Решение № 994 от 21.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3271/2019 г.

Решение № 994 от 21.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3271/2019 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Х. Василева, [населено място], действаща като майка и законен представител на Д. В., ЕГН [ЕГН], чрез адв. Гроздев, срещу решение № 67/18.01.2019 г. на Административен съд Варна по адм. д. № 2060/2018 г., с което съдът е отхвърлил жалбата срещу заповед № РД 05-3357/27.06.2018 г. на директора на Средно училище за хуманитарни науки и изкуства "Константин Преславски" гр. Варна. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че съдът неоснователно е приел, че административният акт е издаден в съответствие с материалните и процесуалните норми. В заповедта не се съдържат мотиви относно начина на определяне на вида и размера на санкцията. Счита, че не се установяват твърдените тежки нарушения на дисциплината. При издаване на акта не е съобразено обстоятелството, че ученикът страда от т. нар. "дисграфия". Иска отмяна на съдебното решение. Претендира присъждане на разноски. Ответникът, директорът на Средно училище за хуманитарни науки и изкуства "Константин Преславски" гр. Варна, чрез пълномощник изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съставът на седмо отделение на Върховен административен съд приема, че същата е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. При проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, съдебният състав мотивира валидност и допустимост на обжалваното съдебно решение. Производството пред Административен съд Варна е образувано по жалба на Х. Василева, в качеството й на майка и законен представител на Д. В., ЕГН [ЕГН], срещу Заповед № РД05-3357/27.06.2018 г. на Директора на Средно училище за хуманитарни науки и изкуства "Константин Преславски" гр. Варна. С оспорената заповед, на основание чл. 259, ал. 1 от ЗПУО, чл. 205 от ЗПУО, доклад на класния ръководител вх. № АСД 09-5412/11.06.2018 г., решение на Педагогическия съвет /протокол № 15 от 14.06.2018 г., във връзка с чл. 199, ал. 1, т. 4 и чл. 57, т. 3 от Правилника за устройството и дейността на СУ за ХНИ "Константин Преславски" гр. Варна, при спазване разпоредбите на чл. 203 и чл. 204 от ЗПУО, чл. 64 и чл. 65 от Наредбата за приобщаващото образование /уведомително писмо до родителите преписка изх. № АСД 09-5412/11.06.2018 г. и писмо до Дирекция "Социално подпомагане" гр. Варна/ и след изчерпване на останалите механизми за въздействие върху вътрешната мотивация и за преодоляване на проблемното поведение на ученика Д. В. – ученик от 5 г клас е наложена санкция преместване в друго училище, за срок от една учебна година – до края на учебната 2018/2019 година /на основание чл. 202, ал. 3 от ЗПУО/ за системно неизпълнение на задълженията си, определени в ЗПУО, в нормативните актове по неговото прилагане и в Правилника за устройството и дейността на СУ за ХНИ "Константин Преславски" гр. Варна. За да постанови обжалвания резултат, съдът е заключил, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, като в нея са посочени както правните, така и фактическите основания за издаването й. Установил е релевантната за спора фактическа обстановка, като подробно е изложил фактите по делото и е обсъдил доказателствата в тяхната съвкупност. По подробно изложени съображения е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно. Възражението на касатора за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения е общо. Предвид нормата на чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция не следи служебно за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения, поради което и заявеното общо възражение за процесуални нарушения се явява неоснователно. Досежно правилното приложение на материалния закон: Страните не спорят, а от представените по делото доказателства във връзка с приложимото право, се установява, че заповедта е издадена от компетентен орган, във валидна писмена форма. Необосновани са оплакванията изложени в касационната жалба, че страната не е уведомена за откриване на процедура по налагане на санкциите по чл. 199, ал. 1 ЗПУО. С писмо от 11.06.2018 г. в изпълнение на чл. 204, ал. 1 и ал. 4 ЗПУО и чл. 64, ал. 1 от Наредбата за приобщаващо образование, Х. е уведомена за започване на процедура по чл. 199, ал. 1, т. 4 ЗПУО. Писмото е изпратено и до Дирекция "Социално подпомагане". Видно от протокол № 15 от 14.06.2018 г. класният ръководител на V г клас е направил предложение за преместване на ученика в друго училище. По време на проведеното заседание на педагогическия съвет на СУ за хуманитарни науки изкуства "Константин Преславски" – Варна, проведено на 11.06.2018 година, майката и Д. са присъствали, като на заседанието същите са изслушани и са дали обяснения относно фактите и обстоятелствата, свързани с конкретните нарушения. Проведено е гласуване по направеното предложение, което е прието с 118 гласа "за", 1 глас "против" и 6 гласа "въздържали се". Касационната инстанция споделя възраженията на ответника в насока, че педагогическият състав на училището е извършвал действия за оказване на подкрепа на Д. Видно от приложените по делото доказателства с ученика са провеждани множество срещи с училищния психолог, обективирани в протоколи (56 бр.); включен е и в проект "Твоят час" по математика, поради затрудненията, които е изпитвал; ученикът е имал и изготвен план за допълнително обучение по български език и литература от месец декември 2017 г. до 30.03.2018 г. и индивидуална програма за лятната ваканция на учебната 2018/2019 г. Неоснователен е касационният довод, поддържан и пред първоинстанционния съд, че заповедта не е мотивирана. Както правилно е приел в изводите си първоинстанционният съд, заповедта съдържа фактически и правни основания, въз основа на които е наложена санкцията на Д. В. В оспорения акт е посочено конкретното поведение на ученичка, изброени са 15 нарушения на разпоредбите на чл. 172, ал. 1 ЗПУО и на чл. 35, ал. 1 от Правилника за устройството и дейността на СУ за ХНИ "Константин Преславски" Варна, най-тежкото, от които е вземане якето на съученик от същия клас, без неговото знание, напъхването му в тоалетната и уриниране върху него, което представлява нарушение на задълженията предвидени в чл. 172, ал. 1, т. 3 ЗПУО и чл. 35, ал. 1, т. 10 от Правилника за устройство на учебното заведение - ученикът следва да зачита правата, честта и достойнството на другите, както и да не прилага физическо и психическо насилие. След обстоен анализ на наличните по делото доказателства, съдът обосновано е посочил, че поведението на ученичка правилно е възприето от органа като системно неизпълнение на задълженията. Оспорената заповед е издадена и въз основа на съображенията (мнения, изказвания) на членове на Педагогическия съвет, обективирани в протокол № 15 от 14.06.2018 г., които се считат за неразделна част от мотивите на акта. Необосновани са твърденията, изложени в касационната жалба, че не са констатирани системни или тежки нарушения съгласно чл. 200, ал. 4 ЗПУО. Видно от приложените протоколи е, че ученикът системно не е спазвал правилата за поведение в учебно заведение. Упражнявал е вербален и системен тормоз над ученика, чиято чанта е изхвърлил в училищните тоалетни. От приложените доказателства се установява и неуважително поведение към учителите. Всички обстоятелства са обсъдени на проведеното заседание на педагогическия съвет, в присъствието на ученика и неговата майка. Предприети са множество мерки и срещи с ученика, с цел разясняване на социалните норми за поведение, като същият не показва, че осъзнава виновното си поведение. Не се споделя мнението изразено в касационната жалба, че констатираните нарушения не могат да бъдат квалифицирани като тежки или системни. По отношение на твърдението, че ученикът страна от "дисграфия" и същото не е съобразено при налагане на санкцията, което представлява нарушение на разпоредбата на чл. 200, ал. 5 ЗПУО, същото е неоснователно. До налагане на санкцията, родителите на детето на са представили медицински документи удостоверяващи твърдяното заболяване, съответно същото не би могло да бъде съобразено в проведеното производство и не представлява нарушение на законоустановените норми. От представеното пред административния съд т. нар. "психологическо изследване" е видно, че сочената "дисграфия" е по данни на майката, като липсват медицински документи за установяването й, както и доказателства /медицински документи/, че поведението на детето е в резултат от увреждане на здравето му. Обоснована и съответна на материалноправните норми е преценката на съда за осъществяване на предпоставките за налагане на наказание по чл. 199, ал. 1, т. 4 ЗПУО. Цитираната разпоредба предвижда, че за неизпълнение на задълженията, определени в този закон, в нормативните актове по неговото прилагане и в правилника за дейността на училището, след изчерпване на останалите механизми за въздействие върху вътрешната мотивация и за преодоляване на проблемното поведение на учениците може да се налага санкция преместване в друго училище. Наложената санкция е съобразена с броя и тежестта на нарушенията, личността и поведението на ученика. Като е отхвърлил жалбата, Административният съд Варна е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора, на Средно училище за хуманитарни науки и изкуства "Константин Преславски" гр. Варна следва да се присъдят разноски по делото в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, настоящият състав на седмо отделение на Върховния административен съд