Решение № 7346 от 30.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4192/2014 г.

Решение № 7346 от 30.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4192/2014 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 323, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) във връзка с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Камен Добринов Ситнилски от гр. София срещу решение по т. 49 от протокол № 12 от заседание на Висшия съдебен съвет, проведено на 13.03.2014 г., с което му е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 3 от Закона за съдебната власт - "дисциплинарно освобождаване от длъжност". Релевирани са оплаквания, че решението на Висшия съдебен съвет (ВСС) е взето при липса на изискуемото от чл. 27, ал. 6 ЗСВ мнозинство, което нарушение представлявало самостоятелно основание за отмяна. В хода на дисциплинарното производство били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които рефлектирали негативно върху правото му на защита и справедлив процес по смисъла на чл. 6, т. 1 от КЗПЧОС. В състава на ВСС участвали лица, за които са били налице основанията за отвод по чл. 10, ал. 2 АПК. За изготвяне на предложението за образуване на дисциплинарно производство била използвана информация, придобита чрез специални разузнавателни средства. При преценка на доказателствения материал от решаващия орган били допуснати нарушения, довели до неправилни изводи и необоснованост на решението. Поддържа се, че обжалваното решение е нищожно, респективно незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Иска се прогласяване на нищожността на обжалваното решение, съответно - отмяната му. Ответникът - Висшият съдебен съвет, чрез процесуалните си представители, подробно излага теза за законосъобразност на обжалвания административен акт. Изразява становище, че в разпоредбата на чл. 27, ал. 6 ЗСВ е уредена процедура, различна от дисциплинарното производство, а именно за предсрочно освобождаване на изборен чл. на ВСС преди изтичане на мандата му. Налагането на дисциплинарно наказание на изборен чл. на Висшия съдебен съвет е подчинено на уредбата, съдържаща се в чл. 320 ЗСВ, а според ал. 4 на този текст решението на ВСС се приема с мнозинство повече от половината от членовете му. В конкретния случай при постигнато мнозинство от 16 гласа "за" решението е взето в съответствие с изискуемото мнозинство. Членовете на ВСС, направили предложението, както и участвалите в дисциплинарния състав са осъществили законовите си правомощия по ЗСВ. При налагане на дисциплинарното наказание са спазени административнопроизводствените правила, гарантиращи правото на защита на дисциплинарноотговорното лице. Дисциплинарните нарушения са установени по безспорен начин в хода на дисциплинарното производство и всички факти сочат наличие на умишлено нарушение на правилата на Кодекса за етично поведение на българските магистрати - чл. 307, ал. 4, т. 3 ЗСВ. Извършеното от Ситнилски осъществява и състава на чл. 307, ал. 4, т. 4 ЗСВ, което се изразява в действие, накърняващо престижа на съдебната власт. Иска се решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Развива подробни съображения относно спазване на административнопроизводствените правила както в хода на дисциплинарното производство, така и при проведеното гласуване. Приема, че чл. 27, ал. 6 ЗСВ регламентира процедурата по прекратяване на мандат на чл. на ВСС на основанията, посочени в чл. 130, ал. 8 от Конституцията на Република България. Тази процедура и свързаното с нея мнозинство не е приложима при дисциплинарното освобождаване от длъжност, включително и на членове на ВСС. Счита, че доводите за незаконосъобразност на решението поради участието в заседанието на ВСС на негови членове, които са били вносители на предложението, свидетели в хода на дисциплинарното производство и членове на дисциплинарния състав, са неоснователни. Правилно е приложен и материалният закон, предвид безспорно установените в дисциплинарното производство нарушения на Кодекса за етично поведение на българските магистрати и действия, накърняващи престижа на съдебната власт. Заключението е за отхвърляне на жалбата. Жалбата е постъпила в предвидения в чл. 323, ал. 1 ЗСВ 7-дневен преклузивен срок. Подадена е от лице, за което постановеното от ВСС решение е неблагоприятно и има правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: На 28.06.2013 г. в електронния сайт www.afera.bg е публикуван материал, в който се сочи, че възпроизвежда в писмен вид девет аудиозаписа, съдържащи разговори между жалбоподателя и магистрати във връзка с избора на Ситнилски за чл. на Висшия съдебен съвет. След цитираната дата тези разговори са станали обществено достояние чрез публикуването им в редица печатни и електронни медии. По този повод до Висшия съдебен съвет е постъпило предложение вх. № 11-00-024 от 25.07.2013 г. на петима негови членове за образуване на дисциплинарно производство срещу члена на ВСС Камен Добринов Ситнилски за извършени от него дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 3 и 4 ЗСВ, за налагане на дисциплинарно наказание и за предсрочно освобождаване от длъжността "член на ВСС". При условията на чл. 316, ал. 2 и 3 ЗСВ, с решение по т. 7.1 от протокол № 32 от заседанието на ВСС, проведено на 26.07.2013 г., е образувано дисциплинарно производство, като с решение по т. 7.2 от същия протокол ВСС е избрал чрез жребий дисциплинарния състав. С писмо изх. № 11-00-024 от 31.07.2013 г. на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице е изпратен препис от предложението за налагане на дисциплинарно наказание и приложените към него писмени доказателства, предоставена му е възможност да представи нови доказателства, да направи писмени възражения, да се яви за изслушване на насроченото за 23.09.2013 г. заседание на дисциплинарния състав, да представи писмени обяснения с оглед защитата на правата му, както и да ползва адвокатска защита. В хода на производството пред дисциплинарния състав Ситнилски е участвал лично и с адвокат и в негово присъствие са извършени всички процесуални действия. Дисциплинарният състав е приел решение № 10-00-02 от 6.03.2014 г., с което е направил предложение до ВСС за налагане на Камен Ситнилски на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 3 ЗСВ - "дисциплинарно освобождаване от длъжност" за извършени от него нарушения по чл. 307, ал. 2 във връзка с чл. 307, ал. 4, т. 3 и 4, предложение първо ЗСВ. Решението и преписката са внесени за разглеждане в заседание на ВСС, като с писмо изх. № 11-00-024 от 7.03.2014 г. Ситнилски е уведомен за датата, на която ще бъде разгледано предложението на дисциплинарния състав, и му е предоставена възможност за явяване и изслушване. Дисциплинарноотговорното лице се е явило на заседанието на 13.03.2014 г. и е било изслушано. Висшият съдебен съвет се е произнесъл по исканията за отводи на негови членове. На заседанието на ВСС, проведено на 13.03.2014 г., за което е съставен пълният стенографски протокол № 12, са проведени разисквания. Предложението на дисциплинарния състав за налагане на дисциплинарното наказание на Камен Добринов Ситнилски е подложено на гласуване, като резултатът от гласуването е: 16 гласа "за", 5 - "против" и 3 - "въздържали се", и този резултат е същият при проведеното повторно гласуване. Въз основа на това гласуване Висшият съдебен съвет е постановил решението по т. 49, с което на Камен Добринов Ситнилски е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 3 ЗСВ "дисциплинарно освобождаване от длъжност". Висшият съдебен съвет е конституционно създаден, специфичен колективен административен орган на съдебната власт, чиято основна цел е да осигурява независимостта й. По Конституция той е създаден, за да осъществява кадровата политика в самостоятелната съдебна власт. Висшият съдебен съвет е специфичен съдебен орган с точно определени административни и организационни правомощия, от които става ясно, че не е правосъден, а висш административен орган. В този смисъл се е произнесъл Конституционният съд на Република България с решение № 8 от 15.09.1994 г. по к. д. № 9 от 1994 г., както и с решение № 10 от 15.11.2011 г. по к. д. № 6 от 2011 г., в което се съдържа изрично препращане към първото. Основните правила относно същността, състава, избора, мандата, правомощията на Висшия съдебен съвет са регламентирани в чл. 130 от Конституцията, а детайлна уредба на организацията и дейността на същия се съдържа в Закона за съдебната власт, както предвижда чл. 133 от Конституцията. Съгласно разпоредбите на чл. 130, ал. 1 - 4 ЗСВ Висшият съдебен съвет се състои от 25 членове, като председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, както и главният прокурор са негови членове по право, а останалите членове се избират, съответно - единадесет от членовете се избират от Народното събрание, а други единадесет - от органите на съдебната власт; за членове на ВСС, които не са негови членове по право, се избират юристи с високи професионални и нравствени качества, които имат най-малко петнадесетгодишен юридически стаж; мандатът на изборните членове на Висшия съдебен съвет е пет години; те не могат да бъдат преизбирани веднага след изтичане на този срок. В ал. 8 на чл. 130 от Конституцията са предвидени хипотезите, при които се прекратява мандатът на изборен чл. на ВСС, както следва: т. 1 - подаване на оставка; т. 2 - влязъл в сила съдебен акт за извършено престъпление; т. 3 - трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от една година; т. 4 - дисциплинарно освобождаване от длъжност или лишаване от право да упражнява юридическа професия или дейност. В ал. 9 на чл. 130 от Конституцията е предвидено, че при прекратяване на мандата на изборен чл. на Висшия съдебен съвет на негово място се избира друг от съответната квота, който довършва мандата. Съгласно чл. 27, ал. 1 ЗСВ изборен чл. на ВСС се освобождава преди изтичане на мандата му на основанията по чл. 130, ал. 8 от Конституцията на Република България, както и при установяване на несъвместимост с длъжностите или дейностите по чл. 18, ал. 1. Цитираните по-горе разпоредби на чл. 130, ал. 8 и 9 от Конституцията са приети с четвъртата поправка в Конституцията на Република България (ДВ, бр. 12 от 2007 г.). При приемането им действащ е Законът за съдебната власт от 1994 г., според който изборните членове на Висшия съдебен съвет от съдебната квота изпълняват своите задължения, паралелно заемайки магистратски длъжности. С приемането на сега действащия Закон за съдебната власт (обн., ДВ, бр. 64 от 7.08.2007 г.) е внесена съществена промяна в дейността на ВСС, който става постоянно действащ орган. Поради това настъпва промяна и в статуса на изборните членове на ВСС, които не могат да съвместяват своите длъжности с магистратските си длъжности - след избирането им за членове на съвета същите следва да напуснат заеманата магистратска длъжност и да преминат на работа в съвета. Членовете на ВСС, избрани от съдебната квота, с факта на избора им изгубват качеството на съдии, прокурори и следователи за времето на мандата им. Функциите, които те осъществяват като членове на съвета, са присъщи на тези в администрацията, независимо че се касае до администриране в съдебната система. Поради това и чл. 28 ЗСВ предвижда след изтичане на мандата им те да бъдат възстановени на заеманите от тях длъжности преди избора (в този смисъл цит. реш. на КС по к. д. № 6/2011 г.). В съответствие с основния принцип за конституционосъобразност на правните норми следва нормите от законовия нормативен акт - Закона за съдебната власт, да съответстват на конституционните и да бъдат тълкувани в духа на такова съответствие. Макар в Конституцията на Република България да съществува основание за прекратяване на мандата по чл. 130, ал. 8, т. 4 - "дисциплинарно освобождаване от длъжност", от приемането на измененията и допълненията с ДВ, бр. 12/2007 г. до приемането на измененията и допълненията в Закона за съдебната власт с ДВ, бр. 103 от 29.12.2009 г. липсваше детайлна уредба на условията и реда за реализиране на дисциплинарна отговорност на изборен чл. на ВСС. Такава уредба е приета със Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, обн., ДВ, бр. 103 от 29.12.2009 г., в сила от същата дата. Тази уредба се характеризира от една страна с наличие на изрично регламентиране и създаване на специални правила по определени въпроси, а от друга - с приложимост на общите правила за реализиране на дисциплинарната отговорност, регламентирани в глава шестнадесета на Закона за съдебната власт, озаглавена "Дисциплинарна отговорност". Специалните правила за реализиране на дисциплинарна отговорност на изборни членове на ВСС са в няколко насоки. На първо място, в чл. 307, ал. 2 ЗСВ са предвидени специфични основания за налагане на дисциплинарно наказание на изборен чл. на ВСС - за извършено тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и за действия, които накърняват престижа на съдебната власт. В разпоредбата не е изрично предвидено, че дисциплинарно наказание на изборен чл. на ВСС се налага за извършено дисциплинарно нарушение (за разлика от разпоредбата на чл. 307, ал. 1 ЗСВ), което е определено в чл. 307, ал. 3 ЗСВ като виновно неизпълнение на служебните задължения на съдия, прокурор и следовател. Същевременно посочените в чл. 307, ал. 2 ЗСВ основания за налагане на дисциплинарно наказание на изборен чл. на ВСС не са идентични по съдържание с дисциплинарните нарушения, изброени в ал. 4 на чл. 307. Тази различна регламентация несъмнено е обусловена от особените правомощия на членовете на ВСС, които се различават от тези на магистратите (и в този смисъл част от нарушенията по чл. 307, ал. 4 са неотносими за тях), от техния статут, както и от правната същност на самия Висш съдебен съвет. На второ място, за изборен чл. на ВСС е предвидено едно-единствено дисциплинарно наказание - в чл. 307, ал. 3 ЗСВ е посочено, че за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 2 на изборен чл. на ВСС се налага дисциплинарно наказание освобождаване от длъжност. За целите на настоящото производство не е необходимо да се обсъждат причините за това законодателно решение, но същественото е, че законодателят несъмнено е отчел спецификата на ВСС като колективен орган на съдебната система, неговите функции и предназначение, както и статута на неговите изборни членове, като е предвидил възможност за налагане само на едно дисциплинарно наказание, за разлика от магистратите, за които в чл. 308, ал. 1 ЗСВ са предвидени шест вида наказания, едно от които - това по т. 6, е дисциплинарно освобождаване от длъжност. На следващо място, във връзка с налагането на дисциплинарно наказание на изборен чл. на ВСС е приета изрична регламентация относно дисциплинарнонаказващия орган, като в чл. 311, т. 2, б. "в" ЗСВ е предвидено, че това е Висшият съдебен съвет; както и относно акта, с който се налага дисциплинарно наказание, като в чл. 316, ал. 1 ЗСВ е посочено, че това е решение на Висшия съдебен съвет. Същевременно в чл. 27, ал. 4 ЗСВ е предвидено, че процедурата за предсрочно освобождаване на основанията по чл. 130, ал. 8, т. 2 - 4 от Конституцията или при установяване на несъвместимост на изборен чл. на ВСС започва по искане на една пета от членовете на ВСС. Тази разпоредба следва да се приеме за приложима в случаите, когато се касае до започване на процедура за предсрочно освобождаване поради наличието на основание по чл. 130, ал. 8, т. 4, предложение първо от Конституцията - дисциплинарно освобождаване от длъжност. В разпоредбите на глава шестнадесета от ЗСВ липсват специални правила за започване на производство за налагане на дисциплинарно наказание на изборен чл. на ВСС, респективно - правила за това от кого (лице, орган или колектив) може да се направи предложение или искане за налагане на дисциплинарно наказание на изборен чл. на ВСС. В чл. 312, ал. 1 ЗСВ са изброени субектите, които могат да направят предложение за налагане на дисциплинарно наказание на съдия, прокурор, следовател, административен ръководител или заместник на административния ръководител, а в ал. 2 - на държавен съдебен изпълнител и на съдия по вписванията. За разлика от разпоредбите на чл. 311, т. 2, б. "в" и чл. 316, ал. 1 ЗСВ, цитирани по-горе, в тази на чл. 312, ал. 2 ЗСВ липсва допълнение относно субекта или субектите, които могат да правят такова предложение. Това не е случайно, тъй като изрична регламентация по този въпрос съществува в чл. 27, ал. 4 ЗСВ. Разпоредбата се отнася за всички случаи, при които се започва процедура за предсрочно освобождаване от длъжност на изборен чл. на ВСС. При наличието на тази специална разпоредба е недопустимо приложението на общите правила за започване на дисциплинарно производство против магистрат, предвидени в чл. 312, ал. 2 ЗСВ. Анализът на приложимите разпоредби обуславя извода, че макар за налагането на дисциплинарно наказание на изборен чл. на ВСС да е възприет административнопроизводственият ред по глава шестнадесета от Закона за съдебната власт, едновременно с това са предвидени специални правила в Закона за съдебната власт. Такова специално правило е въведено и с разпоредбата на чл. 27, ал. 6 ЗСВ, според която решението на Висшия съдебен съвет за предсрочно освобождаване на негов изборен чл. се постановява в едномесечен срок от постъпване на искането по ал. 4 или 5 и се приема с мнозинство повече от две трети от членовете му. Както вече се посочи, въвеждането на тези специални правила от законодателя е обусловено от особения характер на Висшия съдебен съвет като съдебен орган и мястото му в институционалната система на държавата, значението му както за съдебната система и за гарантиране на нейната независимост, така и за функционирането на правовата държава, основна характеристика на която е разделението на властите. Нормативното регламентиране на специални правила е обусловено и от статута на изборните членове на ВСС, включително от начина, по който се избират, и завишените изисквания за техните качества. Разпоредбата на чл. 27, ал. 6 ЗСВ е специална и намира приложение само за случаите, при които предсрочно се освобождава изборен чл. на ВСС, и същевременно при всички случаи, при които предсрочно се освобождава такъв член. В разпоредбата на чл. 320, ал. 4 ЗСВ е предвидено, че решението на ВСС се приема с мнозинство повече от половината от членовете му. Разпоредбата има предвид решението на ВСС по чл. 320, ал. 3 ЗСВ - това е решението, с което се отхвърля предложението на дисциплинарния състав за налагане на дисциплинарно наказание или се налага дисциплинарно наказание. Тази разпоредба не намира приложение при налагане на дисциплинарно наказание на изборен чл. на ВСС, тъй като според общите правила за приложение на правните норми се прилага специалната правна норма, а не общата. Относно мнозинството, при което следва да бъде взето решението на ВСС за предсрочно освобождаване на изборен чл. на ВСС, съществува специално правило - това по чл. 27, ал. 6 ЗСВ, и именно това правило следва да бъде приложено при налагане на дисциплинарно наказание освобождаване от длъжност, което представлява едно от основанията за предсрочно освобождаване на изборен чл. на ВСС съгласно чл. 27, ал. 1 ЗСВ, който препраща към основанията по чл. 130, ал. 8 от Конституцията. Следва в тази връзка да се отбележи, че не съществува разлика в съдържанието на понятието "прекратяване на мандат на изборен член", използвано в чл. 130, ал. 8 от Конституцията, и понятията "освобождаване преди изтичане на мандата", използвано в чл. 27, ал. 1 ЗСВ, и "предсрочно освобождаване", използвано в чл. 27, ал. 4, 5 и 6 ЗСВ. Предсрочното прекратяване на мандата и освобождаването от длъжност преди изтичане на мандата на изборен чл. на ВСС имат еднаква правна същност и последици, което недвусмислено се потвърждава от използването им като синоними в посочените нормативни разпоредби, както и от смисловото съдържание на използваните глаголи. Наред с изложеното следва да се има предвид, че не съществува разлика между "дисциплинарно освобождаване от длъжност" (израз, използван в чл. 130, ал. 8, т. 8 от Конституцията) и налагане на "дисциплинарно наказание освобождаване от длъжност" (използван в чл. 308, ал. 3 ЗСВ), тъй като и двете понятия означават дисциплинарно уволнение. Уволнението винаги води до освобождаване от длъжност, което е обусловено от окончателното прекратяване на съществуващото правоотношение, по което се заема съответната длъжност. Уволнението като вид дисциплинарно наказание представлява упражняване на публичното, субективно потестативно право на дисциплинарнонаказващия орган да прекрати с едностранно волеизявление съществуващото правоотношение при наличието на предвидените в законовата норма предпоставки. Упражняването на това потестативно право има конститутивен ефект. Затова, актът, с който приключва производството, в рамките на което е наложено дисциплинарното наказание уволнение, има конститутивен характер и като акт, с който наказаното лице се освобождава от длъжност, води до прекратяване и на съответното правоотношение. Поради естеството на акта, с който се налага дисциплинарно наказание уволнение (дисциплинарно освобождаване от длъжност), съображения за което са изложени по-горе, тезата на ответната страна - Висшия съдебен съвет, за така наречената "двуфазност" на производството за предсрочно освобождаване на изборен чл. на ВСС не може да бъде споделена. Според тази теза производството за предсрочно освобождаване на изборен чл. на ВСС в хипотезата на чл. 130, ал. 8, т. 4 от Конституцията протича в две фази. Първата представлява налагане на дисциплинарно наказание на изборния чл. на ВСС по правилата на глава шестнадесета ЗСВ и в това производство решението на ВСС следва да бъде взето в съответствие с мнозинството, предвидено в чл. 320, ал. 4 ЗСВ - повече от половината от членовете на ВСС. Втората фаза, която се провежда едва след влизане в сила на решението за налагане на дисциплинарно наказание освобождаване от длъжност, представлява самото предсрочно освобождаване и едва в тази втора фаза решението на ВСС следва да бъде взето с мнозинството, предвидено в чл. 27, ал. 6 ЗСВ - повече от две трети от членовете на ВСС. На първо място, такава двуфазност не е изрично предвидена нито в Конституцията, нито в Закона за съдебната власт. На второ място, извод за двуфазност на производството за предсрочно освобождаване на изборен чл. на ВСС не може да бъде изведен и по тълкувателен път, предвид правната същност, действие и последици на дисциплинарното освобождаване от длъжност. Съображенията за това са изложени по-горе. На следващо място, тезата за двуфазността на производството е напълно лишена от правна логика и от практическо приложение. Несъмнено е, че крайната цел на предсрочното освобождаване от длъжност на изборен чл. на ВСС е същият да преустанови (да прекрати) дейността си като чл. на ВСС (да има правата и да изпълнява задълженията на такъв член). Същата е и целта на налагането на дисциплинарно наказание освобождаване от длъжност. Ако се възприеме тезата за така наречената двуфазност на производството за предсрочно освобождаване на изборен чл. на ВСС, остава напълно неясен от правна страна въпросът за правното действие и последиците на дисциплинарното уволнение, както и за статута на изборния чл. на ВСС, на когото е наложено дисциплинарно наказание освобождаване от длъжност, но по отношение на когото все още не е прието решение за предсрочно освобождаване от длъжност. Тези неясни въпроси от своя страна биха породили проблеми при функционирането на Висшия съдебен съвет във връзка с преценката за кворум и мнозинство, след като уволненият чл. на ВСС не е освободен от длъжност и в тази връзка не е ясно дали продължава да бъде негов член. В продължение на същия проблем може да се постави въпросът какво е правното действие на дисциплинарното уволнение, респективно - какъв е статутът на уволнения изборен чл. на ВСС, ако (в съответствие с тезата за двуфазност на производството за предсрочно освобождаване на изборен чл. на ВСС в хипотезата на чл. 130, ал. 8, т. 4 от Конституцията) след влизане в сила на решението за налагане на дисциплинарно наказание освобождаване от длъжност Висшият съдебен съвет, при гласуване на предложение за предсрочно освобождаване, не постигне мнозинството, което се изисква в чл. 27, ал. 6 ЗСВ. Подобен проблем би възникнал и ако поради каквато и да е причина не бъде внесено предложение за предсрочно освобождаване от длъжност (ако се възприеме тезата, че това е отделно производство). Неправилно е становището на ответната страна, че аргумент в подкрепа на тезата за двуфазност на производството за предсрочно освобождаване на изборен чл. на ВСС се извеждал от хипотезата на чл. 130, ал. 8, т. 2 от Конституцията - при прекратява на мандата при влязъл в сила съдебен акт за извършено престъпление. Вярно е твърдението на ВСС, че в този случай следва да е налице влязъл в сила съдебен акт. Невярно е обаче твърдението, че постановяването на този акт е фаза от производството по предсрочно прекратяване на мандата на изборния чл. на ВСС. За целите на производството по чл. 27 ЗСВ в хипотезата на чл. 130, ал. 8, т. 2 от Конституцията влезлият в сила съдебен акт за извършено престъпление представлява факт с правно значение, който е елемент от фактическия състав и който следва да е настъпил към момента на провеждане на процедурата по предсрочно освобождаване. Този юридически факт обаче не възниква по волята на органа, който е компетентен по закон да проведе процедурата по предсрочно освобождаване на изборен чл. на ВСС, нито се инициира, ръководи и провежда от този орган. Аналогично на това, в хипотезата на чл. 130, ал. 8, т. 4 от Конституцията, за да се прекрати предсрочно мандатът, е необходимо да е осъществен юридическият факт на дисциплинарно нарушение от страна на изборния чл. на ВСС. Анализът на останалите хипотези по чл. 130, ал. 8 от Конституцията всъщност обосновава извода, че във всички случаи е необходимо осъществяването на определен факт с правно значение, който е елемент от фактическия състав на предсрочното прекратяване на мандата (така по т. 1 този факт е подаването на оставка, а по т. 3 - трайната фактическа невъзможност членът на ВСС да изпълнява задълженията си за повече от година, което следва да е установено по надлежния ред от компетентен орган - например акт за поставяне под запрещение или акт на орган на медицинската експертиза за установяване на неработоспособност). Предвид всички изложени съображения настоящият съдебен състав приема, че за налагане на дисциплинарно наказание освобождаване от длъжност на изборен чл. на ВСС решението на Висшия съдебен състав следва да бъде взето с предвиденото в чл. 27, ал. 6 ЗСВ мнозинство - повече от две трети от членовете му. Според чл. 130, ал. 1 от Конституцията членовете на ВСС са 25, затова цифровото изражение на повече от две трети от членовете е 17. Поради това, че разпоредбата на чл. 27, ал. 6 ЗСВ определя квалифицираното мнозинство от членовете на ВСС, то при аритметичното изчисляване на необходимия брой гласове за постигане на това мнозинство следва да се вземат предвид всички членове на ВСС, чийто мандат не е прекратен към този момент. При отстраняването от длъжност при условията на чл. 230 ЗСВ не е налице прекратяване на мандата, а само временно ограничаване на правомощията на изборния чл. на ВСС. Затова, въпреки че с решение на ВСС Камен Ситнилски е временно отстранен от длъжност, то същият продължава да бъде чл. на ВСС и при изчисляването на мнозинството следва да се вземе предвид общата численост на ВСС от 25 души. Не е налице основание за изчисляване на квалифицираното мнозинството по чл. 27, ал. 6 ЗСВ с изключване на лицето, за което се провежда гласуването. В посочената разпоредба изрично е предвидено, че мнозинството се определя от членовете на ВСС, което несъмнено включва и лицето, за което се провежда гласуването. Доколкото разпоредбата на чл. 27, ал. 6 ЗСВ е специална и при прилагането й винаги става въпрос за гласуване относно действащ чл. на ВСС, то тази разпоредба изключва прилагането на правилото по чл. 35 ЗСВ. Наред с изложеното, дори и да се приеме, че мнозинството по чл. 27, ал. 6 ЗСВ следва да се изчислява при изключване на Камен Ситнилски, т. е. на база 24 членове на ВСС, то квалифицираното мнозинство също е от 17 гласа, тъй като разпоредбата предвижда изискване за повече от две трети от членовете на ВСС, а не за две трети (16 гласа са точно две трети от 24, а не повече от две трети). По изложените съображения оспореното пред съда решение на ВСС е взето при липса на необходимото квалифицирано мнозинство по чл. 27, ал. 6 ЗСВ, което по своята същност представлява липса на формирана воля на колективния орган за вземане на конкретното решение. Затова решението на ВСС е нищожно и следва да бъде прогласено за такова, без да се обсъждат останалите предпоставки за неговата законосъобразност. Поради това, че е налице започнала процедурата по дисциплинарно освобождаване от длъжност на изборен чл. на ВСС, която не е приключила, предвид прогласяването с настоящото решение на нищожността на решението по т. 49 от протокол № 12 от заседанието на ВСС на 13.03.2014 г., следва делото като преписка да се върне на ВСС за продължаване на процедурата и приключването й съгласно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в мотивите на настоящото решение - с налагане на дисциплинарно наказание с необходимото мнозинство или вземане на решение, с което не се налага наказание. При този изход на спора разноски не се възлагат, тъй като не са претендирани от жалбоподателя. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК вр. чл. 323, ал. 3 ЗСВ, Върховният административен съд - състав на шесто отделение,