Решение № 202 от 1.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 213/2008 г.

Решение № 202 от 1.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 213/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Стойчо Пейчев Производството е по чл. 218и, ал. 1 във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) и § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК (ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г.). Образувано е по касационна жалба на А. З. П. и А. З. П. от гр. Н. срещу въззивното решение № 247 от 22.10.2007 г. по в. гр. дело № 76/2007 г. на Смолянския окръжен съд. Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост и нарушение на материалния закон с искане за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявения иск. Ответниците по касация М. З. К., Р. З. С., А. А. П., М. С. П., А. С., П., А. И. П. и Р. З. В. не са ангажирали становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на II г.о. провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и преди да се произнесе, взе предвид следното: С първоинстанционното решение № 509 от 11.01.2005 г. по гр. дело № 132/2004 г. Златоградският районен съд отхвърлил предявените от З. М. П. срещу С. З. П. искове: по чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД - за отмяна на договор за дарение, сключен на 4.02.2004 г. с нотариален акт № 28, т. I, рег. № 2* нот.дело № 27/2004 г.; по чл. 108 ЗС - за предаване владението на недвижим имот - нива от 6.998 дка в м."К" с кад. № 0* по картата за възстановяване на земеделски земи в землище Н. и по чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.)-за отмяна на нотариален акт № 28, т. I, рег. № 2* нот.дело № 27/2004 г. Прието било, че нито с нотариалните покани, нито със свидетелските показания се установява ищецът да е имал нужда от издръжка, която да е поискал, а ответникът да е отказал да му я даде. След постановяване на решението ищецът е починал и съгласно чл. 120 ГПК (отм.) с определение от 04.02.2005 г. са конституирани наследниците му по закон. С решение № 177 от 31.05.2005 г. по в. гр. дело № 192/2005 г. Смолянският окръжен съд оставил решението в сила, като приел, че ищецът не е отправил надлежно искане ответникът да му заплаща издръжка в определен размер. С решение № 55 от 30.01.2007 г. по гр. дело № 1155/2005 г. Върховният касационен съд, II г.о. отменил въззивното решение и върнал делото на окръжния съд за ново разглеждане от друг състав с указания да бъде допусната съдебно-икономическа експертиза, която да даде заключение относно средствата, необходими за месечната издръжка на ищеца. Със сега обжалваното решение въззивният съд отново потвърдил първоинстанционното решение. Прието било, че с нотариалните покани не е бил конкретизиран размера на исканата издръжка, а освен това, ищецът и съпругата му за известно време живели в едно домакинство със семейството на А. П. и ответникът не е имал задължението да заплаща ток, вода и разноски по жилището. Според окръжния съд, доказателствата сочат, че под въздействието на сина си А., ищецът сам се е поставил в невъзможност за него да се грижи другият му син-ответника С. П. В хода на касационното производство, на 1.05.2008 г. е починал ответникът С. З. П., който с определение от 4.02.2009 г. е заместен от наследниците си по закон А. А. П., М. С. П. и А. С. П., конституирани като ответници по касация. Върховният касационен съд, състав на II г.о. намира жалбата срещу въззивното решение за неоснователна по следните съображения: Окръжният съд законосъобразно е приел, че задължението на надарения за заплащане на издръжка не възниква автоматично с осъществяване на дарствения акт. Трудно би могло да се приеме, че нуждаещ се от издръжка ще прояви щедрост и ще подари, освен ако се касае за обичайно или възнаградително дарение. За да възникне това задължение за надарения, необходимо е да са настъпили нови факти, които сочат, че дарителят е изпаднал в нужда и единственият начин да излезе от нея е да поиска издръжка от надарения. За да бъде отменено дарението на основание чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД необходимо е надареният да не се отзове, когато дарителят трайно е изпаднал в нужда. В процесния случай, първата нотариална покана, получена на 24.03.2004 г. или малко повече от месец след сключването на договора от 4.02.2004 г., изобщо не съдържа изявление на дарителя, че се нуждае от издръжка, която да му осигури надареният. С тази покана е поискано последният да върне дарения му имот, тъй като дарителят има и други деца, които не желае да лишава от имущество. Втората нотариална покана - от 18.05.2004 г. отново съдържа изявление, че надареният дължи връщане на дарения му имот, тъй като дарителят и съпругата му А. И. П. се нуждаят от издръжка, средства за храна, лекарства и облекло; получаваните от тях пенсионни възнаграждения били минимални, а до този момент надареният не внесъл никакви средства и не спазил уговорката да полага ежедневни грижи. Въззивният съд правилно е преценил двете нотариални покани и обосновано е приел, че те не съдържат искане за осигуряване на издръжка, нито в тях е посочен размера на издръжката, от която се нуждае дарителят. Съобразено е по-нататък и обстоятелството, че дарителят и съпругата му известно време са живели в едно домакинство със семейството на сина си А. П., поради което правилно е прието, че за същия период ответникът не е бил задължен да заплаща консумативните разноски по жилището. Окръжният съд е преценил внимателно и останалите доказателства по делото, като е обсъдил показанията на разпитаните в първата инстанция свидетели Д. Р. С., А. З. К., Б. А. Б. и А. А. П.(последната е била изслушана и във въззивното производство), заедно с обясненията на ищеца З. П. по чл. 114 ГПК (отм.) в заседанието на 24.11.2004 г. и е достигнал до обоснования извод, че ищецът сам се е поставил в невъзможност за него да се грижи синът му С. П. Вярно е, че въззивният съд не е коментирал подробно показанията на разпитаната от него свидетелка Р (съпруга на жалбоподателя А. П.), но също така не е отделил място в мотивите на решението и на обясненията по чл. 114 ГПК (отм.), дадени от ответницата по касационната жалба А. П. в заседанието на 27.03.2007 г. Последната е заявила, че големият син С. винаги е помагал на нея и на съпруга й З. П., а и пенсиите им са били достатъчни за храна, дрехи и лекарства. Въззивният съд е възпроизвел и заключението на назначената от него икономическа експертиза, според което средномесечният размер на пенсията на З. М. П. е бил 130,17 лева, този на съпругата му А. И. П. - 64,88 лева, а средномесечният разход на всеки един от тях, включващ: храна, жилище, вода, електроенергия и горива за битови нужди, здравеопазване, транспорт и други разходи, изчислен на база статистически данни за страната за 2004 г. е възлизал на 172,33 лева. Сама по себе си разликата между получаваната пенсия и средномесечната сума на разходите, покриващи обикновените му нужди за нормален живот, не задължава въззивния съд да приеме, че дарителят е изпаднал в трайна нужда и че осигуряването на издръжка от страна на надарения е бил единствен начин за задоволяване на тази нужда. Както се посочи, за да възникне задължение за надарения за заплащане на издръжка е необходимо след осъществяване на дарствения акт да са настъпили нови факти, които сочат, че дарителят е изпаднал в нужда, от която би могъл да излезе само ако поиска издръжка от облагодетелстваното от дарението лице. Такива доказателства по делото не са събрани и законосъобразно е прието, че не е налице основанието по чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД за отмяна на дарението. С оглед на резултата по този иск, неоснователни са и обективно съединените с него претенции. Оплакванията в касационната жалба са неоснователни и в отсъствието на пороци на въззивното решение по смисъла на чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) същото е правилно и законосъобразно постановен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г.о.