Решение № 2126 от 14.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5319/2013 г.

Решение № 2126 от 14.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5319/2013 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Агенция "Митници" - София, срещу решение № 921 от 12.02.2013 г., постановено по адм. д. № 1761/2012 г. по описа на Административен съд София - град /АССГ/. В жалбата са изложени съображения за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила. Жалбоподателят прави искане решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорването на административния акт бъде отхвърлено като неоснователно. Ответникът - Константин Иванов Въжарски от гр. Хасково - редовно призован, не се явява и представлява; не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като обсъди наведените в касационната жалба доводи, становищата на страните и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение по жалба на Константин Иванов Въжарски е отменена заповед № 6212/08.12.2011 г. на директора на Агенция "Митници", с която е прекратено служебното му правоотношение като главен инспектор с ранг IV младши в митнически пункт "ЖП гара Свиленград", Митница Свиленград, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и утвърдено длъжностно разписание на Митница Свиленград, в сила от 12.12.2011 г. - поради съкращаване на длъжността. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в установената от закона писмена форма с посочване на фактическото и правно основание за постановяването й, при спазване на административно производствените правила, но без наличие на материално правните предпоставки на разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Решението е незаконосъобразно. Правилно съдът приема, че оспорената заповед № 6212/08.12.2011 г. на директора на Агенция "Митници", с която служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено, е издадена от компетентния орган. Обосновано е заключението, че са спазени изискванията на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл - административният акт е в писмена форма, съдържа правното, а в случая и фактическото основание за прекратяване, придобития на държавна служба ранг, както и дължимите обезщетения. Първоинстанционният съд обаче неправилно приема, че оспорената заповед е издадена при осъществяване на материално правните основания за това и служебното правоотношение на ответника по касация е прекратено след изпълнение на предвидените в закона предпоставки - съкращаване на заеманата от служителя длъжност. По делото е безспорно установено, че към момента на издаване на заповедта жалбоподателят заема длъжността "главен инспектор" в митнически пункт "ЖП гара Свиленград", Митница Свиленград. Съгласно длъжностното разписание, в сила от 12.12.2011 г. в Митница Свиленград е намалена общата численост на персонала от общо 313 на 290 служители. В митнически пункт "ЖП гара Свиленград" има общо 29 служители, от които 3 главни инспектори, а с ново утвърденото длъжностно разписание са предвидени общо 6 служители, като длъжността "главен инспектор" е премахната. Разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл регламентира прекратяване на служебното правоотношение със служителя при съкращаване на длъжността. За да се приеме, че е изпълнено предвиденото в закона основание, следва да се докаже, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания не съществува или ако е запазена, то е намален броят на служителите, които изпълняват тази длъжност. Във всяка от двете хипотези е налице реално съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. В случая при правилно изяснената по делото фактическа обстановка, първоинстанционният съд постановява решението си в разрез с приложимия материален закон. С новото длъжностно разписание са закрити в митнически пункт "ЖП гара Свиленград" всички бройки за длъжността "главен инспектор", една от които заема Въжарски. При тези данни необосновано съдът приема, че с оглед извършените структурни промени длъжността на жалбоподателя не е реално съкратена - доколкото липсват доказателства - съкратените бройки "главен инспектор" - в митнически пункт "ЖП гара Свиленград" - дали не са прехвърлени към други структурни звена на Агенция "Митници", доколкото общата численост на същата агенция не е променена. В случая, настоящата съдебна инстанция приема, че съкращението е реално, поради което правото на административния орган да прекрати служебното правоотношение е упражнено законосъобразно. В рамките на предоставената му оперативна самостоятелност органът по назначаването разполага с възможността да извършва структурни промени, като закрива едни длъжности и разкрива други или увеличава броя на съществуващи длъжности в рамките на определената обща численост. В митнически пункт "ЖП гара Свиленград" са съкратени всичките бройки за длъжността "главен инспектор", т. е. длъжността в рамките на регионалната митница е запазена като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания, но е намален броят на служителите, на които е възложено нейното изпълнение. Съкращението на длъжността, заемана от Въжарски, е реално и е налице основание за прекратяване на служебното му правоотношение по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Ето защо, като приема обратното, първоинстанционният съд постановява акт в противоречие със закона. С оглед на изложеното Върховният административен съд приема, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, като се постанови ново решение по същество, с което жалбата на Константин Иванов Въжарски против заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора, ответника следва да заплати на касатора, представляван от юрисконсулт, възнаграждение, в размер на 150 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,