Решение № 72 от 17.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 230/2014 г.

Решение № 72 от 17.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 230/2014 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Дария Проданова Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Делото е образувано по касационните жалби на Маргаритка Д. К. и Г. Д. Б., както и от [фирма] срещу Решение № 446 от 30.09.2013 г. по т. д. № 773/2013 г. на Пловдивския апелативен съд. Факултативният касационен контрол е допуснат само по жалбата [фирма] за проверка по допустимостта на въззивното решение в обжалвана от него част - т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. В касационната жалба на [фирма] в се подържат основанията по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК - недопустимост и неправилност на въззивния акт в частта с която исковете срещу дружеството са уважени. Ответниците по касация Маргаритка и Г. Бучови изразяват становище, че касационната жалба на [фирма] е неоснователна и решението на апелативния съд следва да остане в сила в обжалваната му от дружеството част. чрез представени писмени бележки Като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалвания въззивен акт, ВКС-Търговска колегия, състав на I т. о. приема следното: Старозагорският окръжен съд е бил сезиран от Маргаритка и Г. Бучови с обективно и пасивно субективно съединени искове срещу [фирма] и И. Ч. за солидарното им осъждане (при условията на частичност) за заплащане на: 1/ Сумата 26 000 лв. "представляваща тройния размер на дължимите разноски за отстраняване на щетите"; 2./ Сумата 15 000 евро - неустойка за забава; 3./ Сумата 2 217 лв. - обезщетение за забава при заплащането на първата от посочените суми за периода от 30.05.2009 г. и до датата на ИМ; 4./ Сумата 1 296 евро - обезщетение за забава при заплащането на първата от посочените суми за периода от 30.05.2009 г. и до датата на ИМ; 5./ Законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на исковата молба. При условията на евентуалност, исковете се подържат само срещу [фирма] в случай, че солидарност не е налице. Исковете произтичат от сключен на 29.06.2006 г. между Маргаритка и Г. Бучови и [фирма], представляван от управителя Ч. Предварителен договор за учредяване право на строеж, съчетан с договор за изработка, подвид "строителство". Окончателен договор е сключен на 14.12.2007 г., видно от нот. акт № 174, т. 5 рег. 58885 д. № 979/2007 г. на нотариус с рег. № 310 А. Ч.. Твърдението по исковата молба е, че ответникът е допуснал забава и отклонение в качеството при изпълнение на СМР, като недостатъците са подробно изброени в исковата молба. Първоинстанционният Старозагорски окръжен съд с Решение № 74/01.03.2013 г. по т. д№ 488/2010 г. е приел, че е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 265, ал. 1 ЗЗД (първата от заявените претенции); иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД (претенцията по п. 2) и искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД по останалите пунктове. Отхвърлил е главният иск за сумата над 1455.74 лв., позовавайки се на чл. 264, ал. 2 и ал. 3 ЗЗД по отношение на явните недостатъци и на липса на пасивна материалноправна легитимация по отношение на скритите такива над посочения размер, приемайки, че останалите дефекти се дължат на работата на проектанта, а не на строителя. Отхвърлил е иска за присъждане на обезщетение за забава, поради липсата на покана - чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Отхвърлил е иска за неустойка за забава в строителството, поради това, че такава не е била налице. За заплащане на сумата 1455.74 лв. е ангажирал отговорността само на [фирма], като е отхвърлил всички искове срещу управителя Ч., тъй като е счел, че не е налице солидарна отговорност. Решението на Старозагорския окръжен съд е било обжалвано от Маргаритка и Г. Бучови в частта с която исковете им са били отхвърлени. Пловдивският апелативен съд е отменил решението на Старозагорския окръжен съд в частта с която е бил отхвърлен за сумата 24544.26 лв. предявеният иск за присъждане на тройния размер на разходите за възстановяване на щети от некачествено строителство (п. 1), като е присъдил тази сума. Уважил е до размера на 2217 лв. и акцесорния иск за забава при плащане на посочената сума (п. 2). Потвърдил е първоинстанционното решение в останалата му част вкл. и в частта с която СтЗОС е отхвърлил искове срещу управителя на дружеството И. С. Ч. в качеството му на физическо лице. Отменил е първоинстанционния акт и в частта за разноските, присъждайки в тежест на [фирма] 2568.52 лв. и в тежест на Маргаритка К. и Г. Б. - 257.14 лв., посочвайки, че те се присъждат по компенсация. Становището на настоящия съдебен състав при извършената служебна проверка по допустимостта, че С. окръжен и Пловдивският апелативен съдилища са се произнесли по нередовна искова молба произтича от следното: Както бе посочено по-горе, първата от заявените претенции ищците са формулирали като такава "представляваща тройния размер на дължимите разноски за отстраняване на щетите". Първоинстанционният съд е квалифицирал този иск по чл. 265, ал. 1 предл. 2 ЗЗД в който случай действително са от значение сроковете по чл. 264, ал. 2 ЗЗД, но троен размер не се дължи. Претенцията за присъждане на тройния размер на разходите за отстраняване на недостатъците е квалифицирана от П. като иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, независимо, че така както е формулирана в петитумната част на исковата молба, не може да се стигне до извода, че е предявеният иск е за неустойка. При двата иска е различен както обемът на търсената защита, така и правнорелевантните факти обуславящи основателността им. Правната квалификация на иска по п. 1 е от значение и за акцесорната претенция за обезщетение за забава по която се е произнесъл П.. С т. 5 на ТР № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС разграничи хипотезите на чл. 270, ал. 3 ГПК при различните пороци на исковата молба, констатирани от касационната инстанция. В случая, нередовността на исковата молба не е свързана с конституирането на страните и не са налице пороци, даващи основание за обезсилване и на двете решения и връщане на делото на първоинстанционния съд. В правомощията на въззивния съд е да остави без движение нередовната искова молба и даде указания на ищците да конкретизират петитума си по отношение на главната претенция с оглед определяне правната квалификация на иска. Евентуалното уточнение (или липсата на такова) е определящо за последващите му процесуални действия, съобразно разясненията в т. 5 на ТР № 1/2013 г. Поради това, Върховният касационен съд - Търговска колегия, състав на I т. о.