Решение № 4374 от 7.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 404/2017 г.

Решение № 4374 от 7.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 404/2017 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда чл. 216 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на [фирма] със седалище в [населено място]. Жалбата е против решение № 999 от 24.11.2016 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/ по преписка № КЗК-795/2016 г. С него по жалба на [фирма] е отменено решение № 19 от 19.10.2016 г. на изпълнителния директор на [фирма] за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Доставка на автомобилни гуми, за нуждите на [фирма], [населено място]". В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него да бъде постановено друго решение, с което да бъде оставено в сила решение № 19 от 19.10.2016 г. на изпълнителния директор на [фирма]. Ответникът Комисия за защита на конкуренцията, не изразява становище по жалбата. Ответникът [фирма], чрез пълномощника си адв. Мартин Димитров, в съдебно заседание и с представено писмено становище с характер на писмени бележки, счита касационната жалба за неоснователна и излага доводи за правилност на обжалваното решение. Моли същото да бъде потвърдено. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, поради което същата да бъде оставена без уважение. Върховния административен съд намира, че жалбата е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от оспорване на обжалваното решение на КЗК и в срока установен в чл. 216, ал. 1 от ЗОП, поради което жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Производството по преписка № КЗК-795/2016 г. на Комисията за защита на конкуренцията е било образувано по жалба на [фирма] срещу решение № 19 от 19.10.2016 г. на изпълнителния директор на [фирма] за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Доставка на автомобилни гуми, за нуждите на [фирма], [населено място]". С обжалваното решение на КЗК е отменено обжалваното решение № 19 от 19.10.2016 г. на изпълнителния директор на [фирма]. За да постанови този резултат КЗК е приела, че е незаконосъобразно изискването на възложителя, съдържащо се в Раздел I, т. 4 Изисквания към изпълнението на поръчката, подточка 4. 4. "Документ от производителя на гумите, доказващ, че участникът е официален представител и/или дистрибутор за България (в случай, че участникът не е производител)". Това изискване било в противоречие с чл. 2, ал. 2 от ЗОП и част от основните принципи за възлагане на обществени поръчки по чл. 2, ал. 1 от ЗОП - за равнопоставеност и недопускане на дискриминация, както и принципа на свободна конкуренция. КЗК е приела, че доставката на гумите може да бъде осъществена и от лица, които не са официални представители и/или дистрибутори за България на производителя на автомобилни гуми. Възложителят бил предвидил в документацията за участие множество изисквания за качество на предлаганите стоки, които гарантирали качественото изпълнение, без да е необходимо участниците да притежават качеството официален представител и/или дистрибутор на производителя на доставяните автомобилни гуми. Затова изискването доставчикът на гумите да е официален представител или дистрибутор стеснявал кръга на потенциалните участници в обществената поръчка и давал необосновано предимство на определени лица, в разрез с установените в ЗОП принципи. Настоящият съдебен състав намира обжалваното решение на КЗК за правилно. От данните по преписката се установява, че действително в документацията за участие /Раздел I, т. 4 "Изисквания към изпълнението на поръчката", подточка 4. 4. / възложителят е поставил изискване към участниците да представят "Документ от производителя на гумите, доказващ, че участникът е официален представител и/или дистрибутор за България (в случай, че участникът не е производител)". С раздел VІ от решение № 19 от 19.10.2016 г. на изпълнителния директор на [фирма] е одобрена и документацията за участие, което е в съответствие с чл. 22, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 от ЗОП. Затова условията в документацията за участие са задължителни за участниците и според тях е предвидено участниците да са официални представители и/или дистрибутори за България (ако не са производители), което е предвидено да се докаже с документ от производителя на гумите. Затова е неоснователно възражението на касатора, че няма изискване участниците да са официални представители и/или дистрибутори за България. Правилен е изводът на КЗК, че посоченото изискване на възложителя противоречи на чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 от ЗОП. В случая следва да бъде съобразено, че възложителят е избрал процедура по чл. 18, ал. 1, т. 12 от ЗОП, която е "публично състезание". Тази процедура съгласно чл. 18, ал. 2 от ЗОП е процедура, при която всички заинтересовани лица могат да подадат оферта. Предвиденото ограничение участниците да са официални представители и/или дистрибутори стеснява кръга само до лица, които имат това качество. Това изискване не е и обосновано с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка, каквото е изискването на чл. 2, ал. 2 от ЗОП. Предвидените и обсъдени от КЗК изисквания на възложителя за качество дават достатъчна гаранция, че ще бъдат доставени гуми според изискваното качество от възложителя. Няма разумни аргументи едни и същи гуми да могат да се доставят от официални представители или дистрибутори на производителя, но не и от участници, които притежават опит, но не са официални представители или дистрибутори на производителя. Целта на процедурите по ЗОП и в частност на публично състезание, е да се даде възможност на повече заинтересовани лица да участват в процедурата. Само в условия на равнопоставеност и свободна конкуренция биха се постигнали по-добри условия при разходване на обществени средства и по-добре изпълнение на специфичните изисквания на възложителите. В случая спорното изискване на възложителя ограничава необосновано изпълнение на заложените цели. Това е в разрез с основните принципи на ЗОП /регламентирани в чл. 2 от него/ и на Директива 2014/24/ЕС за осигуряване на провеждането на процедурата за обществени поръчки при свободна и честна конкуренция и равнопоставеност на всички участници. Неоснователно е възражението на касатора, че със спорното изискване по-добре би се гарантирал при проблем с доставяните стоки. Изпълнението на тази цел следва да се постигне с оценка на техническите предложения на участниците в тази насока и заложени клаузи в проекта на договора, който ще се сключи след избор на изпълнител. Няма разлика дали участниците ще са или няма да са официални представители и/или дистрибутори за отстраняване на проблеми с доставяните стоки, респ. за получаване на обезщетения от некачествени стоки. Спорното изискване касае техническото предложение на участниците, а не е критерий за подбор. Затова е неоснователно оплакването на касатора, че не е заложено изискването сред критериите за подбор. Несъмнено изискванията към участниците се определят от възложителя в условията на оперативна самостоятелност. Но тази оперативна самостоятелност е ограничена от законовите изисквания на чл. 2 от ЗОП. А в случая именно те са нарушение по изложените по-горе мотиви. Затова са неоснователни оплакванията на касатора за негова пълна свобода да определя условията на процедурата и изискванията към участниците. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира обжалваното решение за правилно. Затова то следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Предвид изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК е основателно предявеното от ответника [фирма] искане за присъждане на направените от него разноски за адвокатско възнаграждение. Същите са своевременно поискани и доказани с представен договор за правно защита и съдействие. Разноските са в размер на 550 лв., поради което същите следва да бъдат присъдени по настоящото производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК вр. чл. 216, ал. 6 от ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение