Решение № 2602 от 11.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7612/2014 г.

Решение № 2602 от 11.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7612/2014 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Бисер Иванов Тодоров, с адрес в гр. София, против решение № 1805/20.03.2014 г. по адм. дело № 7276/2013 г. на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 256/28.06.2013 г. на началника на 09 РУП при СДВР, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 2 и чл. 226, ал. 1, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР - отм. ДВ. бр. 53 от 27 юни 2014 г.), вр. с чл. 227, ал. 1, т. 7 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР - отм. ДВ. бр. 60 от 22 Юли 2014 г.) му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон - отменително- касационни основания по реда на чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че съдът е нарушил материалния закон и неоснователно е приел нарушението за доказано. Иска се отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба - началник на 09-то РУП при СДВР, редовно призован, чрез своя процесуален представител, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че на 18.06.2013 г. пpез работно време инспектор Тодоров е управлявал служебен лек автомобил. При паркиране автомобилът, управляван от жалбоподателя, удря паркиран зад него автомобил, от което задният десен калник е одран. Тези обстоятелства се приемат за установени от снети в хода на дисциплинарното производство писмени обяснения от пътувалите в автомобила лица, както и от свидетелските показания, изслушани по делото. В писмените обяснения, дадени в дисциплинарното производство, Тодоров е посочил, че се наложило да премине плътно до друг паркиран автомобил, при което чул лек шум от триене на броня в броня, но при извършения оглед не забелязал никакви следи върху автомобила. Съдът приема извършването на деянието за признато от инспектор Тодоров. Същият е управлявал служебния автомобил и осъществил удар с друго МПС. Съдът приема, че с оспореният административен акт служителят е наказан за нарушение на служебната дисциплина - по същество за укриване на произшествие. За да отхвърли оспорването от правна страна съдът приема, че не са били налице основанията за отмяна на административния акт по смисъла на чл. 146 от АПК. Решението е правилно. Съдът установява правнорелевантните за съдебноадминистративния спор фактически обстоятелства и упражнява изискуемия се съдебен контрол, предвиден в чл. 168 АПК като излага подробни и задълбочени правни съображения относно оплакванията в жалбата. Неоснователни са твърденията на касатора, свързани с недоказаността на нарушението, респ. наличието на материалноправни предпоставки за издаване на обжалвания акт и мотивите на съда в този смисъл. Безспорно установено е, че жалбоподателят не е уведомил компетентните полицейски органи и прекия си ръководител за случая със служебния автомобил, което обстоятелство не се оспорва от страната. Правилна е преценката на съда, че служителят е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 7 от ППЗМВР - укриване на произшествие, като не е уведомил компетентните органи и прекия си началник за настъпил инцидент със служебния автомобил, докато го е управлявал. Въз основа на на извършеното нарушение правилно е наложено дисциплинарно наказание "порицание" по смисъла на чл. 227, ал. 1 ППЗМВР в условията на обвързана компетентност. Правилни и законосъобразни са изводите на съда, че независимо дали калникът на автомобила е бил ожулен или одраскан е без значение в случая, след като е установено по категоричен начин, че Тодоров е причинил удар с друг автомобил. Без значение за спора е вида на щетата, тъй като нарушението е квалифицирано като "укриване на произшествие", което се явява безспорно доказано при съвкупната преценка на писмените и гласните доказателства, приобщени по делото. Решението като правилно следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение