Решение № 8961 от 2.8.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11866/2020 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изп.директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие", чрез процесуалния представител юрисконсулт М. Панчева срещу решение 1269 от 10.08.2020 г. по адм.дело 1341 по описа за 2019 г. на Административен съд - Благоевград. С него по жалба на О. Попов е отменено издадено от него Уведомително писмо с изх. 02-010-6500/2679#6 от 27.11.2019 г., с което е отказано финансиране за подпомагане по заявление с вх. 02-010-6500/2679#1 от 19.06.2019 г. за кандидатстване по Схема за държавна помощ "Инвестиции за закупуване или изграждане на обекти за преработка и/или обработка на сурово мляко" за 2019 г. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното съдебно решение като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони и необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отхвърляне на оспорването. Претендира се присъждане на съдебни разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от ответната страна в производството. Ответната страна по касационната жалба - О. Попов оспорва същата чрез процесуалния си представител адв.А. Чобанова и депозирано становище по реда на чл.213а от АПК. Претендира присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция и представя списък по чл.80 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, с оглед разпоредбата на чл.218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е било Уведомително писмо с изх. 02-010-6500/2679#6 от 27.11.2019 г., издадено от изп.директор на ДФ "Земеделие". С него е отказано финансиране за подпомагане за 2019 г. по заявление с вх. 02-010-6500/2679#1 от 19.06.2019 г. за кандидатстване по Схема за държавна помощ "Инвестиции за закупуване или изграждане на обекти за преработка и/или обработка на сурово мляко" за 2019 г., подадено от О. Попов, регистриран земеделски стопанин от 27.01.2020 г. От фактическа страна по делото се установява, че заявителят в посоченото му качество с процесното заявление кандидатства за държавна помощ по посочената схема, а именно Схема за държавна помощ "Инвестиции за закупуване или изграждане на обекти за преработка и/или обработка на сурово мляко" за 2019 г. С инвестиционното му предложение се предвижда закупуване на оборудване на изграждане на мини мандра на животновъден обект с капацитет на преработка на сурово мляко до 500 литра на ден, като общият размер на инвестиционните разходи е такъв от 85 230 лв. По повод проверка за административно съответствие и допустимост на проектното предложение са извършени проверки в портала за електронни услуги на Националната агенция по приходите (НАП) на 27.06.2019 г., на 19.08.2019 г., на 26.09.2019 г., на 07.11.2019 г. и на 18.11.2019 г. административният орган е констатирал, че заявителят има задължения към бюджета. От правна страна административният орган е приел, че заявлението не отговаря на критериите за допустимост, съгласно изискването по т.4 от Указанията за прилагане на схема за държавна помощ "Инвестиции за закупуване или изграждане на обекти за преработка и/или обработка на сурово мляко" за 2019 г., поради което заявителят получава пълен отказ от финансиране. Административният съд е приел, че е оспореният пред него акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и в съответната форма, но в противоречие на закона. За да обоснове изводите си, каквито са такива за материална незаконосъобразност на акта, е анализирал т.4 от Указанията за прилагане на Схема за държавна помощ "Инвестиции за закупуване или изграждане на обекти за преработка и/или обработка на сурово мляко" за 2019 г. Според тази разпоредба помощта се предоставя на земеделски стопани, отговарящи на лимитативно изброените в същата условия, в това число и на условието да нямат изискуеми публични задължения към държавния бюджет (Това изискване следва да бъде изпълнено при кандидатстване и преди предоставянето на помощта). Налице са два момента за проверка изпълнение на това изискване. Според съда, първият момент настъпва с подаването на заявлението на земеделския стопанин О. Попов, а именно на 19.06.2019 г. Проверка на административния орган е установила, че към 21.11.2019 г. лицето има задължения към бюджета, които са такива с характер на публични по смисъла на чл.162, ал.2 от ДОПК. Също така изискването по т.4 от Условията за прилагане на посочената схема за държавно подпомагане се явява изпълнено, понеже към момента на кандидатстване лицето не е имало задължения към бюджета с оглед на установените факти по делото. Ирелевантно е според него обстоятелството, че видно от писмо изх. 11248#1 от 29.06.2020 г. на директор на Офис Благоевград при ТД на НАП - София при НАП (стр.148 от съд.досие), лицето е погасило всички дължими суми, понеже задълженията за тях са възникнали след подаване на заявлението, който е правнорелевантния момент. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено, като следва да се посочи, че според съдържанието на посочената т.4 от Указанията за прилагане на Схема за държавна помощ "Инвестиции за закупуване или изграждане на обекти за преработка и/или обработка на сурово мляко" се изисква кандидатът да няма публични задължения към държавния бюджет както към момента на подаване на заявление, каквото по делото е установено, но да няма такива задължения и към момента на отпускане на помощта. По тези съображения и жалбоподателят - заявител по посочената схема е осъществил погасяване на публичните си задължения, макар и след подаване на същото, поради което неговият довод в първоинстационната жалба, че няма публични задължения към бюджета следва да бъде преценяван и в тази насока. Ето защо е представил в първоинстанционното производство удостоверение с изх. 010201900302450 от 25.11.2019 г. (стр.4 от съд.досие), която дата е тази преди издаване на акта (27.11.2019 г.) и преди образуване на съдебното производство (30.11.2019 г.). Следва да се посочи, че такъв е замисълът на посочената разпоредба, предвиждащ осъществяване на проверка за дължими публични задължения в два отделни момента от развитието на административното производство по осъществяване на финансиране чрез държавно подпомагане. И това е така и с оглед обстоятелството, че публичните задължения с характер за такива по дължими осигурителни вноски се явява изискуеми месечно, а видно от посочените два писмени документа, изходящи от НАП обсъжданите задължения са такива. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на ответната страна, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 500.00 лв., представляващи такива за заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие, банково извлечение и списък по чл.80 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно с оглед сложността на спора, с който е бил сезиран съдът. Съобразно изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,