Решение № 2053 от 14.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13544/2016 г.

Решение № 2053 от 14.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13544/2016 г., VI о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Б. против решение № 1372 от 19.10.2016 г. по адм. дело № 276/2016 г. на Административен съд - Б., с което е отменено решение № 2153-01-33/26.04.2016 г. на същия административен орган, с което е потвърдено разпореждане № 38 от 8.02.2016 г. на началника на отдел "Пенсии", с което на Х. Д. А. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в минимален размер, считано от 21.10.2015 г. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания. Жалбоподателят поддържа, че решението на административния съд е постановено в противоречие с материалния закон и не се обосновава от доказателствата. Моли да бъде отменено. Ответникът по касационната жалба не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Б. е постановено в съответствие с материалния закон. Първоинстанционният съд правилно приема, че са налице основания за отмяна на оспореното решение на директора на ТП на НОИ- Б.. Аргументирано е преценено, че административният акт е издаден в нарушение на чл. 36 и чл. 35 АПК, без органът да събере релевантните за определяне действителния размер на пенсията за инвалидност поради общо заболяване доказателства и без да изясни всички факти и обстоятелства от значение за определяне на пенсията в действителен размер. Заключението на административния съд за противоречие на оспореното решение на директора на ТП на НОИ - Б. в частта относно размера на отпусната пенсия с материалния закон, също се споделя от настоящата инстанция. По делото е установено, че ответникът по касационната жалба Х. А. е с 86 % намалена работоспособност за срок от една година, както и че същият има повече от 20 години осигурителен стаж, като за 2000 г., 2006 г., 2008 г. - 2011 г. и за 20014 г. - 2015 г. същият внася осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице. При тези факти и след точен анализ на разпоредбите на чл. 77, чл. 70 и чл. 70а КСО административният съд правилно приема, че са налице всички предпоставки за определяне на пенсията на лицето за инвалидност поради общо заболяване в действителен размер. Съгласно чл. 77 КСО в ред. ДВ бр. 98/2015 г. индивидуалният коефициент за определяне на пенсията за инвалидност поради общо заболяване се определя по реда на чл. 70, ал. 3 - 8 до датата на пенсионирането. Според нормата на чл. 70, ал. 4, т. 2 КСО, в сила към датата на издаване на оспорения акт, за изчисляване на индивидуалния коефициент се определя съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода след 31 декември 1996 г. и средномесечния осигурителен доход за страната за същия период. Разпоредбата на чл. 70а, ал. 1 КСО предвижда, че при определяне на средномесечния осигурителен доход на самоосигуряващото се лице се взема предвид доходът, върху който са внесени осигурителни вноски, тъй като съгласно чл. 9, ал. 1, т. 4 КСО периодът, през който самоосигуряващите се лица внасят осигурителни вноски, се счита да осигурителен. В същия смисъл е допълнителната разпоредба на § 1, т. 3, изр. 3 на КСО, съгласно която самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски. В случая е установено, че за времето 2000 г. - 2015 г. Алексов внася осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице, поради което този период следва да се приеме за осигурителен стаж и съответно да се вземе предвид при изчисляване на индивидуалния коефициент на лицето и за определяне действителния размер на пенсията за инвалидност. Освен това, общата продължителност на осигурителния стаж и размерът на осигурителния доход на лицето до 2000 г. също са установени, поради което не съществува пречка за определяне на индивидуалния коефициент съгласно чл. 70, ал. 3 и 4 КСО в приложимата редакция и за изчисление на размера на пенсията в реалния й размер съгласно наличните документи за осигурителен доход след 1.01.1997 г. Ето защо като достига до заключение, че не са налице основния за определяне на пенсията на лицето в минимален размер, издаденият в този смисъл административен акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, съставът на Административен съд - Б. постановява решение в съответствие с материалния закон. Доводът на касатора, че след като осигурителната книжка на Алексов за времето след 2000 г. не е оформена по съответния ред, въпреки дадените указания, индивидуалният коефициент не може да бъде определен, е неоснователен. Съгласно чл. 1, ал. 5, изр. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) в случаите на липсващи или нередовни документи, когато нередовностите не са отстранени в указания 2-месечен срок от датата на уведомяването, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по пенсионното осигуряване, издава разпореждане въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. В случая осигурителният доход и продължителността на осигурителния стаж на лицето до 2000 г. са установени, а данните за осигурителния доход и стаж за периода 2000 г. - 2015 г. са представени в НОИ, поради което правилно първоинстанционният съд приема, че са налице всички предпоставки за изчисляване на индивидуалния коефициент и определяне на пенсия в действителен размер Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. Заключението на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспореното решение в частта относно размера на отпуснатата пенсия за инвалидност поради общо заболяване е изградено въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните. Изводите на съда в този смисъл се основават на представените писмени доказателства и на заключението на вещото лице по допусната съдебно- икономическа експертиза, която установява, че за периода 2000 г. - 2015 г. заявителят внася осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице. В съответствие с констатациите на експерта и останалите писмени доказателства съдебният състав достига до правилния извод, че индивидуалният коефициент и съответно действителният размер на пенсията за инвалидност на лицето могат да бъдат изчислени, поради което определянето на пенсията в минимален размер е в противоречие със закона и е основание за отмяна на оспорения административен акт в тази част. Поради всичко изложено настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, приема, че решението на Административен съд - Б. е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Не са налице нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да обосноват извод за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, шесто отделение,