Решение № 540 от 21.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9875/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директорът на Главна дирекция Гранична полиция (ГДГП) при Министерство на вътрешните работи (МВР), чрез процесуален представител срещу решение 2531 от 30.07.2024 г., постановено по административно дело 858/2024 г. от Административен съд - Благоевград , с което е отменена негова заповед 3282з-2159/17.05.2024 г. в частта и по т. II. По наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано и незаконосъобразно се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което бъде отхвърлено оспорването на заповедта в частта й по т. II, като му присъди и деловодни разноски - юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на поискания от ответната страна адвокатски хонорар. Ответникът по касационната жалба Г. В. Н., чрез процесуален представител в писмено становище по делото, оспорва същата и моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано, писмено заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяна по чл.209, т.3 АПК. Предмет на проверка за законосъобразност пред АС - Благоевград е била заповед 3282з-2159/17.05.2024 г., издадена от директор на Главна дирекция Гранична полиция МВР, поправена с негова заповед 3282з-2258/23.05.2024 г. с която е образувано дисциплинарно производство срещу Г. В. Н. за извършени нарушения по чл. 194, ал. 2, т. 4, съставомерно с чл. 203, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), в частта й по т. II , с която е разпоредено временното отстраняване на Н. от длъжност младши експерт- командир на отделение на ГКПП-[населено място] от ГПУ-[населено място] при РДГП-[населено място] към ГДГП. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона писмена форма, но при наличие на основанията за отмяна по чл.146, т.3 АПК- съществено нарушение на административнопроизводствените правила - липсата на мотиви за временното отстраняване от длъжност и основание по чл.146, т.4 от АПК - нарушение на материалния закон. Решението е правилно. Правилно, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган - директор на ГД "Гранична полиция", предвид чл.207, ал.1, т.2 и ал. 2 и чл.214, ал.1, т.1 ЗМВР, но при неспазване на изискването за форма на административния акт. Оспорената заповед в частта й по т. II не съдържа каквито и да е мотиви - описание на фактическите основания за прилагане на разпоредбата на чл.214, ал.1, т.1 ЗМВР. Предвидената в чл. 214, ал.1, т.1 ЗМВР възможност за временно отстраняване на служител от длъжност е обусловена от наличието на две кумулативно необходими предпоставки образувано дисциплинарно производство срещу служителя и възможност служебното му положение да затрудни разкриването на обективната истина. В случая безспорно първата предпоставка е налице срещу служителя е налице образувано дисциплинарно производство по т.1 от заповед 3282з -2159/17.05.2024г. на директора на ГД "Гранична полиция" на основание чл.207, ал.1, т.2 и ал.2 ЗМВР, но в заповедта не са изложени конкретни съображения, мотиви на органа, обуславящи наличието на втората предпоставка, а именно възможността служебното му положение да затрудни разкриването на обективната истина. В т. II на заповедта е посочено единствено правното основание на чл.214, ал.1, т.1 от ЗМВР за постановеното временно отстраняване от длъжност, без да са изложени мотиви на органа защо се налага временното отстраняване от длъжност на служителя. В заповедта липсват изложени мотиви за възможността Н. да попречи на разкриване на обективната истина, като самото посочване на длъжността, която заема не обосновава подобен извод. При липсата на изложени съображения в тази насока заповедта е постановена в нарушение на изискванията за нейната форма излагане на фактическите основания за постановяването й, поради което правилно съдът е стигнал до извод за наличие на основанието по чл.146, т.3 от АПК за отмяната й. При липсата на изложени конкретни съображения от органа, относно прилагането на чл.214, ал.1, т.1 от ЗМВР, съдът е лишен от възможността да извърши проверка за законосъобразност на разпореденото временно отстраняване от длъжност с оспорената част от заповедта. В случая административният орган не се е аргументирал как служебното положение на служителя би затруднило разследването в хода на ДП. Не е посочено как с оглед заеманата длъжност - младши експерт Г. В. Н. - командир на отделение на ГКПП - [населено място] от ГПУ - [населено място] при РДГП - [населено място] към ГДГП може реално да окаже влияние върху дисциплинарното разследване. Смисълът на временното отстраняване е именно това - да се избегне тази опасност. Правилни са изводите на АС - Смолян, че заповедта в оспорената й част е издадена и в нарушение на материалния закон. Както правилно е отбелязал административният съд, разпоредбата на чл.214 от ЗМВР не допуска безсрочно отстраняване на служителя от длъжност, като в ал. 3 на същата е предвиден срок за временно отстраняване до два месеца и възможност за удължаване на този срок с още един месец при дисциплинарни производства с фактическа и правна сложност. В оспорената пред АС - Благоевград част от заповедта, с която Н. временно е отстранен от длъжност срок изобщо не е посочен, поради което правилно съдът е стигнал до извод и за материална незаконосъобразност на постановеното временно ( безсрочно) отстраняване в противоречие с чл.214, ал.3 ЗМВР. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. С оглед изхода на спора, разноски за касационното производство следва да се присъдят на ответника. Такива са претендирани в срок и доказани в размер на 900 (деветстотин) лева, договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение предвид договора за правна защита и съдействие от 15.10.2024 г. (л. 35). Тази сума следва да се възложи в тежест на Главна дирекция Гранична полиция . Възражението на касатора за прекомерност се приема за неоснователно като направено декларативно и немотивирано, както и с оглед фактическата и правна сложност на делото и реално осъществената адвокатска правна помощ от упълномощения адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение