Решение № 10218 от 27.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1310/2010 г.

Решение № 10218 от 27.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1310/2010 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Донка Сидерова Кирова и Анка Сидерова Георгиева, гр. Варна, кв. Галата, ул. "Кап. I Ранг Георги Купов" № 20, срещу решение № 1943 от 18.11.2009 г. на Административен съд, гр. Варна, постановено по административно дело № 555/2009 г. Касационните жалбоподатели считат обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на разпоредбите на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът не е отчел, че в хода на изработване на кадастралната карта органът е нарушил чл. 39, ал. 3 и 5 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (Наредба № 3/2005 г.). Не са представени актовете, удостоверяващи правата върху съответните имоти, не е констатирана разликата в границите и не е съставен протокол, подписан от собствениците и представител на службата по кадастъра, който да е одобрен от директора на Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Моли съда да отмени обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба - началникът на Служба геодезия, картография и кадастър, гр. Варна, не взема становище. Ответниците по касационната жалба - Стефан Любомиров Ковачев и Венетка Никифорова Ковачева, счита същата за неоснователна. Твърдят, че са собственици на процесния имот по силата на договор от 29.01.1984 г. Сочат, че наред с това са придобили имота по давност, тъй като го владеят повече от десет години. Молят съда да остави в сила обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба - Савка Недялкова Стоянова, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът правилно е приел, че оспореният акт е законосъобразен, тъй като е спазена приоритетността по чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. във вр. с чл. 43, ал. 1, т. 5 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежни страни, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания, счита същата за неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел от фактическа страна, че касаторите са собственици на имот с идентификатор 10135.5545.3332, а със Савка Стоянова са собственици на имот с идентификатор 10135.5545.386. Приел е, че Стефан и Венетка Ковачеви са собственици на имот с идентификатор 10135.5545.3211. С договор от 29.01.1984 г. праводателите на касаторите отстъпват на Стефан Ковачев 150 кв. м. от собствения си имот срещу сумата от 100 лв. Като основание за договора е посочено писмо № 10 от 03.02.1984 г. на IV районен народен съвет, гр. Варна. Със заповед № 10 от 03.02.1984 г., председателят на изпълнителния комитет на народния съвет определил на Стефан Ковачев право на преминаване чрез откриване на път, преминаващ през имота на касаторите. Приел е, че със заповед № РД-16-14 от 30.03.2005 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър е открито производство по създаване на кадастрална карта и регистри за землището на гр. Варна, а с негова заповед № РД-18-73 от 23.06.2008 г. картата е одобрена. В кадастралната карта и регистри собствеността на имотите е отразена в съответствие с влезлия в сила кадастрален план от 1979 г., основно попълнен през 1995 г., и с плана на новообразуваните имоти от 2002 г. При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и административнопроизводствените правила. Приел е, че касаторите не са обозначили на място границите на имота си по акта за собственост, а процесният път е заграден на място от Ковачев. С оглед на това и в съответствие с приоритетите по чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. е направил извод, че първият приоритет е неприложим, тъй като няма установени данни, вторият също, тъй като няма спор между страните, а по следващите приоритети - кадастрален план от 1985 г., липса на регулационен план и плана на новообразувани имоти от 2002 г. процесният път е отразен като част от имота на Ковачев. Приел е, че между страните е налице латентен спор за материално право и ако се образува съдебно производство, влезлият в сила на съдебен акт ще е основание за изменение на кадастралната карта. Въз основа на това е направил извод, че оспореният акт е законосъобразен. Тези изводи на съда са правилни. По делото няма спор за факти. Съдът изключително прецизно е установил фактическата обстановка и настоящият съд я възприема изцяло като обективна, в съответствие с доказателствата по делото. Спорът по делото е свързан с цененето на доказателствата - дават ли доказателствата по делото основание за друго отразяване на процесните имоти в кадастралната карта и кадастралните регистри. Съдът, в мотивите си, правилно е определил релевантните за преценката за законосъобразност на оспорената заповед материалноправни норми. В случая, в заповедта за откриване на производството по създаване на кадастрална карта, административният орган изрично е посочил задължението по чл. 38, ал. 1, т. 2 на собствениците - да регламентират с трайни знаци границите на имота в съответствие с акта, установяващ правото им на собственост (т. 3). С оглед на това и в съответствие с чл. 41а от ЗКИР кадастралната карта е изработена при съвместяване на данни и преки измервания по чл. 41, ал. 1 от закона. Това означава, че в административното и съдебното производство страните могат да инвокират възражения не само относно несъответствие с данните от плановете и картите - по аргумент за противното от чл. 46, ал. 3 от ЗКИР. Следователно доводите на страните по делото досежно легитимацията на собствениците и материализираните граници на имотите са допустими. Въпросът е за тяхната основателност. Както правилно е посочил в мотивите си съдът, нито една от страните по делото не е регламентирала с трайни знаци границите на имота си в съответствие с акта, установяващ правото му на собственост. С оглед на това и в съответствие с приоретизацията на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. органът е бил длъжен да премине към нанасяне на границите на имотите въз основа на съществуващите на място материализирани граници. Именно това е и направил. Нанесъл е материализираната на място граница между имотите на касаторите и ответниците. В случая, така отразената граница съответства на влезлия в сила кадастрален план и на плана на новообразувани имоти, както е отбелязал и съдът. Фактът, че между страните по делото има латентен спор за материално право, както сочи в мотивите си съдът и което е видно от твърденията на страните и доказателствата по делото, не води автоматично до незаконосъобразност на кадастралната карта в оспорената част. При съществуваща на място материализирана граница грижа на касаторите е било установяването по съдебен ред на претендираното от тях право на собственост. Безспорно, съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от Наредба № 3/2005 г., при спор за материално право съществуващата на място материализирана граница следва да бъде нанесена в кадастралната карта с условен знак за спорна граница. Но материализираната граница създава правна привидност на приемане на фактическото положение и единствено активното поведение на засегнатата страна, обективирано в надлежно подаден пред съда иск за установяване на правото на собственост, е доказателство, за нейното неприемане, т. е. за реален спор за собственост. Касаторите са имали в годините възможност да извадят от латентното състояние спора си за собственост, но не са. Дали ще го направят или не, дали са приели фактическото състояние или не е въпрос на тяхна преценка, която се обективира в релевантни правни действия. Правилно в мотивите си съдът сочи, че тогава и когато, с влязъл в сила съдебен акт се установи граница, различна от материализираната, касаторите ще имат възможност по реда на чл. 53 от ЗКИР да нанесат съответните поправки в кадастралната карта. Неоснователно е твърдението на касторите, че в хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на чл. 39, ал. 3 и 5 от Наредба № 3/2005 г. Разпоредбата на ал. 3 не би могла да бъде нарушена в претендираната част от административния орган, тъй като визира задължение на собствениците на имоти за предоставяне на актовете, удостоверяващи правата им върху имотите. Видно от доказателствата поделото това е сторено от страните. Разпоредбата на ал. 5 е относима само за случаите, когато границите са означени с трайни знаци или са посочени, ако такива не съществуват или се различават от съществуващите на място. В случая безспорно първата хипотеза не е налице, а по делото няма данни касаторите да са посочили на място граници, различни от материализираните. Видно от изложеното твърденията на касаторите за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон са неоснователни. При неоснователност на касационните основания и след извършена служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд