Решение № 10244 от 8.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14819/2010 г.

Решение № 10244 от 8.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14819/2010 г., I о., докладчик съдията Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на Столичната община, срещу решение № 3181 от 19.10.2010 г., постановено по адм. дело № 8508 от 2009 г. на Административния съд - София-град, с което е отменен изцяло акт № РД-22-39 от 15.10.2009 г. на ВрИД кмет на Столичната община, с който на "Искър Дивелъпмънтс" ООД е установено публично общинско вземане за такса битови отпадъци за 2006, 2007 и 2008 г. В касационната жалба се прави оплакване, че решението на Административния съд - София-град, е неправилно поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че съдът е пренебрегнал важни разпоредби на закона, които са от съществено значение за разрешаване на спора, поради което е постановил едно незаконосъобразно решение. По подробни съображения в този смисъл, изложени в касационната жалба, се прави искане за отмяна на постановеното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу акта. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - "Искър Дивелъпмънтс" ООД, чрез пълномощника си - адв. Манчев, оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита решението за правилно, макар и не по изложените от съда съображения. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Счита решението за неправилно, което следва да се отмени. Върховният административен съд - първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба, както и изложените в нея касационни основания, и предвид доказателствата по делото приема за установено следното: С обжалваното решение Административният съд - София-град, e отменил по жалба на "Искър Дивелъпмънтс" ООД акт за установяване на публично общинско вземане от местна такса за битови отпадъци № РД-22-39 от 15.10.2009 г., издаден от заместник-кмета на Столичната община на основание чл. 9б, ал. 2 ЗМДТ. С оспорения акт на дружеството са били определени задължения за такса битови отпадъци за периода от 01.06.2006 до 31.12.2008 г. в размер на 294 808,89 лв. и лихви за просрочие към тях в размер на 80 321,35 лв., изчислени към 06.10.2009 г.. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че актът е издаден при съществено нарушаване на материалния закон. До този извод съдът е стигнал след тълкуване на разпоредбите на чл. 62 - 66 ЗМДТ, като е приел, че решенията на СОС, взети във връзка с изпълнение на задълженията по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ, са в разрез с изискванията на чл. 66, ал. 3 ЗМДТ, защото решението за определяне на ТБО за процесната 2006 г. е взето на 30.01.2006 г. вместо през предходната 2005 г., решението за 2007 г. е взето на 25.01.2007 г. вместо през предходната 2006 г., а това за 2008 г. - на 28.02.2008 г., вместо през предходната 2007 г.. Според съда при това положение административният орган е следвало да определи ТБО с оглед разписанията, действали за 2005 г., и като не е сторил това е издал незаконосъобразен акт. По тези съображения съдът го е отменил като постановен в нарушение на материалния закон. Така постановеното решение е неправилно. Съдът правилно е установил фактическата обстановка по спора и правилни са изводите му, че в конкретния случай оспорващият акта е именно задълженото лице по смисъла на чл. 11, ал. 3 ЗМДТ, към която норма препраща разпоредбата на чл. 64, ал. 1 ЗМДТ, тъй като той е собственик на имота. Само при учредено вещно право на ползване съгласно ал. 3 на чл. 66 ЗМДТ таксата се дължи от ползвателя на имота, а както правилно е посочил съдът, в случая няма учредено вещно право на ползване по смисъла на чл. 55 и сл. от Закона за собствеността. Правилно също така съдът е тълкувал и разпоредбата на чл. 71 ЗМДТ, като е посочил, че тази разпоредба регламентира случаите, в които не е организирано сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане на чистотата на територията на общината и тези дейности не се предоставят като услуги от общината, както и когато няма депа за обезвреждане на битови отпадъци и други съоръжения и тогава не се заплащат такси. Съгласно чл. 62 от ЗМДТ таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места; размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Разпоредбата на чл. 71 от ЗМДТ, която урежда изключенията за заплащане на горните такси, се отнася само за случаите, когато тези услуги изобщо не се предоставят от общината. В конкретния случай е установено, че имотът - собственост на дружеството, се намира в район, в който общината предоставя тези услуги, и след като това е така, то се дължат и следващите се такси, при положение че не е подадена декларация от собственика, че имотът няма да се ползва. При тези доказателства по делото съдът е направил незаконосъобразния извод, че такса ТБО не се дължи от дружеството единствено поради това, че решенията на СОС, с които се определят таксите за битови отпадъци, са приети не в предходната година, а след това, поради което изчисленията за таксите е следвало да бъдат съгласно разписанията за 2005 г.. Този извод на съда е погрешен, тъй като не е съобразен с разпоредбата на § 19 от Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси (ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 1.01.2006 г.), според която за 2006 г. общинският съвет определя таксата за битови отпадъци до 31 януари 2006 г.. Когато не е определен нов размер, таксата се събира въз основа на действащия размер към 31 декември 2005 г.. В случая, както съдът сам е посочил, решение № 34 за определяне на таксата за битови отпадъци е от 30.01.2006 г., т. е. правилно актът е съобразен с това решение. Аналогична е и ситуацията за 2007 г.. Съгласно разпоредбата на ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗМДТ (ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г.) - § 13, за 2007 г. общинският съвет определя такса за битови отпадъци до 31 януари 2007 г.. Когато общинският съвет не е взел решение, с което се определя размерът на таксата за битови отпадъци, от всеки длъжник се събира такса в размер на абсолютната стойност от предходната година. Решението за определяне на такса битови отпадъци е от 25.01.2007 г.. При това положение таксата е дължима в същия размер, в който е определена. Относно 2008 г. липсват подобни разпоредби и предвид това, че до края на 2007 г. не е било прието решение за определяне на таксата за битови отпадъци, е приложима разпоредбата на чл. 66, ал. 3 ЗМДТ, съгласно която размерът на таксата следва да се определи на базата на действащия размер към 31 декември на предходната година, т. е. на база 2007 г., както е направено в случая. Предвид изложеното следва да бъде прието, че установеното задължение с обжалвания акт за установяване на публично общинско вземане от местна такса за битови отпадъци, издаден от ВрИД кмет на Столичната община по отношение на "Искър Дивелъпмънтс" ООД, е в съответствие със закона - чл. 62 и сл. ЗМДТ и Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столичната община, както и с взетите във връзка с това решения. Като е приел друго, административният съд е допуснал нарушение на закона. Това обуславя отмяна на обжалваното решение и тъй като делото е изяснено от фактическа и правна страна, следва да се постанови друго такова, с което жалбата на "Искър Дивелъпмънтс" ООД против акта да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - състав на първо отделение,