Решение № 8718 от 27.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3476/2018 г.

Решение № 8718 от 27.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3476/2018 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 145 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и във връзка с чл. 55, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост (ППЗДС). Образувано по жалба на "С. и." ЕООД със седалище гр. Н., обл. Б., представлявано от управителя Б. С. К., срещу Заповед № Т-РД-16-69/22.02.2018 г. на министъра на туризма, с която "М. 2018" ЕООД със седалище гр. В. е определено за участник, спечелил проведен на 19.02.2018 г. търг с тайно наддаване за отдаване под наем на обект-изключителна държавна собственост, обособена част от крайбрежната плажна ивица, представляващ морски плаж - "Кабакум-централен", община В., област В.. Жалбоподателят твърди, че заповедта е издадена в нарушение на закона и при допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващи се в неспазване от страна на тръжната комисия на разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ППЗДС, изискваща комисията да отбелязва в протокола за разглеждане, оценяване и класиране на ценовите предложения входящите номера на заявленията за участие на кандидатите, имената или наименованията им, платежните документи за внесения депозит, другите обстоятелства по редовността на подадените документи и предложените цени. Допълва доводите като сочи, че спечелилият търга участник - "М. 2018" ЕООД е следвало да бъде отстранен от участие, тъй като не е представил изискуемите документи - удостоверение по чл. 87, ал. 6 от ДОПК за наличие или липса на задължения към държавата и удостоверение по чл. 87, ал. 6 от ДОПК за наличие или липса на задължения към общината по седалище на търговеца и към общината по местоизвършване на дейността си. Счита, че по този начин е било нарушено изискването на т. 9.3.3 от Тръжната документация и Условията за провеждане на търга. В съдебно заседание на ВАС и в писмена защита, чрез упълномощения адв. С. З. поддържа жалбата и моли Върховния административен съд да отмени обжалваната заповед и да му присъди направените по делото разноски. Ответникът - министърът на туризма, в съдебно заседание чрез процесуалния си представител- преупълномощения адв. П. И., оспорва жалбата като неоснователна с доводи за законосъобразност на заповедта. Моли тя да се остави без уважение и претендира присъждане на разноски по делото. Заинтересованата страна - "М. 2018" ЕООД, гр. В., не изпраща представител или становище по жалбата. Върховната административна прокуратура не е заявила участие в производството. Върховният административен съд - четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и против подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима за разглеждане. Разгледана по същество по реда на чл. 145 и следващите от АПК, е неоснователна по следните съображения: С оспорената в настоящото производство заповед № Т-РД-16-69/22.02.2018 г. на министъра на туризма е определено "М. 2018" ЕООД, гр. В. за спечелило проведения на 19.02.2018 г. търг с тайно наддаване за отдаване под наем на обект - изключителна държавна собственост, представляващ морски плаж - "Кабакум-централен", община В., област В. с площ от 14 520 кв. м., определена въз основа на данните от приетата специализирана карта на обектите по чл. 6, ал. 4 и ал. 5 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК). Преди нейното издаване, със Заповед № Т-РД-16-26/17.01.2018 г., на основание чл. 25, ал. 1 от Закона за администрацията, чл. 16, ал. 2 и чл. 19, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС) и чл. 43 и сл. от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост (ППЗДС), министърът на туризма наредил провеждане на търг с тайно наддаване за отдаване под наем на обект - изключителна държавна собственост, представляващ морски плаж "Кабакум-централен", община В., представляващ обособена част от крайбрежната плажна ивица с обща площ от 14 520 кв. м., определена въз основа на данните от приетата специализирана карта на обектите по чл. 6, ал. 4 и ал. 5 от ЗУЧК, приета с Протокол № 5 от 12-13.02.2013 г. и чрез съвместяване с данните от актуалните кадастрална карта и кадастрални регистри за територията на поземлени имоти с идентификатор 10135.2572.204. Активната плажна площ на морския плаж е определена по § 1, т. 5 от Допълнителни разпоредби на ЗУЧК- в размер на 13 991 кв. м и с точки по границите от № 1 до № 60 включително, определени в координатна система "Българска геодезическа система 2005" и от нея са изключени обекти на инфраструктура в размер на 212 кв. м., като морският плаж е с дължина на бреговата линия 290 метра и с точки по границите, определящи общата площ от № 1 до № 33 включително, определени в координатна система "Българска геодезическа система 2005". С тази заповед е определено предназначението, началната тръжна цена, срокът на наемното отношение - 5 години, начинът на плащане, депозитът за участие, цена на тръжната документация, оглед на обекта, условията за получаване на тръжната документация и приема на заявления, датата на провеждане на търга, специалните изисквания към участниците, утвърдена е тръжната документация, посочени са документите, които следва да се представят и е определена комисия за провеждане на търга, която следва да го организира и проведе при посочена конкретна процедура. По своята правна същност тази заповед за откриване на търга не е част от процедурата по издаване на друг акт, в случая процесният, а е самостоятелно властническо волеизявление на административен орган. По делото няма данни тя да е обжалвана, поради което определените в нея срокове, условия, изисквания и други са влезли в сила. По относимите по настоящото производство въпроси съдът установи, че обявата за провеждане на търга е публикувана в два национални ежедневника и на интернет страницата на Министерството на туризма. Заявления за участие са подали четири дружества, а именно: оспорващото, "К. Х." ЕООД, "НВН 2017" ЕООД и "М. 2018" ЕООД. Видно от протокол от 19.02.2018 г. на комисията, назначена със заповедта за откриване на търга, на заседанието за отваряне на пликовете със заявленията са се явили упълномощени представители на трима от кандидатите за участие в търга и след проверка на самоличността им, комисията е пристъпила към отваряне на големите пликове по реда на постъпването им. От големите пликове са извадени малките с надпис "Предлагана цена" и "Предложение за цена на 1 бр. чадър и за цена на 1 бр. шезлонг", на които са поставени съответстващите на заявленията входящи номера. Извършена е проверка на представените от участниците в търга документи, за което за всеки от тях е съставен списък. След извършената проверка на заявленията с приложенията на подалите заявления кандидати, тръжната комисия е обсъдила и взела решение за недопускане на дружествата "К. Х." ЕООД и "НВН 2017" ЕООД до отваряне на ценовите предложения, тъй като представените от тях документи не отговарят на условията от тръжната документация или са поставени в пликове, чийто вид и размер не отговарят на изискванията на тръжната документация. След отстраняване на недопуснатите участници комисията - в изпълнение на чл. 52, ал. 2 от ППЗДС, т. е в присъствие на упълномощените представители при отваряне и разглеждане на ценовите предложения, е пристъпила към отваряне на малкия плик с надпис "Предлагана цена" и председателят на комисията е обявил предложената от всеки участник цена, след което е обявено класирането на ценовите предложения във низходящ ред според размера на предложената цена. Комисията е обявила за спечелил търга "М. 2018" ЕООД, с предложена цена 43 000 лв. без ДДС и е решила да предложи на министъра на туризма да сключи договор за наем с този участник. На второ място е класирано "С. и." ЕООД с предложена цена от 40 400 лв. без ДДС. В. основа на протокола на комисията, съставен на основание чл. 53 от ППЗДС, министърът на туризма е издал оспорената заповед-предмет на настоящото производство. При осъществената служебна проверка по законосъобразността на обжалвания акт по чл. 168 от АПК съдът установи, че процесната заповед е издадена от компетентния за това административен орган в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон и в съответствие с целта на закона. Неоснователно е възражението в жалбата за неспазване на разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ППЗДС. Т. е проведен на 19.02.2018 г., за което е съставен и представения с административната преписка и неоспорен от страните по делото протокол от работата на тръжната комисия /л. 6 от делото/. В него подробно са описани и оценени ценовите предложения на допуснатите участници, входящите заявления с номер дата и час на подаването им, имената на кандидатите и всички обстоятелства, касаещи редовността/нередовността на подадените документи и предложени цени. Протоколът е документ, удостоверяващ етапите на проведената тръжна процедура, поради което е приобщен към преписката и представлява част от нея. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ, мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи, какъвто е и настоящият случай. Възражението, касаещо непредставяне от страна на спечелилия участник на изискуемите документи, а именно удостоверение по чл. 87, ал. 6 от ДОПК за наличие или липса на задължения към държавата на "М. 2018" ЕООД и удостоверение по чл. 87, ал. 6 от ДОПК за наличие или липса на задължения към общината по седалище на търговеца и към общината по местоизвършване на дейността за "М. 2018" ЕООД, настоящият състав намира за неоснователно. На стр. 116 от делото е приложено Удостоверение по чл. 87, ал. 6 от ДОПК с изх. № 5305001073/08.02.2018 г. издадено от община В. в уверение на това, че "М. 2018" ЕООД няма задължения за местни данъци и такса битови отпадъци към община В.. На стр. 117 от делото е приложено Удостоверение по чл. 87, ал. 6 от ДОПК с изх. № 030201800034153/31.01.2018 г., издадено от НАП ТД В. за липса на задължения на "М. 2018" ЕООД. Тези удостоверения са подробно описани в протокола за провеждане на процесния търг. Удостоверяването на публични вземания (задължения) се извършва от органа по приходите, съобразно чл. 87, ал. 6 ДОПК, а разпоредбата на чл. 162, ал. 2 ДОПК посочва кои са тези публични вземания. При въведената единна централизирана система за управление на вземанията към републиканския бюджет и въз основа на отразените в тази система данни, удостоверението от органа по приходите обхваща всички задължения, включително и данъци, акцизи и мита, по аргумент от чл. 87, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК. В конкретния случай участникът "М. 2018" ЕООД е представил Удостоверение от НАП - ТД В. за липса на задължения и друго от община В. и това е достатъчно, за да обоснове извод за удовлетворено изискване на административния орган, а твърдението, че това е станало с "някакви служебни бележки" и в нарушение на т. 9.3.3 от Тръжната документация /л. 22 от делото/, се опровергава от доказателствата по делото. Впрочем и представените от оспорващото дружество удостоверение по чл. 87, ал. 6 от ДОПК от 08.02.2018 г., издадено от община В. и удостоверение по чл. 87, ал. 6 от ДОПК от 07.02.2018 г., издадено от НАП ТД Б. /приложени съответно на л. 148 и л. 150 от делото/, са в същия вид и също са били основание за извод на помощната комисия за удовлетворяване на изискванията на административния орган и за допускане на този участник до отваряне на ценовото му предложение. С оглед горното не намират опора в доказателствата по делото и общите твърдения за неспазване на всички административнопроизводствени правила, регламентирани в ЗДС и ППЗДС. В. от приложените в административната преписка доказателства, в конкретния случай изцяло е спазена процедурата, регламентираща постановяване на оспорената заповед. Неоснователно е и общото твърдение на жалбоподателя, че не е установено спазване на всички изисквания на тръжната документация. При извършената служебна проверка на основание чл. 168, ал. 1 от АПК на законосъобразността на оспорения административен акт въз основа на събраните по делото доказателства, настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение не откри такива. С оглед изяснената по делото фактическа обстановка се налага извод, че административният орган не е нарушил материалния закон, тъй като съобразно чл. 54, ал. 1 от ППЗДС е класирал редовно подадените ценови предложения в низходящ ред според размера на предложената цена и тъй като оспорващият е предложил по-ниска такава, правилно е класиран на второ място. Поради това останаха недоказани твърденията за допуснати нарушения по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК. Аргумент в тази насока е и чл. 7. ал. 5 от ЗУЧК в относимата редакция, съгласно който министърът на туризма може да отдава морските плажове по ал. 4 /т. е. за които не е възложена концесия/ или части от тях под наем за срок до 5 години, при условие че прогнозната стойност на приходите на наемателя не е по-голяма от европейския праг по смисъла на Закона за концесиите, като отдаването под наем се извършва чрез търг при условията и по реда на Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост По тези съображения и предвид приетото по-горе, не намират опора в доказателствата по делото и твърденията за допуснати нарушения по смисъла на чл. 146, т. 5 от АПК. По изложените съображения съдът намира, че при постановяване на обжалваната заповед са спазени материалноправните и процесуалноправните изисквания, като не се установиха твърдяните пороци на обжалвания акт, т. е. не са налице отменителните основания на чл. 146 АПК, поради което жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. С оглед изхода на спора и чл. 143, ал. 4 АПК искането на процесуалния представител на оспорващия за разноски е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Искането на процесуалния представител на министъра на туризма за присъждане на адвокатско възнаграждение е своевременно направено и основателно, поради което следва да се уважи в доказания размер на 600 лева съобразно приложеното на л. 160 от делото адвокатско пълномощно, фактура-л. 182 и бюджетно платежно нареждане от 04.04.2018 г. - л. 183. Жалбоподателят следва да бъде осъден, на основание чл. 143, ал. 4 АПК да заплати на МТ разноски по делото в този размер. Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно АПК, Върховния административен съд - четвърто отделение