Решение № 4224 от 21.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4311/2018 г.

Решение № 4224 от 21.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4311/2018 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, чрез процесуалния му представител юрисконсулт М. А., срещу решение № 10/15.02.2018 г. постановено по адм. дело № 108/2017 г. на Административен съд - Разград и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. В жалбата са наведени са доводи за неправилност на обжалваното решение поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с приложимия материален закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По изложените в касационната жалба съображения се претендира отмяната на атакувания съдебен акт и постановяване на друг такъв по съществото на спора, с който да се отхвърли жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът – С. А. от [населено място], редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Ю. Д. от Адвокатска колегия - Силистра, който оспорва касационната жалба. Представя писмена защита с подробно изложени доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на сторените разноски в настоящата инстанция. Участвалият в настоящото производство на основание чл. 217, ал. 2 от АПК прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, четвърто отделение, след като прецени данните по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 10 от 15.02.2018 г. постановено по адм. дело № 108/2017 г. на Административен съд – Разград е отменено Уведомително писмо с изх. № 02-190-6500/4784 от 20.04.2017 г., издадено от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с което е отказано финансово подпомагане за кампания 2016 г. по направление "Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение (ВПС 4. 1.)" на С. А. от [населено място] и преписката е върната на касатора за ново произнасяне при спазване на дадените указания. Първоинстанционният съд след като е изяснил фактите по делото е приел, че оспореното пред него Уведомително писмо е издадено от компетентен орган. Приел е, че земеделските парцели не са заявявани при условията на чл. 20, ал. 7 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на вярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 20120 г. на МЗХ, в повече от одобрените площи по съответното направление за 2015 г., тъй като към момента на подаване на заявлението за 2016 г. жалбоподателят не е знаел колко са тези одобрени площи по направлението от мярка 10. От събраните по делото доказателства съдът е установил, че през 2015 г. настоящия касационен ответник е кандидатствал за подпомагане по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., като заявил площи в общ размер на 204, 68 ха. От заключението на техническата ескпертиза е установено, че одобрените площи на бенифициента по посочената мярка за 2015 г. са 189, 78 ха, а заявените площи по мярката за 2016 г. са 204, 05 ха, т. е. бенефициента е намалил с 0, 26 % заявените през 2015 г. площи (0, 53 ха). Заявената през 2016 г площ надхвърля с 14, 27 ха одобрена през 2015 г. площ по мярка 10. По смисъла на чл. 20, ал. 7 от Наредба № 7/24.02.2015 г., земеделските стопани поемат нов агроекологичен ангажимент за нов петгодишен период за всички подпомагани площи при увеличаване на общата одобрена площ по съответното направление, с изключение на чл. 3, т. 5, с над 20 на сто от първоначалния размер или с повече от 10 хектара, като площите подлежат на одобряване по реда на Глава пета, ако са изпълнени условията на ал. 1, 2 и 4. На следващо място, съдът е достигнал до извод, че с оглед закъснялото произнасяне на административния орган, съгласно чл. 50, ал. 1 Наредба № 7/15 г. – в относимата й редакция, а именно - до 30 ноември на годината на подаване на "Заявление за подпомагане", последният е следвало при условията на чл. 53, ал. 2 от Наредба № 7/15 г. да уведоми дружеството, че заявените данни са непълни предвид отсъствието на размера на "общата одобрена площ по съответното направление" по разума на чл. 20, ал. 7 от същата наредба, като му укаже, че в срока от чл. 11, ал. 1 от Наредба № 5/09 г., следва да отстрани установените непълноти, при подаване на заявлението, което като не е направил е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила от категорията на съществените. По тези съображения съдът е постановил оспореният пред настоящата инстанция резултат. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователен е доводът на касатора, че С. А. е увеличил заявената площ, спрямо площта, за която има поет ангажимент през 2015 г. с 14,27 ха, поради това следвало да се приложи чл. 20, ал. 7 от Наредба № 7 от 24.02.2015 година. Видно от Уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., с изх. № 02-190-6500/4784 от 19.05.16 г. е, че същото е получено лично от С. А. на 25.05.2016 г., а одобрените площи за участие по направление "Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение" по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР, са в размер на 189, 78 ха, а неодобрените - 14. 9 ха, при заявени за подпомагане 204, 05 ха. Предвид гореизложеното е неприложима разпоредбата на чл. 20, ал. 7 от Наредбата, съгласно която, при увеличаване на общата одобрена площ по съответното направление, с изключение на чл. 3, т. 5, с над 20 на сто от първоначалния размер или с повече от 10 хектара земеделските стопани поемат нов агроекологичен ангажимент за нов петгодишен период за всички подпомагани площи, като площите подлежат на одобряване по реда на глава пета, ако са изпълнени условията на ал. 1, 2 и 4. В настоящия случай земеделските парцели не са заявявани при условията на чл. 20, ал. 7 от Наредба № 7/2015 г., в повече от одобрените площи по съответното направление за 2015 г., още повече, че към момента на подаване на заявлението за 2016 г. бенефициентът не е знаел колко са тези одобрени площи по направлението от мярка 10. В тази връзка е налице хипотезата на чл. 20, ал. 3 от Наредбата, уреждаща общия случай на нормативните изисквания към извършените агроекологични дейности по направленията по чл. 3, т. 2, 5 и 7, могат да не се прилагат върху едни същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишен период от поемане на агроекологичния ангажимент. Обоснован е изводът на съда, че с оглед закъснялото произнасяне на административния орган, съгласно чл. 50, ал. 1 Наредба № 7/2015 г. - до 30 ноември на годината на подаване на "Заявление за подпомагане", последният е следвало при условията на чл. 53, ал. 2 от Наредба № 7/2015 г. да уведоми бенефициента, че заявените данни са непълни предвид отсъствието на размера на "общата одобрена площ по съответното направление", като му укаже, че следва да отстрани установените непълноти, при подаване на заявлението на 25.05.2016 г., което като не е направил е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила от категорията на съществените. Настоящият съдебен състав намира, че административният орган не е изпълнил задълженията си и е нарушил разпоредбите на чл. 30 и чл. 35 от АПК, както и разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г., в която е посочено, че в случай на непълнота на заявените данни Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция уведомява съответния земеделски стопанин да отстрани допуснатите непълноти в срока и при условията на чл. 12 от Наредба № 5 от 2009 г. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на приложимите материалноправни норми. Съдебният акт е правилен и при постановяването му на осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Крайният извод, който извод съвпада и с този на касационната инстанция не налага излагане отново на мотиви, поради и на основание чл. 221, ал. 2 (Доп. – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) съдът препраща изцяло към мотивите на първоинстанционния съд, което води до оставяне в сила на обжалваното решение. При този изход на спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответника направените за тази инстанция разноски по делото. В касационното производство е представляван от адв. Д., който е представил доказателства, че за процесуалното представителство е уговорен и платен хонорар в размер на 500 лв. В този размер следва да бъде уважено искането за присъждане на разноски за производството. Възражението за прекомерност е неоснователно, тъй като платеното адвокатско възнаграждение е в нормативно определения минимум по чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение