Решение № 1969 от 13.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7304/2016 г.

Решение № 1969 от 13.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7304/2016 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР - П. против решение № 201 от 5.05.2016 г. по адм. дело № 102/2016 г. на Административен съд - П.. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - О. П. О., представя писмен отговор, в който поддържа, че обжалваното решение е правилно, не са налице сочените основания за отмяната му. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - П. е отменил заповед № 313з-158 от 27.01.2016 г. на директора на ОД на МВР - П., с която на основание чл. 204, т. 3 във вр. чл. 194, ал. 2, т. 4 вр. чл. 197, ал. 1, т. 3 и чл. 200, ал. 1, т. 12 ЗМВР, на О. П. О. - старши разследващ полицай в Районно управление, отдел "Разследване", е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца, като незаконосъобразна. Административният съд е установил следните фактически и правни обстоятелства: Според обстоятелствената част на обжалваната заповед, на 24.10.2015 г. в гр. П. служителката О. П., при управление на лек автомобил "Ф. Б.", при излизане от паркинга на автогара гр. П., не е пропуснала т. а. "Х. Т.", който се движел по ул. "Станционна" в посока към ул. "Ю. Г." и станала причина за пътно-транспортно произшествие, с което е нарушила разпоредбите на т. 2 от разпореждане рег. № 8121р - 40604/17.12.2014 г. на министъра на вътрешните работи - "при управление на служебни и лични моторни превозни средства, държавните служители на МВР стриктно да спазват ЗДвП и ППЗДвП, като не допускат рисково управление на МПС или поведение на пътя, което предизвиква обществена нетърпимост сред гражданите и чрез което се уронва престижа на МВР." Служителката е санкционирана дисциплинарно и за това, че по същото време и място, по повод осъщественото пътно - транспортно произшествие, влязла в конфликт с другата участничка в произшествието, като в нейно присъствие и на други случайни граждани влязла в спор относно вината с пристигналите на място пътни полицаи - А. Г. и П. С., като публично подложила на съмнение тяхната компетентност, коректност и професионални качества. Действията на служителката са квалифицирани като нарушаващи разпоредбите на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР - на чл. 19, чл. 21 и чл. 28, б. "а", според които служителят е длъжен да пази доброто име на институцията; да насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си; при участие в пътно-транспортно произшествие се подчинява на нормативно определените правила за движение по пътищата." Съдът е приел, въз основа на данните по административната преписка и събрания доказателствен материал в хода на съдебното производство, че няма безспорни данни за извършено дисциплинарно нарушение от служителката. Посочил е, че с представено по делото решение № 220 от 18.03.2016 г. по н. а. х. дело № 00209/2016 г. на Районен съд гр. П., влязло в сила на 5.04.2016 г. е отменено издаденото наказателно постановление № 15-1158-002133 от 8.11.2015 г. от началника на сектор "Пътна полиция", с което на О. П. е наложено административно наказание за настъпилото пътно-транспортно произшествие поради нарушаване правилата на Закона за движение по пътищата. При това положение е счел, че не е налице нарушение на т. 2 от цитираното разпореждане на министъра на вътрешните работи. Като се е позовал на събраните гласни доказателства по делото, съдът е приел, че поведението на служителката при управлението на моторното превозно средство е изцяло съобразено със Закона за движение по пътищата, не е допуснала рисково управление и не е предизвикала обществена нетърпимост. Жалбоподателката именно е сигнализирала за настъпилото пътно-транспортно произшествие, не е нарушила правила за движение по пътищата, управлявала е автомобила без употреба на алкохол, не е показвала служебна карта, с която да предизвика обществена нетърпимост сред гражданите или да е уронила престижа на МВР. При тези съображения съдът е приел, че обжалваната заповед е материално незаконосъобразна и отменил същата. Касационният жалбоподател излага доводи, че е неправилен изводът на съда относно правните последици при отмяната на наказателно постановление № 15-1158-002133 от 8.11.2015 г., с което жалбоподателката е била санкционирана с административно наказание за нарушение на правилата за движение по пътищата. Според него, това обстоятелство не влече извод за липса на нарушението - неизпълнение на т. 2 от цитираното разпореждане на министъра на вътрешните работи. Изтъква, че дисциплинарната отговорност е независима от административнонаказателната и за ангажирането й в случая е достатъчно, че с деянието е нарушен установения обществен ред и поведението на служителката е оценено като несъвместимо с морала. На следващо място, поддържа, че съдът изобщо не е обсъдил налагането на дисциплинарно наказание на служителката поради нарушаване на визираните в заповедта текстове на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. При тези доводи касаторът иска да се отмени обжалваното решение. Върховният административен съд, като обсъди доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: Съдът, в съответствие с доказателствения материал по делото, правилно е приел, че служителката не е извършила описаните в заповедта дисциплинарни нарушения. Обстоятелството, че жалбоподателката, сега ответник по касация е участник в пътно-транспортно произшествие, при спорен въпрос за отговорността за причиняване на същото, не е достатъчно да обоснове извод за рисково управление на МПС, в нарушение на заповедта на министъра на вътрешните работи. Съдът правилно е отбелязал, че административното наказание е отменено и при това положение не може да се цени акта за административно нарушение в съвкупност с останалите доказателства относно отговорността за вината и противоправността на деянието. След като не е установено с влязло в сила наказателно постановление, че вината за настъпилото пътно-транспортно произшествие е на служителката, а от обсъдените доказателства по делото не се извежда категоричен извод за нейно неправомерно поведение при управление на личния й автомобил и отговорност за настъпилия вредоносен резултат, съдът обосновано е счел, че фактическите обстоятелства не се субсумират в понятието рисково управление на МПС или поведение, което предизвиква обществена нетърпимост сред гражданите и чрез което се уронва престижа на МВР. Следва да се отбележи, че "рисково управление" няма легална дефиниция, поради което във всеки конкретен случай следва да бъде установено такова и изпълнено със съдържание с оглед конкретните релевантни обстоятелства. Обществената нетърпимост също трябва да е провокирана от поведението на служителката като участник в движението на пътя, в частност - в пътно-транспортно произшествие, и съответно да доведе до накърняване авторитета на институцията, за каквото в случая няма данни. Съдът правилно е ценил действията й при настъпване на пътния инцидент при решаване на спора за дисциплинарната й отговорност - служителката е подала сигнал в дежурната част на ОД на МВР и е дала сведение за случилото се. Няма данни да се е легитимирала със служебната си карта и да е злоупотребила със служебното си положение. Възникналият спор между нея и пристигналите на мястото на инцидента служители на "Пътна полиция" и заявленията й, че ще направи възражение по констатациите им и ще защити правата си пред съда, не могат да се квалифицират като несъответни на етичните правила, на които се е позовал дисциплинарно наказващия орган. Данните по делото сочат, че служителката е била изключително притеснена от обстоятелството, че е пътувала заедно с малолетните си деца, които също са преживяли и са се оказали свидетели на пътния инцидент. В заключение, съдът лаконично, но правилно е приел, че действията на служителката във връзка с пътно-транспортното произшествие не показват неподчиняване на нормативно определените правила за движение по пътищата в смисъла, вложен в етичните правила, визирани в оспорената заповед - няма данни да е нарушила законови норми по начин, с който да е провокирала гражданите към неспазване на правовия ред, да е демонстрирала несъобразяване с нормативно определените правила за движение по пътищата и съответно - да е увредила авторитета на институцията, в която работи. Предвид изложеното, обжалваното решение не страда от сочените в касационната жалба пороци, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение