Решение № 97 от 31.05.2010 г. на ВКС по т. д. № 858/2009 г.

Решение № 97 от 31.05.2010 г. на ВКС по т. д. № 858/2009 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Росица Ковачева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на "М" А. - гр. С. срещу Решение № 476 от 18.V.2009 г. по гр. д. № 180/2008 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено Решение от 6.ХI.2007 г. по гр. д. № 1658/2005 г. на СГС и е постановено друго, с което са отхвърлени исковете, предявени от "М" А. - гр. С. срещу "А" А. - гр. С. за сумата общо 8 426 лв. - застрахователно обезщетение 7007 лв. по застрахователна полица № 04 550-1402-0000003308/9. ХI. 2004 г. и 1419 лв. - застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 04 550 1402 А0000005465/24.I. 2005 г., както и исковете, предявени като частични, от "А" А. - гр. С. срещу М. П. Е. - от с. Д., община Б., и срещу Т. И. П. - от гр. Ч., като жалбата на ищеца е срещу решението в частта, с която са отхвърлени предявените от него искове. Жалбоподателят излага, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано - неправилно съдът е приел, че ищецът не е изпълнил задължението за уведомяване по т. 23.1.3 от Рамковата полица, като е отрекъл удостоверителния характер на приетите по делото неоспорени нотариални покани, връчени съгласно чл. 488 ГПК (отм.), с които са представени всички документи, които се изискват съгласно Рамковата полица, като съдът е пренебрегнал уговореното от страните в т. 23.2, че с приемането на претенцията от страна на застрахователя, се счита, че са били налични описаните като приложени документи и приетата претенция има характер на приемо - предавателен протокол. Жалбоподателят прави оплакване, че съдът неправилно е приел, че ищецът е предявил заявленията за плащане на щетата много след изтичане на уговорения с договора срок, като съдът не е разграничил задължението за уведомяване за настъпване на застрахователното събитие по т. 27.4 от Рамковата полица, който срок е спазен с надлежно връчените на застрахователя нотариални покани, от правото на ищеца да предяви претенцията си за плащане на застрахователното обезщетение по т. 23.1, което не е свързано със срок и което може да направи по всяко време след настъпване на застрахователното събитие. Ответникът по касационната жалба З. "А" А. - гр. С. ответник по делото, и ответникът по жалбата М. П. Е. - от гр. Д. трето лице - помагач на страната на ответника, и ответник по обратния иск, по съображения, изложени в представените писмени Отговори, оспорват същата. Ответникът по жалбата Т. И. П. - от гр. Ч. трето лице - помагач на страната на ответника, и ответник по обратния иск, не изразява становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страните във връзка с подадената касационна жалба и като провери правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: За да отхвърли иска на застрахования лизингодател срещу застрахователя по чл. 390, ал. 1 (отм.) ТЗ, въззивният съд е изложил, че въз основа на Застрахователна полица 04 100 102Б 002804/28.IV. 2004 г., застрахователят е приел да обезщети застрахования при посочените условия и срокове за риска "неплащане на лизингови вноски при продажбите на лизинг на МПС на трети лица", като е налице валидно застрахователно правоотношение относно лизинговите договори, сключени с М. П. Е., за л. а. "Ф" със застрахователна полица № 04 550-1402-0000003308/9. ХI. 2004 г., и с Т. И. П. за л. а. "О" със застрахователна полица № 04 550 1402 А0000005465/24.I. 2005 г. От възраженията на застрахователя съдът е приел за основателни възражението, че не му е била представена от застрахования, съгласно т. 23.1 и 23.2 от Рамковата полица, преписка, окомплектована с всички документи, и възражението, че не е уведомен от застрахования - лизингодателя, съгласно т. 27.4 от Рамковата полица, за настъпване на застрахователното събитие в 5-дневен срок от събитието, като представените заявления за щета по двата добавъка, са били предявени за плащане много след изтичане на установения в договора срок. Като е заключил, че неспазването от застрахования - лизингодателя - на посочените в Рамковата полица задължения, обуславят правото на застрахователя да откаже плащане, съдът е отхвърлил иска за застрахователно обезщетение, както и обратните искове на застрахователя по чл. 402, ал. 1 (отм.) ТЗ срещу третите лица - двамата лизингополучатели. С Определение № 56 от 2.II. 2010 г., постановено по делото, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по разрешения от съда процесуалноправен въпрос за доказването от застрахования, че е изпълнил задължението за уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, който въпрос е релевантен за делото, тъй като обуславя изхода на делото по иска за обезщетение по чл. 309, ал. 1 (отм.) ТЗ. В Застрахователната полица от 28.IV. 2004 г. страните са уговорили - т. 23.2 - задължение за уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, изразяващо се в неплащане от лизингополучателите на дължимите лизингови вноски, в писмена форма и да бъде придружено от изрично изброените в т. 23.1 - т. 23.8 документи. С оглед удостоверителния характер на връчването на нотариални покани, съгласно чл. 488, ал. 1 ГПК (отм.) и клаузата на т. 23.2, че с приемането на претенцията от страна на застрахователя, се счита, че описаните и приложени към нея документи са били налични, като в този случай приетата претенция има характера на приемо - предавателен протокол, следва да се приеме, че с връчването на нотариална покана, са връчени на застрахователя и описаните и приложени към поканата документи, като поканата има удостоверителен характер и за достигане до застрахователя на тези документи. Въззивното решение, с което е отхвърлен искът за претендираното застрахователно обезщетение, е неправилно. Ищецът е изпълнил задължението по т. 23.1 от Рамкова полица, като предпоставка за възникване на задължението за плащане на застрахователното обезщетение и неправилно съдът не е съобразил приложените към съответно връчените нотариалните покани документи. Въпросите за действителността на рамковия застрахователен договор от 28.V. 2004 г. с оглед наличието на застрахователен риск и интерес от сключването му, за прекратяването на рамковата полица - дали то води до прекратяване действието на отделните добавъци, сключени въз основа на нея, и за задължението на застрахования по т. А. 3.7 от Общите условия, което не рефлектира върху размера на застрахователното обезщетение, са решени от ВКС с Решение № 109/16.ХI.2009 г. по т. д. № 91/2009 г., Решение № 222/28. ХII.2009 г. по т. д. № 476/2009 г. и Решение № 138/19.ХI.2009 г. по т. д. № 367/2009 г., постановени на основание чл. 290 ГПК, които имат задължителен характер. По съществото на спора: Страните са сключили Застрахователна полица 04 100 102Б 002804/28.IV. 2004 г., рамкова, за застраховане на лизингодател срещу неплащане на лизингови вноски, въз основа на която застрахователят е приел да обезщети застрахования при посочените условия и срокове за риска неплащане на лизингови вноски при продажбите на лизинг на МПС на трети лица, като е налице валидно застрахователно правоотношение относно лизинговите договори, сключени с М. П. Е., за л. а. "Ф" със застрахователна полица № 04 550-1402-0000003308/9. ХI. 2004 г. и с Т. И. П. за л. а. "О" със застрахователна полица № 04 550 1402 А0000005465/24.I. 2005 г. Не е налице прекратяване на застрахователните правоотношения по добавъците, на което се позовава застрахователят въз основа на Писмо № 100-1337/9.VIII. 2005 г., тъй като прекратяването по реда на т. 44 от Рамковата полица, няма отношение към прекратяването на добавъците с лизингополучателите, в който смисъл е Решение № 109/16.ХI.2009 г. по т. д. № 91/2009 г. на ВКС, постановено на основание чл. 290 ГПК. С това решение съдът се е произнесъл и по основателността на възражението на застрахователя по приложението на р. А 3.7 от Общите условия, като е приел, че тази клауза може да се разглежда като ограничаване на вредите по чл. 389, ал. 2 (отм.) ТЗ, но неизпълнението на която не рефлектира върху дължимия размер на застрахователното обезщетение. Поради допуснатото неплащане от М. П. Е. по Договор за лизинг от 20. Х. 2004 г. на II - ХII лизингови вноски и от Т. И. П. по Договор за лизинг от 22. ХII. 2004 г. на лизингови вноски VII-частично, VIII, IХ и Х, застрахователят дължи на ищеца застрахователно обезщетение по Застрахователна полица № 04 550-1402-0000003308/9. ХI. 2004 г. на М. П. Е. в размер на 7007 лв. и по Застрахователна полица № 04 550 1402 А0000005465/24.I. 2005 г. на Т. И. П. в размер на 1419 лв. Ищецът с представените по делото надлежно връчени на ответника нотариални покани, съгласно т. 27.4 от Застрахователната полица, е уведомил в срок застрахователя за настъпване на застрахователното събитие по т. 19, представил е уговорената в т. 23.1.1 претенция в писмена форма, придружена с изброените в т. 23.1.2 - т. 23.18 документи за всяка претенция за плащане на обезщетение. Застрахованият - лизингодател е спазил задълженията, посочени в Рамковата полица, и застрахователят неоснователно отказва да плати застрахователното обезщетение. Искът по чл. 399, ал. 1 (отм.) ТЗ следва да се уважи, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата 8 426 лв., която включва: застрахователно обезщетение по Застрахователна полица № 04 550-1402-0000003308/9. ХI. 2004 г. на М. П. Е. в размер на 7007 лв. и застрахователно обезщетение 1419 лв. по Застрахователна полица № 04 550 1402 А0000005465/24.I. 2005 г. на Т. И. П., съставляващо имуществени вреди, причинени от неплащане на II - ХII лизингови вноски по Договор за лизинг от 20. Х. 2004 г. на М. П. Е. и на лизингови вноски VII-частично, VIII, IХ и Х по Договор за лизинг от 22. ХII. 2004 г. на Т. И. П. С оглед изхода на делото по този иск решението следва да се отмени и да се уважат предявените като евентуални частичните обратни искове на ответника срещу лизингополучателите на основание чл. 402, ал. 1 (отм.) ТЗ - срещу М. П. Е. за дължими неплатени II-ХII лизингови вноски по Договор за лизинг от 20. Х. 2004 г. и срещу Т. И. П. за неплатени лизингови вноски VII-частично, VIII, IХ и Х по Договор за лизинг от 22. ХII. 2004 г. В случай, че изплати застрахователното обезщетение, застрахователят на основание чл. 402, ал. 1 ТЗ и чл. 12 от Общите условия встъпва в правата на застрахования спрямо неизправния длъжник по договора за лизинг до размер на платеното обезщетение. Неоснователно е възражението на ответника по обратния иск М. П. Е., че е бил лишен от ползване на автомобила и че същият му е бил отнет от лизингодателя. Лизингополучателят може да върне автомобила, предоставен му по договора за лизинг (чл. 19 от Договора), ако Договор от 20. Х. 2004 г. бъде прекратен, като възможността за прекратяване (разваляне) на договора по искане на лизингополучателя, е уговорена в чл. 15 от същия. По изложените съображения въззивното решение, с което исковете са отхвърлени, следва да се отмени и да се постанови друго, с което искът по чл. 390, ал. 1 (отм.) ТЗ да се уважи в предявения размер, със законната лихва от датата на предявяването му 28. ХII. 2005 г., както и предявените като евентуални обратни искове на ответника срещу всеки от лизингополучателите Т. И. П. и М. П. Е. за неиздължените лизингови вноски, до размера 400 лв. всеки иск, за който са предявени, като частични, със законната лихва от датата на предявяването им 26.IV. 2006 г. На ищеца следва да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции 1958 лв., дължими от З. "А" - гр. С., а всеки от ответниците по обратните искове дължи по 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение на З. "А" - гр. С. За касационната инстанция З. "А" - гр. С. дължи на ищеца разноски 198.52 лв. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение