Решение № 13665 от 16.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9895/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Председателя на Управителния съвет на Агенция Пътна инфраструктура , подадена чрез главен юрисконсулт А. Андреева, против Решение 10071/27.06.2024 г., постановено по административно дело 2866/2024 г. по описа на Административен съд София град. С оспореното решение е отменена Заповед ЧР-СП-99/22.02.2024 г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция Пътна инфраструктура , с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 108 от Закона за държавния служител е прекратено служебното правоотношение с Д. В. Ф., заемаща длъжността главен юрисконсулт в отдел Правно-административни дейности и обществени поръчки , Национално тол управление при Агенция Пътна инфраструктура , считано от 22.02.2024 г. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което жалбата срещу процесната заповед да бъде отхвърлена. Касационната жалба се поддържа от юрисконсулт Гарева, която моли да бъде уважена по изложените съображения. Ответната страна Д. В. Ф. се представлява от адвокат Иванова, която в открито съдебно заседание и посредством писмен отговор оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Претендира сторените разноски за адвокатско възнаграждение в хода на касационното производство, за което представя списък и доказателства за извършването им. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законово определения срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е посочената по-горе заповед, която е мотивирана с правно основание чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, а като фактическо такова е прието от органа, че е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 ЗДСл, изразяващо се в забавяне в сроковете на изпълнение на текущите задължения, отказ да оказва правна помощ и съдействие на останалите отдели и звена, неспазване на нормативни актове и документи, липса на инициативност, комуникативност и ефективност при изпълнение на служебните задължения, възпрепятстване качественото и срочно изпълнение на спешни и неотложни задачи, неглижиране на обществени събития и процеси. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка въз основа на събраните по делото доказателства, описал е подробно и точно всички относими за спора обстоятелства и е извършил пълна проверка за законосъобразност на заповедта на всички основания по чл. 146 АПК, като възприетите от съда правни изводи напълно се споделят от настоящия състав. За да отмени оспорената заповед, първостепенният съд е приел наличие на основанието по чл. 146, т. 4 АПК и е изложил мотиви за нейната материална незаконосъобразност. Прекратяването на служебното правоотношение при условията на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл изисква осъществяването на три кумулативни предпоставки : да е създадена нова фактическа обстановка; тази обстановка да води до невъзможност служителя да изпълнява задълженията си по длъжностна характеристика; причините за тази невъзможност да не зависят от волята на страните в правоотношението. Изрично в разпоредбата на чл. 108, ал. 1, изр. 2 ЗДСл е предвидено, че при прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл се посочват и фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения. В конкретния случай, обосновано съдът е приел, че в относимата административна преписка не се съдържат доказателства, които да установяват конкретни факти, които да осъществяват състава на обективна невъзможност по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. Посочените в заповедта мотиви забавяне на срокове, неизпълнение на задължения, липса на инициативност, комуникативност и ефективност, възпрепятстване на качеството и сроковете при изпълнение на задачи, освен, че са бланкетни, но и изключват възможността за прилагане на основанието по чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, което е безвиновно основание, независещо от волята на страните по правоотношението. Не са установени данни за настъпила промяна в изискванията за заемане на процесната длъжност, както и обективна и безвиновна невъзможност за служителя да изпълнява тези изисквания. Ето защо, правилен е изводът за това, че не е налице посоченото правно основание по чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл за прекратяване правоотношението на държавния служител, поради което заповедта следва да бъде отменена. Предвид изложените мотиви, неоснователни се явяват твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на решението по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Съдебното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на разноски се явява основателна и ще следва да се уважи в размер на 1000 лева - договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред касационния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,