Решение № 226 от 8.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4112/2012 г.

Решение № 226 от 8.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4112/2012 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на на "Дизайн България Груп" ЕООД, притежаващо ЕИК 201146202 с адрес гр. София, ж. к. "Сухата река", ул. "Гаврил Кръстевич", № 133 против решение № 569/7.02.2012 г. на Административен съд - София-град, Първо отделение, 7 състав, постановен по адм. д. № 6639 по описа за 2011 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на "Дизайн България Груп" ЕООД против РА № 2001007917 от 15.03.2011 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП София-град, потвърден с решение № 1079/24.06.2011 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП. В полза на дирекцията са присъдени разноски в размер на 1 410 лева. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост. В нарушение на принципа на служебното начало в административното производство съдът е отхвърлил жалбата, не е съобразил издадените данъчни фактури. Платена е цената, а неустановяване на произхода на стоката или услугата е ирелевантно обстоятелство. Касаторът има качеството на получател по облагаема доставка и трябва да му бъде признато правото на приспадане на данъчен кредит. Дружеството моли за пререшаване на делото и присъждане направените разноски. Ответникът по касационната жалба - Дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП я е оспорил с доводи, поддържани в съдебно заседание чрез юрисконсулт Господинова. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. С жалбата са представени два броя заповеди. С едната е оправомощена Св. Георгиева да изпълнява правомощията на директор на Д "ОУИ" - Варна, а с другата е разрешен платен отпуск на директора Св. Аврамов. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. По делото е установено следното: Правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 48 000 лв. по фактури № 1833/27.08.2010 г. и № 1835/31.08.2010 г., издадени от "Роял спорт" ЕООД, е отказано на "Дизайн България Груп" ЕООД на основание чл. 70, ал. 5 вр. с чл. 68, ал. 2, вр. чл. 6 ЗДДС. Извършена е насрещна проверка на доставчика, приключила с ПИНП. С придружително писмо изх. № 06-53-06-1992-10/24.12.2010 г. "Роял спорт" ООД е представило доказателства, между които спорните фактури, дневници за продажби, оборотна ведомост, хронология на сч. сметка. Относно произхода на стоката дружеството е декларирало, че притежава митнически декларации, които обаче не са депозирани по време на ревизионното производство. С жалбата до решаващия орган жалбоподателят е депозирал договор за наем на склад от 28.04.2006 г., сключен между "Транс капитал" ЕООД и "Роял спорт" ООД, митнически декларации за внос на стоки от Китай. При така установените факти съдът е приел, че материалноправното основание за отказ на правото на данъчен кредит е липсата на облагаема доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС. Според съда фактурата, представлява частен документ, като дори и същият да е отразен счетоводно това само по себе си е недостатъчно за възникване и упражняване правото на данъчен кредит. Необходима е преценка на всички факти и обстоятелства, които са от значение за настъпило данъчно събитие, каквито в случая не са налице. Приемо-предавателните протоколи представляват частни писмени документи, които в случая не доказват прехвърляне на собствеността върху родовоопределените вещи. Не е доказано притежаването или наемането на транспортни средства, предаване стоките на спедитор/превозвач. По отношение на митническите декларации в съдебното решение е посочено, че не е било установено по безспорен начин, че описаните в декларациите стоки са предмет на спорните доставки. Липсват доказателства, че контрагентите разполагат с необходимата материална, кадрова и техническа обезпеченост за осъществяване на оспорените доставки. Решението на съда е валидно, допустимо и правилно, същото трябва да бъде оставено в сила с известни допълващи мотиви. Съдът не споделя оплакването на касатора за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Действието на принципа на служебното начало в административното производство няма за последица игнориране на правилата за разпределение на доказателствената тежест и освобождаване на адресата на акта от необходимостта да посочи и събере доказателства относно фактите и обстоятелствата от които той черпи права. В този смисъл административният орган не може изцяло да замести дружеството в доказателствения процес. Още повече, че с определение от 02.08.2011 г. административният съд е указал на "Дизайн България Груп" ЕООД, че носи доказателствената тежест във връзка с фактите и доказателствата, релевирани в жалбата. Доводите на жалбоподателя за наличието на доказателства, установяващи извършването на облагаема доставка, по която данъка да е начислен правомерно, са неоснователни. На л. 95 от делото е приложена фактура № 2000101833/27.08.2010 г., издадена от "Роял спорт" ЕООД на "Дизайн България Груп" ЕООД с предмет доставката на "стоки по опис". Към фактурата е приложен приемо-предавателен протокол от 27.08.2010 г. в който са описани 168 броя артикули: чорапи памук/ликра; обувки ранърс дамски; джапанки дамски; джапанки детски; спортни обувки; джапанки; спортни обувки ранърс; джапанки и чехли ранърс - мъжки; джапанки и чехли - дамски; мъжки екип - комплект; обувки ранърс - мъжки; обувки ранърс - дамски; якета; спортни обувки мъжки и дамски - фешън; обувки дамски - скейтари; ранърс фешън; ранърс маратонки - дамски и мъжки; обувки мъжки - скейтари; ранърс - сандали; горни облекла от синтетика; пантофи; мъжки шорти от синтетични влакна; ранърс шорти; дамски шорти от синтетични влакна; дамски поли от синтетични влакна; обувки боти/ботуши - дамски; ранърс чехли; мебели от метал/дисплей за окачване; гуменки ранърс; горнища; долнища; комплект; тениска м. На л. 100 от делото е депозирана фактура № 2000101835/31.08.2010 г., издадена от "Роял спорт" ЕООД на "Дизайн България Груп" ЕООД с предмет доставката на "стоки по опис". Към фактурата е приложен приемо-предавателен протокол от 31.08.2010 г. в които са описани 91 броя артикули със следните наименования; чорапи супер ски; чехли дамски; гуменки ранърс - детски и мъжки; спортни обувки маратонки - мъжки; раници; футболни обувки - мъжки и дамски; овк занита; ранърс фешън; ранички; глазатуре обувки; фланелки дълъг ръкав; еспадрили ранърс - дамски; обувки ранърс - детски; спалдинг обувки; ранърс блузи, обувки мъжки - никер; потници; спалдинг катер; раници от изкуствени материали; долнища; комплект; тениски; панталони и шорти; фланелки и потници; якета; якета ранърс; джапанки и чехли - дамски и мъжки; ранърс и спалдинг джапанки; ранърс маратонки - детски; термочорапи. Обоснован е извода на първоинстанционния съд, че така представените данъчни фактури и протоколи към тях са недостатъчни за да се приеме, че е възникнало и е упражнено законосъобразно правото на данъчен кредит по спорните доставки. В ПИНП № 06-53-06-1992-1/19.01.2011 г. на ТД на НАП София град е констатирано, че при насрещната проверка не е доказано изпълнението на доставката от страна на "Роял спорт" ЕООД, независимо от издаването на данъчни фактури. По този начин приходните органи са оспорили преките доставки, респективно материално-техническата и кадровата им обезпеченост. Отбелязано е в протокола, че по време на проверката не са представени ведомости за работни заплати на лица, които да са наети по трудови или граждански договори в "Роял спорт" ООД, както и че прекият доставчик не е доказал наличието на офис или работно помещение откъдето да се извършат процесните доставки. Касационната инстанция счита, че констатациите от официалния писмен документ - ПИНП, не са опровергани от ревизираното лице. Вярно е, че произходът на стоката сам по себе си не представлява относима предпоставка към процесното основание по чл. 70, ал. 5 ЗДДС за непризнаване правото на данъчен кредит, последното обусловило корекцията на декларирания от жалбоподателя данък за възстановяване в размер на 48 000 лева. В т. 1.6 от придружителното писмо (л. 94) обаче, управителят на "Роял спорт" ЕООД е направил изявление във връзка с придобиване и наличността на стоките, че ще представи митнически декларации, без да обясни защо тези декларации не са депозирани към момента на представяне на писмото. Анализът пък на приложените впоследствие митнически декларации установява, че "Роял спорт" ЕООД е получател на следните стоки, изпратени от Китай: обувки с външни ходила и горна част от пластмаса, марка "Баланс", "Девиан", "Ранърс"; пантофи по един брой от чифт за мостра (пробити); обувки с външни ходила от каучук или пластмаса и горна част от текстилни материали, марка "Ранърс"; баскетболни топки, надуваеми от изкуствени материали; пантофи с външни ходила от каучук или от пластмаса и горна част от текстилни материали, марка "Девиан", "Баланс". Сравнението на данните от митническите декларации и на тези от протоколите към двете фактури показва съществени различия между вида и количествата на стоките. Предмет на протоколите към фактурите са стоки, представляващи чорапи, джапанки, чехли, екипи, маратонки, сандали, горни облекла, шорти, поли, мебели, гуменки, горнища, долнища, тениски, раници, фланелки, якета, за които не са представени митнически декларации с получател дружеството - жалбоподател. Същевременно в депозираните по делото митнически декларации са описани стоки, като баскетболни топки, каквито липсват в протоколите. За пантофите е отбелязано, че са пробити и са по един брой за мостра. Не е установено по безспорен начин съответствието между получените от прекия доставчик стоки от конкретен вид и тези, доставени на "Дизайн България Груп" ЕООД. Това е видно от съдържанието на двата протокола към фактурите, в които са описани спортни обувки, обувки ранърс, обувки фешън, обувки - скейтари обувки боти/ботуши - мъжки и дамски, ранърс чехли, гуменки. В митническите декларации изрично е записано, че обувките са с външни ходила от модела, на които не може да се познае дали са за мъже или за жени. Касационната инстанция взе предвид и оспорването от директора на Д "ОУИ" София при ЦУ на НАП, направено в решение № 1079/24.06.2011 г. на частните писмени документи. Записано е на стр. 4, че представените доказателства съдържат противоречиви данни и не могат да послужат по повод отразените в тях факти и обстоятелства. По време на ревизионното производство и в производството по административното обжалване жалбоподателят не е депозирал доказателства, които по безспорен начин да установят извършването на облагаема, реална доставка. Директорът на Д "ОУИ" - София при ЦУ на НАП е квалифицирал приемо-предавателните протоколи като частни документи без материална доказателствена сила. Посочено е и, че не е доказана относимостта на митническите декларации към процесните доставки. Следва да се има предвид, че по повод на това оспорване "Дизайн България Груп" ЕООД не е провело успешно доказване, въз основа на което частните документи да могат да бъдат съобразени като годни и безпротиворечиви доказателства. Правилно съдът не е преценил договора за наем, като доказателство, установяващо материално-техническата възможност на "Роял Спорт" ЕООД да осъществи спорните облагаеми доставки от имота по договора. На първо място, както е посочено и в решението на Д "ОУИ" София при ЦУ на НАП, липсват доказателства за съхранението на процесните стоки в склада. Не е установена тяхната наличност, не са ангажирани никакви доказателства за транспортиране/превозване на стоките. На второ място, видно е от съдържанието на § 6 от наемния договор е, че отдадените помещения трябва да са годни за работа, защитени от проникване на вода и пожарообезопасени. При тяхното предаване за ползване между контрагентите се съставя приемо-предавателен протокол, а такъв липсва по делото. Същевременно от § 8 на договора става ясно, че помещенията са се нуждаели от основен ремонт, но отново не е доказано неговото извършване, нито пък заплащането на консумативи и разходи. В тези помещения очевидно не би могло да се съхраняват стоки от текстил и други подобни. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДДС данъчното събитие по смисъла на този закон е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, ВОП, както и вносът на стоки по чл. 16. В ал. 2 е предвидено, че данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. Жалбоподателят не твърди да е възникнало данъчно събитие в хипотезата на чл. 25, ал. 3, т. 4 ЗДДС, нито че е налице авансово плащане. По повод на плащането ревизираното лице и неговия доставчик са дали противоречиви обяснения. На лист 99 от делото е приложено придружително писмо от "Роял Спорт" ЕООД в което по т. 1.5 е отбелязано, че няма плащане по фактурите, вследствие на което не могат да бъдат представени платежни документи. Същевременно в касационната жалба се твърди, че е налице плащане във връзка с облагаема доставка. Решението е правилно, не е засегнато от основанието по чл. 209, т. 3 АПК и касационната инстанция го оставя в сила. Разноски: С оглед на резултата по делото в полза на Д "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП трябва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 410 лв. за производството пред ВАС, Осмо отделение. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение