Решение № 499 от 15.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1720/2009 г.

Решение № 499 от 15.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1720/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 307, ал. 2, във вр. с чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената от С. Т. М. от гр. П. молба с вх. № 2* от 13.08.2009 г. за отмяна на влязлото в сила решение № 674 от 24.04.2008 г. по гр. д. № 499 по описа за 2008 г. на Окръжен съд Пловдив. Мотивирана е с твърдение за лишаване от възможност за участие в делото - в нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ГПК (отм.), изразяващо се в неправилно изпращане на призовки и съобщения на личния й а., вместо на изрично посочения съдебен такъв. Искането е за отмяна на постановеното решение на ПРС и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд. Срещу подадената молба не е постъпил писмен отговор, по смисъла на чл. 306, ал. 3 от ГПК. В съдебно заседание страните не се явяват. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане, изразените становища и доказателствата по делото, намира молбата за основателна по следните съображения: Искането е за отмяна на влязло в сила решение, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1,2 и 3 от КТ /с решение от 20.08.2004 г. по гр. д. № 9691/03 г. районният съд го е уважил, въззивният го е оставил в сила с решение от 5.01.2005 г. по гр. д. № 2457/04 г., с решение № 84 от 8.02.2008 г. по гр. д. № 727/05 г. ВКС го е отменил и върнал за ново разглеждане, след което въззивният съд с решение № от 24.04.2008 г. по гр. д. № 499/08 г., като е отменил постановения от районния съд акт, го е решил по същество -като е отхвърлил предявените обективно съединени искове/. Твърди се в подадената молба, че вследствие на нарушаване на разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от ГПК (отм.) страната е била лишена от възможност да участва в делото, тъй като независимо, че още в исковата молба /пред първата инстанция/, а по-късно и във въззивната/с подадена нарочна молба/ е посочила съдебен а. за призоваване-този на ангажирания пълномощник по делото/адвокат М. /, призовките за заседанията във въззивния съд и съобщението за постановения въззивен акт/след връщане на делото за ново разглеждане от ВКС/ са били изпратени на личния й а. и пред вид връщането им с отбелязване: "лицето е напуснало адреса"-е прието, че е налице редовно уведомяване по чл. 51, ал. 2 от ГПК (отм.) Отделно - представя и копие от личната си карта, за установяване на обстоятелството, че постоянния й а. е този, от който призовката е върната в цялост с отбелязване: "лицето е напуснало адреса". При тези данни, които коректно са изложени от страната и отговарят на фактите по делото, настоящият съдебен състав приема молбата за отмяна за основателна. С изпращане на призовката за проведеното единствено открито съдебно заседание на 24.03.2008 г. и след това на постановения съдебен акт на адреса на страната, вместо на посочения от нея съдебен адрес/в случая адреса на кантората на пълномощника на страната/-въззивният съд е лишил страната от възможност да участва в делото, да ангажира доказателства, да изрази становище и съответно да се запознае с постановения съдебен акт. Лишаването от възможност за участие е поради нарушаване на съдопроизводствени правила, обезпечаващи участието на страните в производството и по-специално на чл. 42 от ГПК (отм.), понастоящем чл. 39 от ГПК, който установява възможността за страната да посочи лице в седалището на съда (съдебен адрес), на което да се връчват призовките и съобщенията. Като е предвидил подобна възможност /за връчване на представител/, законодателят е целял да създаде гаранция за защита на правата на страната, която поради липса на достатъчно правни знания, поради прекомерна ангажираност, влошено здравословно състояние или по други причини-не е в състояние да следи лично за хода на процеса и именно затова- е натоварила друго лице /притежаващо съответната компетентност, възможности и организация/ с извършването-вместо него на необходимите процесуалните действия, изискващи спазване на преклузивни срокове, изготвяне на становища, предварителна подготовка. Разгледана по този начин-нормата на чл. 42 от ГПК (отм.) не може да се тълкува разширително. Същата установява задължение за съда-когато страната е посочила в седалището на съда -лице, на което да се връчват съобщения-съдебен адресат/както е в случая/- връчването задължително да се извърши на това лице. Логиката е, че щом като страната е преценила, че личното й уведомяване би било затруднено или неудобно/а в случая от представените три експертни решения се установява, че ищцата е с влошено здравословно състояние/ и е посочила съдебен а., считайки, че така процесуалните й права биха били по-добре защитени, като изрично е уведомила за това съда, последният не може да пренебрегне изразеното желание, изпращайки й съобщенията на друг адрес. В случая - съдът вместо да счете, че е налице редовно уведомяване по чл. 51, ал. 2 от ГПК (отм.), е следвало да уведоми страната на посочения от нея съдебен адрес. Като не го е направил е лишил страната от възможност да участва в делото, което е основание /съгласно чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК/ за отмяна на постановения от него акт. Делото следва да се върне на същия съд /друг състав/ за ново разглеждане. Спазен е тримесечния срок, за подаване на искането за отмяна на влязло в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК, който тече от деня на узнаване на решението по чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК. В случая, тъй като решението не е съобщавано на молителката - тя е научила за него -след като е направила справка в деловодството. Видно от подадената заявка, това е станало на 22.07.2009 г., а молбата за отмяна е от 13.08.2009 г. Мотивиран от изложеното, на основание чл. 307, ал. 3, във вр. с чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение