Решение № 3192 от 23.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6479/2014 г.

Решение № 3192 от 23.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6479/2014 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 90, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба, подадена от председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), чрез упълномощен юрисконсулт, срещу Решение № 1972 от 26.03.2014 г., постановено по адм. д. № 4943 по описа за 2013 г. на Административен съд София - град (АССГ), 6 състав. С обжалваното съдебно решение, по жалба на Ахмед Ахмед Мохамедали, е отменено Решение № 370 от 26.03.2013 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 12, ал. 2, във връзка с чл. 75, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗУБ, е отказано предоставянето на хуманитарен статут на посоченото лице, и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по приложението на материалния закон, дадени с решението. В касационната жалба се поддържа, че решението, предмет на контрол, е неправилно като необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изразява се становище, че неотносимо към приложението на чл. 12, ал. 2 ЗУБ е налагането на наказание за извършено тежко престъпление от общ характер и изтърпяването му. Неотносима е и настъпилата реабилитация доколкото тя заличава последиците на осъждането, а не факта на извършването на самото престъпление. За приложението на чл. 12, ал. 2 ЗУБ са достатъчни само сериозни основания, че е извършено тежко престъпление от общ характер. Иска се отмяната на обжалваното съдебно решение. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява, но се представлява от упълномощен юрисконсулт. Ответникът Ахмед Ахмед Мохамедали не представя отговор на касационната жалба. В съдебното заседание не се явява и не се представлява. С постъпила по делото писмена молба от адв. Григорова, като негов процесуален представител, се иска обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендират се разноски, но доказателства за извършване на такива не се ангажират. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. За да се произнесе по жалбата, първоинстанционният съд е съобразил, че административното производство е започнало по последваща по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУБ молба за закрила, подадена от сирийския гражданин на 8.02.2011 г. Спорното административно решение е било постановено след отмяната на предходно такова, в частта относно предоставянето на хуманитарен статут и връщане на преписката на председателя на ДАБ за ново произнасяне при спазване на указанията по приложението на материалния закон. Проведено е общо производство, в резултат на което е постановено Решение № 370 от 26.03.2013 г. на председателя на ДАБ. Прието, че спрямо лицето са налице обстоятелства по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. При съобразяване изложеното в интервюто и информацията за степента на насилието в Сирия, е направено заключение, че завръщането в тази държава представлява опасност и е неподходящо за чужденеца от гледна точка на физическата му безопасност. Въпреки това, на основание чл. 12, ал. 2 ЗУБ не му е предоставен хуманитарен статут, тъй като е било отчетено осъждането му по нохд № 676/1997 г. за тежко престъпление от общ характер. Въз основа на представена справка за съдимост, съставът на АССГ е приел за установено, че по посоченото нохд, на основание чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и 2, т. 5, във вр. с чл. 194, ал. 1, чл. 54 от Наказателния кодекс (НК) Ахмед Ахмед Мохамедали е бил осъден да изтърпи наказание лишаване от свобода 1 г. и 6 месеца при общ режим, за което е реабилитиран съгласно чл. 86, ал. 1, т. 2 НК. Предвид данните за реабилитацията на лицето, съдът е направил извод за незаконосъобразност на спорното решение, като издадено без да е изяснен въпросът за реабилитацията. Приел е, че не е налице основание за позоваване на заличено поради реабилитация осъждане, а административният орган се е позовал именно на осъждането, възприемайки го като наличие на сериозни данни за извършено престъпление. Реабилитирането, според съда, включва и липсата на основание да се извършва позоваване на осъждането, респективно на престъплението. Не може дадено лице да се счита завинаги лишено от възможността да получи хуманитарен статут по причина извършено от него престъпление в миналото, за което е понесло наказание и е реабилитирано. Нито ЗУБ, нито Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета изключват правилото на реабилитацията. По тези съображения съставът на АССГ е постановил обективирания в обжалваното съдебно решение правен резултат. Решението е правилно. С оспореното пред първоинстанционния съд Решение № 370 от 26.03.2013 г., председателят на ДАБ е отказал хуманитарен статут на настоящия ответник по касация. Приел е, че са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, но предвид данните, които се съдържат в Справка за съдимост № 474 от 1.02.2013 г., издадена от Министерството на правосъдието (извършване от лицето на тежко престъпление от общ характер) и на основание чл. 12, ал. 2 ЗУБ, е отказал предоставянето му на Ахмед Ахмед Мохамедали. Правилна и обоснована на доказателствата по делото е преценката, направена от първоинстанционния съд досежно липсата на основание за прилагане на изключващата клауза по чл. 12, ал. 2 ЗУБ. Съгласно нея хуманитарен статут не се предоставя на чужденец, за когото има сериозни основания да се предполага, че е извършил някое от деянията по ал. 1, т. 1 и 3 от този чл. или тежко престъпление от общ характер, както и когато е извършил извън територията на Република България престъпление, за което българският закон предвижда наказание лишаване от свобода, и е напуснал държавата си по произход единствено с цел да избегне наказателното преследване, освен ако това преследване застрашава живота му или е нечовешко или унизително. Съгласно чл. 85, ал. 1 и ал. 2 НК реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане, освен ако в някое отношение със закон или указ е установено противното. Това правило не е приложимо по отношение на осъдените за престъпления против мира и човечеството. Доколкото осъждането на ответника по касация е следствие на извършеното престъпление, а реабилитацията заличава осъждането и неговите последици, за заличени следва да се считат и последиците на престъпното деяние предвид това, че то е извън кръга на престъпленията по чл. 85, ал. 2 НК и липсата на изрично установено ограничение на това правило. В този смисъл неоснователни са доводите на касационния жалбоподател в обратна насока. Неоправдано също така се твърди от него, че данните за извършено престъпление от Ахмед Ахмед Мохамедали не се базирали единствено на осъждането, а и на друга информация за извършени престъпления, съобщена от чужденеца по време на административното производство. Единственото обсъдено престъпление в спорното административно решение е това, за което лицето е реабилитирано. Наред с това, според настоящия съдебен състав, за да се приложи изключващата клауза на чл. 12, ал. 2 ЗУБ е необходимо да бъде установено, че кандидатът за предоставяне на хуманитарен статут е напуснал държавата си по произход единствено с цел да избегне наказателно преследване. В настоящия случай не се твърди и установява това обстоятелство, което е необходимо да е налице при условията на кумулативност. Ето защо обжалваното съдебно решение следва да остане в сила като валидно, допустимо и правилно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,