Решение № 2039 от 16.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5598/2009 г.

Решение № 2039 от 16.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5598/2009 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавна собственост (ЗДС).

Образувано по жалба на община Свиленград, представлявана от кмета инж. Георги Стоянов Манолов срещу Решение № 854 от 30.12.2008 г. на Министерския съвет на Р България (публ. ДВ, бр. 5 от 20.01.2009 г.) за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на национален инфраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на жп Пловдив - Свиленград - турска/гръцка граница и оптимизиране на трасето за скорост 160 км/ч" на територията на община Свиленград, област Хасково, в частта относно размера на присъденото обезщетение за отчуждаването на 1 210 дка от имот 65677.364.037; за отчуждена част от 0,411 дка от имот 65677.399.066, и за част от 0,208 дка от имот 65677.400.046, находящи се в землището на Свиленград.

Ответната страна Министерски съвет и заинтересованите по делото страни оспорват жалбата и молят да се отхвърли като неоснователна.

Върховният административен съд - III отделение в настоящия съдебен състав като извърши проверка по допустимостта на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС.

1. С оспорения акт Министерски съвет на Република България, извършвайки отчуждаване за държавна нужда на части от процесните осем недвижими имота, собственост на община Свиленград, обстоятелство, което се установява от представените актове за общинска собственост и скици, е определил обезщетение, посочено в експертно заключение, прието като доказателство по делото. В него са посочени поименно дружества, участващи в сделки на земеделска земя в района на Свиленград.

Оценителите са посочили, че предвид варирането на цената на имотите в твърде широки граници в зависимост от вида и местоположението на имотите, а също и целта за която се използват имотите, осреднена цена, предложена от тях не би се отразила върху пазарната им стойност. По тази причина оценяването е извършено по реда на Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ, която според тях в голяма степен отчита тези особености. Към експертното заключение не са представени нотариални актове, удостоверяващи извършени конкретни продажби.

Възприетият от административния орган принцип на оценяване противоречи не само на изискването на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, но и на чл. 17, ал. 5 от Конституцията на Република България. Настоящият съдебен състав многократно се е произнасял в рамките на отчуждителните производства, във фазата на съдебно обжалване, че дълбокото и трайно засягане на имущественото право на собственост чрез отчуждаване, чиято неприкосновеност е регламентирана от Конституцията на Република България, е изключение от правилото и има действие само, ако държавната нужда не може да бъде удовлетворена по друг възмезден начин и след предварително и равностойно обезщетяване.

Равностойността, като принцип в Конституцията, означава определяне на стойността, който собственикът би получил, в случай че по свободна воля и желае отчужди по възмезден начин имота си. В нормата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС този принцип е развит, чрез посочване на пазарната цена на имота, съпоставена с други имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Никъде - нито в Конституцията, нито в ЗДС, като начин на определяне на предварителното и равностойно обезщетение, не се сочи нормативноопределена цена, без значение от кой нормативен акт. По тази причина, самият подход на оценяващия, приет в обжалваното решение от административния орган - Министерски съвет на Република България, е принципно погрешен, поради което приложен, като краен резултат, не би могъл да доведе до верни изводи, т. е. до пазарни цени на имотите.

Подробната регламентация на методиката на оценяване в § 1а от ДР на ЗДС изключва прилагането по аналогия на каквито и да било други норми, още повече когато са от нормативен акт, по-нисш по степен и юридическа сила.

По изложените съображения решението в обжалвана част - досежно оценката на отчуждаемите имоти, като постановено в противоречие със закона, е незаконосъобразно.

В хода на съдебното обжалване е назначена съдебно-оценителна експертиза, вещото лице по която е извършило оценяване на отчуждаемите имоти по методиката, посочена в § 1а ДР на ЗДС, като е дало пазарни по см. На чл. 32, ал. 2 от ЗДС цени на имотите. Заключението му е оспорено от процесуалните представители на ответника и заинтересованите страни. Оспорването е направено само като възражение заключението да не бъде кредитирано досежно извършената оценка на две пътни съоръжения, представляващи блокови, обслужващи пътища, попадащи в имот 65677.399.066 и имот 65677.400.046. Възразява се, че тези пътища са били строени от държавата, а впоследствие са преминали безвъзмездно като собственост на общината и не следва да се оценяват. От заключението на тройната експертиза се установи, че тези пътища безспорно са строени преди 1989 г., но са били актувани от община Свиленград като общинска собственост със съответните АОС и то преди постановяване на ПМС № 854/2008 г. за отчуждаване на тези имоти.

1. Съдът възприема заключението на тройната експертиза досежно посочения период на изграждането им преди 1989 г. Но с факта на актуването им от община Свиленград като общинска частна собственост, по силата на ЗОбС, то е без значение факта че собствеността е преминала безвъзмездно от държавата към общината. Това е относимо, не само за тези два пътя, но и за собствеността на терена на общината. От значение е обстоятелството, че актуването им е било извършено законосъобразно с актове за общинска собственост и то преди да настъпи отчуждаването на имотите с обжалваното решение на МС. Следва да се възприеме изцяло оценката им дадена от първото заключение на вещото лице инж. Милчев, който дава обща оценка на трите отчуждени части от имотите общо в размер на 26 054 лв.

Водим от горното Върховният административен съд - III отделение,