, ал. 2 от ГПК съдът не е обсъдил противоречията в мерните единици на доставените платове, посочени във фактурите и в приемо-предавателните протоколи и значението им за доказателствената стойност на протоколите за извършване на доставка на фактурираните стоки. Във фактурите са посочени килограми и бройки платове, а в протоколите метри и килограми, като различията касаят и двете фактури, за които жалбата е отхвърлена. Не е обсъдено правното значение за осъществяване на доставката на факта, че всички приемо-предавателни протоколи имат дати, последващи датите на фактурите. Предвид забраната за нови фактически установявания в чл. 220 от АПК тази преценка не може да се извърши в касационната инстанция. На вещото лице е поставена задача след проверка в счетоводството на доставчика да отговори как е извършен транспорта, която не е изпълнена от вещото лице. Последното е дало заключение, че е извършело проверка в счетоводството на доставчика, но не е отговорило на поставената задача, която включва проверка доставчика има ли товарни автомобили и назначени шофьори, осчетоводил ли е разходи за транспорт, извършен от него или от друга фирма. Съдът следваше на основание чл. 171, ал. 2 от АПК да изиска от вещото лице да изпълни поставената задача като представи допълнително заключение. Без изясняването на въпроса за транспорта на значителното количество платове приемо-предавателните протоколи не са подкрепени от доказателства за осъществяване на доставките. Допуснатите процесуални нарушения от съда са довели до постановяване на решение при неизяснена фактическа обстановка и при необсъждане доказателствената стойност на доказателствата. Решението като неправилно следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото следва да се изпълнят горните указания. Разноските следва да бъдат определени от административния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,