Решение № 2333 от 5.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8187/2014 г.

Решение № 2333 от 5.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8187/2014 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР, отм.). Образувано е по касационна жалба на Красимир Асенов Бънчев от гр. Момчилград, против Решение № 31/28.04.2014 г., постановено по а. д. № 35/2014 г. по описа на Административен съд Кърджали (АСКж). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение АСКж е отхвърлил като неоснователна жалбата на Бънчев за обявяване нищожност на Заповед на началника на Районно управление "Полиция", Момчилград (РУП) № 328/13.12.2012 г. Недоволен от решението, касаторът го обжалва. Счита същото за неправилно поради допуснати от АСКж съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли отмяната му и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което да се обяви нищожността на заповедта на началника на РУП. Ответната страна - началникът на РУП, не взема становище по касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе по жалбата, възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от състава на АСКж. Тя не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата му е единствено правният извод за налична компетентност на издателя на заповедта да налага наказания "порицание" на служителите от категория Г. При правилно установената фактическа обстановка касационната жалба се явява неоснователна. Доводите за необоснованост на решението и постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила са декларирани, но необосновани и неконкретизирани. По посочената причина настоящият състав на ВАС не е в състояние да ги разгледа и да се произнесе по основателността им. Доводът за допуснато нарушение на материалния закон касае извода на съда за налична компетентност на началника на РУП като издател на заповедта, да налага наказания "порицание" на служителите от категория Г. Той е неоснователен. Доводът е правен и пред първата съдебна инстанция и е получил обоснован и законосъобразен отговор в мотивите на решението. Неправилно е позоваването на чл. 228, т. 3 от ЗМВР (отм.), както и направения въз основа на това позоваване извод за липса на компетентност на издателя на заповедта. Безспорно по делото е, че касаторът е държавен служител в системата на МВР, категория Г. Съобразно нормата, наказанията се налагат "... от органите по чл. 186, ал. 1 - за всички наказания по чл. 226 за служителите от категории Д и Е, а за служителите от категории А, Б, В и Г - без наказанията по чл. 226, ал. 1, т. 4 - 6". Издателят на заповедта не е от категорията служители, посочени в чл. 186, ал. 1 ЗМВР (отм.), като според Заповед на министъра на вътрешните работи рег. № Iз-3097/29.10.2010 г. е приравнен на длъжност "началник сектор". От тези факти следва изводът, че органите по чл. 186, ал. 1 ЗМВР (отм.) - т. е. директорите на дирекции, имат право да наложат всички наказания по чл. 226 за служителите от категории Д и Е, а за служителите от категории А, Б, В и Г - само наказанията по чл. 226, ал. 1, т. 1 - 3. Това обаче не лишава служителите на длъжност "началник сектор" и приравнените на нея, какъвто е началникът на РУП, да налагат наказанията по чл. 226, ал. 1, т. 1 - 3 ЗМВР (отм.) на служители от категория Г. Т. е. наказания като наложеното на касатора, което е такова по чл. 226, ал. 1, т. 3 от закона, може да се наложи от директорите на дирекции (на основание чл. 228, т. 3 от закона) и от служителите на длъжност "началник сектор", приравнените на нея и по-висока (на основание чл. 228, т. 4). В случая то е наложено от началникът на РУП, поради което се явява наложено от орган, притежаващ нужната по закон компетентност. Предвид изложеното, касационната жалба се явява неоснователна. Следва да се остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение