Решение № 7946 от 28.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7901/2018 г.

Решение № 7946 от 28.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7901/2018 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на директора на дирекция "Секретариат на столичен общински съвет" град София против решение № 2801/25.04.2018 година, постановено по адм. дело № 320/2018 година на Административен съд София - град/АССГ/, в частта, с която е отменен отказ за предоставяне на обществена информация по т. 1 от заявление №СОА17-РИ94-185/27.11.2017 година. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Сдружение Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията, чрез председателя на Управителния съвет Ю. Чолаков, чрез адв. Иванов от АК Варна е депозирал писмена защита, с която оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С решението в оспорената му част АССГ е отменил т. 1 от решение № СОА17-РИ09-301/11.12.2017 г. на директора на Дирекция "Секретариат на Столичен общински съвет", по заявление за достъп до обществена информация с вх. № СОА17-ОИ94-185/27.11.2017 г. на Сдружение Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията, чрез председателя на Управителния съвет Ю. Чолаков, в което е поискано кмета на Столична община да му се предостави информация, отнасяща се за периода 1.01.2017 г. до датата на вземане на решение по заявлението относно: заведени в СО разходи за възнаграждения за адвокатски консултации и процесуално представителство на СОС пред съдилищата, както и конкретно пред АССГ по адм. дело № 5022/2017 г., вкл. разходи към адвокатско дружество "Георгиев, Тодоров и Ко". С писмо от 17.02.2017 г. във връзка със запитване относно предоставяне на съгласие от Адвокатско дружество "Георгиев, Тодоров и Ко" за разкриване на информация по ЗДОИ относно сключения между СО и дружеството договор за правни услуги, такова съгласие е отказано. Посочено е, че съдържанието на договора е конфиденциално, както и че отношенията на страните по него се ползват със закрилата по чл. 33, ал. 2 от Закона за адвокатурата. С решение № СОА17-РИ09-301/11.12.2017 г. на директора на Дирекция "Секретариат на Столичен общински съвет", се отказва достъп до поисканата със заявление с вх. № СОА17-ОИ94-185/27.11.2017 г. обществена информация. Изложени са мотиви, че описаната информация не е такава по чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, както и че е неясно формулирана, като информацията, която касае адвокатско дружество "Георгиев, Тодоров и Ко" третото лице изрично е изразило своето несъгласие за предоставянето й. При така установената фактическа АССГ е обосновал правни изводи за незаконосъобразност на отказа по т. 1 от заявлението. Прието е, че оспореният акт е издаден от компетентен орган - директорът на Дирекция "Секретариат на Столичен общински съвет", оправомощен за това на основание чл. 28, ал. 2 ЗДОИ със заповед №СО-СОС-РД-09-1/04.02.2013 г. на председателя на СОС, издадено е в писмена форма и в съответствие с разпоредбите на чл. 59, ал. 2 във вр. ал. 3 АПК и специалната разпоредба на чл. 28, ал. 2 ЗДОИ. Спазени са изискванията за форма, включваща мотиви и следващ се от тях диспозитив. Същото обаче е постановено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните норми. Според съда исканата информация представлява "обществена информация" по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, като касае поети финансови задължения от СО във връзка с ползвани от СОС правни услуги, т. е разходване на средства от общинския бюджет, която информация представлява обществена служебна информация по смисъла на чл. 2 и чл. 11 чл. 2 ЗДОИ. Не се спори по делото, че исканата информация по т. 1 от заявлението се намира при ответника, който е задължен субект по чл. 3 ЗДОИ. Обсъдена е и хипотезата на наличие на "надделяващ обществен интерес" съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ, като АССГ е приел, че не е достатъчно да липсва съгласието на третото лице, но и да е обосновано с конкретни факти по какъв начин са засегнати негови интереси и съотнасянето им към обществения интерес от достъп до тази информация. Последното и при условията на посочената по-горе презумпция поставя в тежест на задължения по ЗДОИ субект е да обоснове засягането на интереси на трети лица и отсъствието на надделяващ обществен интерес. Посочено е, че в оспореният акт, в разрез с процесуалните правила относно разпределяне на доказателствената тежест, а само декларативно е посочено, че не са налице предвидените хипотези на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ. Липсва каквато и да е аргументация, какви конкретно интереси на третото лице, би засегнало предоставянето на информацията, съответно - защо търсената информация не попада в обхвата на хипотезата на § 1, т. 5 и 6 от ДР на ЗДОИ. Съдът е счел, че определената по т. 1 от заявлението информация попада в приложното поле на § 1, т. 5, б. "е" от ДР на ЗДОИ - когато сведенията и данните са свързани със страните, подизпълнителите, предмета, цената, правата и задълженията, условията, сроковете, санкциите, определени в договори, по които едната страна е задължен субект по чл. 3. С оглед на това е недопустима е и в противоречие на ЗДОИ е твърдяната клауза за конфиденциалност в сключения договора за правни услуги. След като тази информацията е поискана от задължен субект по чл. 3 от ЗДОИ, а не от адвоката, посочената правна разпоредба е неотносима в случая. Решението по т. 1 е отменено и върнато като преписка на органа, за постановяване на ново решение, при съобразяване с мотивите на решението. Касационната инстанция счита, че оспореното решение е правилно. Правилни са изводите на първоинстанционния съд относно компетентността на органа, издал оспореното решение за отказ да се предостави обществена информация, по следните съображения: Разпоредбите на ЗДОИ уреждат обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация. При анализа на законовите разпоредби досежно реализацията на тези отношения се налага изводът, че задължения субект по чл. 3 от същия закон дължи мотивирано писмено произнасяне. Този извод се потвърждава от изричните разпоредби на чл. 28, ал. 2 - изискваща писмено уведомяване на заявителя за взетото решение, чл. 38 и чл. 39 - въвеждащи изисквания за форма и съдържание на административното решение, връчване на решението за отказ за предоставяне достъп до обществена информация. Налице е законов императив за писмено произнасяне по заявлението, включително и при отказ. Законът за достъп до обществена информация не поставя издаването на решения за достъп до обществена информация в компетентност на определени държавни органи, нито въвежда специална спрямо възложената им с други закони материална компетентност. Както предвижда чл. 3, ал. 1 ЗДОИ, този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи или органите на местното самоуправление в Република България. От това следва, че всеки държавен орган може да вземе решение, свързано с достъп до обществена информация, стига поисканата информация да се създава или съхранява от него. Според чл. 28, ал. 2 ЗДОИ органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. В конкретния случай задължен субект е директорът на Дирекция "Секретариат на Столичен общински съвет", оправомощен за това на основание чл. 28, ал. 2 ЗДОИ със заповед № СО-СОС-РД-09-1/04.02.2013 г. на председателя на СОС, поради което оспореният административен акт е издаден от компетентен орган. Касационната инстанция счита, че решението е правилно, и относно приетата незаконосъобразност на оспореното решение, поради обстоятелството, че поискана информация попада в хипотезата на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, в която законодателят е дал легална дефиниция на понятието обществена информация. Една информация е обществена, когато са налице две визирани в правната норма кумулативни изисквания - да е свързана с обществения живот в страната и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Не е налице легално определение на понятието обществен живот, но то е с достатъчно ясно съдържание - живота на обществото като група хора. С оглед на това всяка информация, която е свързана с живота на обществото като група хора има характер на обществена информация. Но за да е налице обществена информация е необходимо не само информацията да е свързана с живота на група хора, но и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на задължения субект. Тоест, информацията трябва да е обвързана с правомощията и дейността на органа, защото само тогава тя би могла да притежава исканата от закона специална цел. В случая поисканата информация касае поети финансови задължения от СО във връзка с ползвани от СОС правни услуги, т. е разходване на средства от общинския бюджет, предоставянето на която молителят би могъл да си създаде собствено мнение за дейността на същия. Обосновани са правните изводи за наличие на надделяващ обществен интерес по смисъла на разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ. Посочената правна норма съдържа три юридически факта, които се намират в различно отношение - двата трябва да бъдат налице кумулативно, но тяхното действие се проявява само ако не е налице третият юридически факт. Двата юридически факта, които трябва да бъдат налице кумулативно са "достъпът засяга интересите на третото лице" и "няма неговото изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата обществена информация". По делото е безспорно, че исканата информация засяга интересите на трети лица, тъй като именно те са адресат на исканата обществена информация. Безспорно е също, че към момента на подаване на искането и постановяването на оспорения административен акт е било налице неговото изрично писмено несъгласие за предоставяне на исканата информация. Но за да настъпи правопрекратяващото действие на тези два юридически факта по отношение на правото на достъп до обществена информация, е необходимо да липсва надделяващ обществен интерес. Тогава, когато е налице надделяващ обществен интерес, наличието на двете кумулативни предпоставки - засягане на интересите на третото лице и липсата на негово съгласие, губят своето прекратяващо правото на достъп до обществена информация действие и за органа е налице задължение да предостави поисканата обществена информация. В случая фактите касаят договор за адвокатска защита, по който едната страна е публична институция, с оглед на което предмета и възнаграждението по този договор са обстоятелства, установяващи наличие на надделяващ обществен интерес, поради което задълженият субект следва да предостави поисканата информация. В тази връзка чл. 31, ал. 4 от ЗДОИ предвижда възможност задълженият субект да предостави информация в обем и по начин, който не разкрива сведения, отнасящи се до трето лице. Освен това нормата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ задължава органа да прецени наличието на надделяващ обществен интерес и ако такъв не е налице, да изложи съображения. Поради изложеното решението на АССГ в оспорената част, като обосновано, съответстващо на разпоредбите на материалния закон и постановено при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Касационният ответник претендира разноски в размер на 400 лева, за което е представил договор за правна помощ, от който е видно, че посочената сума е заплатена в брой. Предвид на това касаторът следва да бъде осъден да му заплати посочената сума. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение