Решение № 4522 от 8.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14561/2009 г.

Решение № 4522 от 8.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14561/2009 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 87 ЗУБ във връзка с чл. 145 от Адиминстративнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Сируан Омар Саид, гражданин на Ирак против решение № 506/26.10.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут по молба № 10041 от 3.12.2007 г. В жалбата се съдържат твърдения за незаконосъобразност на административния акт, като издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон - отменителни основания по 146 от АПК. Моли съдът да отмени решението и да върне преписката на административния орган с указание да му бъде предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут. Ответникът по жалбата - председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет оспорва основателността на същата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и излага съображения относно законосъобразността на административния акт. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от адресата на оспорения административен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Административното решение на председателя на ДАБ, обжалвано в настоящото производство, е постановено след отмяна на решение № 470/3.09.2008 г. на председателя на ДАБ, която отмяна е извършена с решение № 10714 от 17.09.2009 г. на петчленен състав на Върховен административен съд, по адм. д. № 8296/2009 г. Решавайки спора по същество за предоставяне на закрила по реда на ЗУБ по молба № 10041 от 3.12.2007 г., касационният съд е отменил първоинстанционното решение на тричленния състав на ВАС, с което жалбата против решение № 470/3.09.2007 г. е отхвърлена. Отменил е административното решение на председателя на ДАБ и дал задължителни указания на административния орган по прилагане на материалния закон относно наличие на основания за предоставяне на хуманитарен статут, обосновавайки се със задължителния характер на нормите на Директива 2004/83 ЕО, чието тълкуване е направено с решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейските общности, а също така и с приетата за установена ситуация на вътрешен въоръжен конфликт в страната по произход - Ирак. Върнал е преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по прилагане на закона, поради това, че не разполага с правомощия да предостави закрила по реда на ЗУБ. Обжалваното в настоящото производство решение на председателя на ДАБ е по становено след връщане на преписката при административния орган, в рамките на административното производство, започнало с молбата за закрила от 3.12.2007 г. Административният орган е провел ново интервю с кандидата, приобщил е към преписката актуална справка за обстановката за страната по произход, дадено е ново становище от Главен експерт в отдел "Производство и настаняване" при ДАБ. Обсъдил е сочените от чужденеца мотиви за търсената закрила и обстоятелствата, свързани с обстановката в тези части на Ирак, от които той идва - гр. Сюлеймания. Взето е под внимание обстоятелството, че чужденецът е живял в северната част на Ирак - район, който според официалните справки, се отличава от останалата част на Ирак с относителна сигурност и стабилност на обстановката. Районът на Кюрдистан се характеризира с известна автономия, в него не е налице ситуация, налагаща разполагането на мироопазващи сили. Предвид тези актуални данни за обстановката в Северен Ирак, административният орган правилно е преценил, че ситуацията в него не може да се квалифицира като такава на вътрешен въоръжен конфликт /чл. 9, т. 3 от ЗУБ/. По тази причина, подходът, възприет с нормата на чл. 9 от ЗУБ следва да се приложи строго индивидуално, при за всеки конкретен случай, с оглед хипотезите на чл. 9, т. 1 и 2 от ЗУБ. Административният орган правилно е преценил, че кандидатът не установява лична причина за напускане на страната си произход като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне. Не се установяват и визираните в чл. 8 от ЗУБ предпоставки за предоставяне на бежански статут, поради което жалбата се явява неоснователна., същата следва да се отхвърли. Водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение