Решение № 6574 от 14.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1754/2013 г.

Решение № 6574 от 14.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1754/2013 г., VI о., докладчик съдията Георги Чолаков Производство по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Валентин Минков Василев от гр. София, срещу решение № 6109 от 15.11.2012 г., постановено по адм. дело. № 9101/2012 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлено оспорването му срещу заповед № 298А от 27.06.2012 г. издадена от директора на Дирекция "Социално подпомагане" (Д "СП") - Младост при Агенцията за социално подпомагане (АСП), потвърдена с решение № РД 01-343 от 10.09.2012 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" София - град. В жалбата се излагат доводи срещу решението и потвърдената с него заповед, като неправилни и незаконосъобразни. Ответникът - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Младост - гр. София, чрез своя процесуален представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура също счита жалбата за неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна. Със заповед № 298А от 27.06.2012 г. директорът на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - Младост, гр. София е отказал да отпусне на касационния жалбоподател еднократна помощ по чл. 16, ал. 1 от ЗСП с мотиви: "неизчерпани възможности за самоиздръжка и издръжка". Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на Валентин Минков Василев срещу отказа да му бъде отпусната еднократна помощ за закупуване на апарат за лечение на сънна апнея. За да постанови този резултат съдът е възприел извода на административния орган, че по отношение на жалбоподателя не са изчерпани всички възможности за самоиздръжка поради наличието на 2 бр. трудови договори, поради което е отказано отпускането на исканата еднократна помощ. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, не споделя изразеното от първоинстанционния съд становище. Административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК, да постанови акта след като изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и обсъди обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. В процесния случай следва да се установи, дали касаторът може и или не сам, чрез реално получаваните от него доходи и с помощта на задължените по закон (чл. 140 от СК) да го издържат лица, да осигури необходимите средства за задоволяване на инцидентно възникналата си здравна потребност от закупуване на апарат за лечение на сънна апнея. По делото и в административната преписка във връзка с оспорвания акт не са налице доказателства за изчерпване на всички възможности за помощ и издръжка от страна на лицата, задължени по закон да дават издръжка на жалбоподателя. Административният акт е постановен при непълнота на събраните доказателства от страна на административния орган относно възможността на касатора за самоиздръжка. По делото не се спори, че лицето е в тежко здравословно състояние, с метаболитен синдром с усложнения, страда от сънна апнея в тежка форма, 100 % инвалид без придружител, съгласно приложени епикризи, резултати от изследвания на лаборатория за сънна апнея при МБАЛ "Александровска", решение на ТЕЛК. Видно от приложения социален доклад, лицето живее само, несемеен, родителите му са пенсионери, живеят в гр. Кубрат. Касаторът Валентин Минков Василев има сестра, семейна, живее в кв. "Мусагеница", със собствен бизнес. Лицето получава пенсия за инвалидност в размер на 189.09 лв. видно от разпореждане на ТП на НОИ. Съгласно Писмо изх. № 1578-03-15 от 27.08.2012 г. на ТД на НАП - София, касаторът има сключени два трудови договора с дружествата "Транс - 09 - Мирослав Митев" и "Бого стил". Административният орган не е взел предвид при определяне на възможността за самоиздръжка на лицето, посоченото в писмото, че и от двете дружества няма подавани декларации образец 1 за начислени доходи от трудова дейност за периода след 1.01.2012 г. Административният орган не е установил връзка с дружествата, с които лицето има сключени трудови договори и не е проверил действително получава ли лицето възнаграждения по тези договори, прекратени ли са договорите, ако да, по какви причини не е подадено уведомление в ТД на НАП за прекратяването им. В административната преписка и при разглеждане на делото от първоинстанционния съд не се установява по безспорен начин получава или не лицето доходи по трудови правоотношения и каква е наистина реалната ме възможност за самоиздръжка. Не се установява и възможността му да получава издръжка от лицата по чл. 140 от СК - родители и сестра, за които има данни в социалния доклад. Административният орган не се е свързал с тези лица и не е проверена възможността им да дават издръжка на касатора. В процесната заповед и решението на Административен съд София - град липсва посочване на тези лица, установяване на техните имущества и доходи и оттук - липсва установяване на възможността им да дават необходимата на Валентин Минков Василев издръжка. Като не е проверил тези факти, административният орган е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, което не е било съобразено и от Административния съд София - град. Оспорената заповед не е съобразена и с целта на закона, формулирана в чл. 1, ал. 2, т. 1 от Закона за социално подпомагане (подпомагане на гражданите, които без помощта на другиго не могат да задоволяват своите основни жизнени потребности). Според чл. 13, ал. 3 от Закона за социално подпомагане (ЗСП) отказът за отпускане на социални помощи задължително се мотивира. Мотивите на административния акт са изложение на фактическите и правни основания за неговото издаване (арг. чл. 59, ал. 2 от АПК). В случая оспорената заповед не съдържа изчерпателно посочване на фактическите и правни основания за издаването й. Постановена е при непълнота на събраните доказателства и неизяснени обстоятелства и факти относно възможността на касатора Валентин Минков Василев за самоиздръжка и издръжка. Съгласно чл. 11, ал. 2 от ЗСП социални помощи се получават от лица, след като са изчерпани всички възможности за самоиздръжка и за издръжка от лицата по чл. 140 от Семейния кодекс (СК). Посоченият по-горе израз - "неизчерпани възможности за самоиздръжка и издръжка" - обаче е извод (становище), а не факт. Въпросът е въз основа на какви факти е направен този извод. В мотивите на оспорената заповед всички релевантни факти не са посочени. В социалния доклад № 298 от 20.04.2012 г. в графата "Други констатирани обстоятелства" социалният работник е вписал, че във връзка със служебно запитване до НАП - офис Младост, с писмо вх. № 1578-03-11 от 15.06.2012 г. е отговорено, че г-н Василев към настоящия момент има регистрирани 2 бр. трудови договора. В графата "Преценка на нуждите от социално подпомагане и мотивирано предложение за отпускане (отказ) на социална помощ" социалният работник е вписал: "Не предлагам отпускане на еднократна парична помощ на осн. чл. 16 от ППЗСП. Касаторът Валентин Минков Василев не декларира и не представя доходи от трудова дейност от два трудови договора." Административният орган не е обсъдил и проверил възражението на касатора, че трудовите договори са прекратени и задължение на работодателите е да подадат уведомление за прекратяването им до ТД на НАП. Не е приложена и информация относно датата на сключване на трудовите договори, размерът на възнагражденията по тях, основанието, и пр. В социалния доклад, под подписа на социалния работник е добавено "Предлагам отказ поради невъзможност да се установи изчерпани ли са всички възможности за самоиздръжка. Г-н Валентин Минков Василев не е декларирал доходи от трудови договори (чл. 1, ал. 2 от ЗСП). " Посочените от социалния работник два трудови договора обаче не обуславят извод, че Валентин Минков Василев наистина има възможност да се самоиздържа. Самият социален работник в доклада си посочва, че е невъзможно да се установи изчерпани ли са възможностите за самоиздръжка, а не че тези възможности наистина са изчерпани. В развилото се пред директора на ДСП производство липсва обсъждане на това обстоятелство. Социалният работник извършва социална анкета и изготвя социален доклад по чл. 27, ал. 1 от ППЗСП, съдържащ мотивирано предложение за отпускане или отказ на еднократна помощ, т. е. преценката за правото на целева социална помощ се прави въз основа на данните в социалния доклад. А в случая, както се посочи и по-горе, в социалния доклад и в цялата преписка в ДСП липсват данни за задължените лица и техните възможности да дават необходимата издръжка, както и за това изчерпани ли са наистина възможностите на лицето за издръжка и самоиздръжка. Съгласно чл. 27, ал. 6 от ППЗСПЗ, при извършване на социалната анкета се вземат предвид и всички други констатирани обстоятелства от социален, семеен, битов и здравен характер, отнасящи се до възможността за самоиздръжка и/или помощ от лица, задължени по закон да осигуряват издръжка, както и преценка на необходимостта от ползване на социални услуги. Съгласно чл. 27, ал. 7 от ППЗСП, въз основа на резултатите от социалната анкета в доклада по ал. 1 социалният работник прави предложение за отпускане или отказ на помощта, за нейния вид и размер, както и препоръка за насочване към ползване на социални услуги и стартиране на процедура по чл. 40, ал. 4. Тези изисквания към съдържанието и пълнотата на социалния доклад не са били спазени от административния орган в процесния случай, в нарушение на административнопроизводствените правила. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е основателна. Оспореното с нея съдебно решение е неправилно и следва да бъде отменено, а вместо него, на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, следва да бъде постановено друго, с което да се отмени оспорената от Валентин Минков Василев заповед и на основание чл. 173, ал. 2 АПК делото да се изпрати като преписка на директора на ДСП за решаване на въпроса по същество, като бъдат съобразени и указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с мотивите към настоящото решение. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,