Решение № 304 от 1.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2460/2015 г.

Решение № 304 от 1.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2460/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Велислав Павков Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. К. М. против решение № 78/24.02.2015 г., постановено по гр. д. № 53/2015 г. от състав на Окръжен съд - Пазарджик. Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор. В открито съдебно заседание не изпраща процесуален представител. Касационното обжалване е допуснато с определение № 631/15.05.2015 г. Процесуалноправен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е относно задължението на съда, при наведени от ищеца доводи за незаконосъобразност на прекратяването на трудовото правоотношение поради злоупотреба с право от страна на работодателя, да укаже на ищеца, че е в негова тежест да представи доказателства за твърдението си, в доклада по чл. 146, ал. 1, т. 5 и ал. 2 ГПК, при наведено оплакване за непълнота на доклада, касаещо нарушение на разпоредбата на чл. 146, ал. 1, т. 5 и ал. 2 ГПК, както и правен въпрос, относно настъпването на преклузията по чл. 266, ал. 1 ГПК за събиране на доказателства, поради липсата на указания от страна на съда с доклада по делото. По отговора на правния въпрос, състава на ВКС приема следното: Въззивният съд дължи даване на указания по разпределението на доказателствената тежест, когато такива не са дадени с доклада на първоинстанционния съд и в тази връзка е направено оплакване с въззивната жалба, както и в този случай не настъпва преклузията по чл. 266, ал. 1 ГПК. Налице е задължителна съдебна практика, отразена с решения на ВКС, IV г. о. № 417/12.07.2010 г. по гр. д. № 788/2009 г., и № 253/18.05.2011 г. по гр. д. № 1919/2010 г., които са постановени за уеднаквяване на практиката и с които инстанциите по същество е трябвало да се съобразят. Въззивният съд може и е длъжен да събере доказателствата, за които първата инстанция не е дала указания на ответника по чл. 146, ал. 1, т. 4 и 5 от ГПК - кои факти се нуждаят от доказване и как се разпределя доказателствената тежест за тях. За тези доказателства не настъпва преклузията по чл. 266, ал. 1 от ГПК, тъй като в резултат на процесуалните нарушения, допуснати в първата инстанция, е била пропусната възможността за своевременното им допускане - чл. 266, ал. 3 от ГПК. За допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно /чл. 269, изр. 2 ГПК/. Когато във въззивната жалба или отговора страната се позове на допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада, дори и да прецени тези оплаквания за основателни, въззивният съд не извършва нов доклад по смисъла и в съдържанието, уредено в чл. 146, ал. 1 ГПК, тъй като характерът на въззивната дейност изключва повторение на действията, дължими от първата инстанция. Освен това, извършването на изцяло нов доклад от въззивната инстанция с различна квалификация на предявения иск би имало за резултат предварително определяне на действията на първоинстанционния съд като неправилни, а тази преценка се дължи едва при постановяване на въззивното решение. В тази хипотеза въззивният съд дължи единствено даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, което по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК е извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство. В този смисъл са указанията, дадени с т. 2 на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК, представляващо задължителна съдебна практика и задължителна за съдилищата. По касационната жалба, състава на ВКС приема следното: Във въззивната жалба са въведени твърдения за незаконност на уволнението поради злоупотреба с право от работодателя, състава на въззивната инстанция е изложила мотиви в тази насока, като е прието, че не е налице злоупотреба с право. В тази насока, съдът е приел, че не е налице процесуално нарушение от страна на първоинстанционния съд, макар в доклада по делото да не е указана тежестта от доказването на този относим факт, която е на ищцата по делото. В тази връзка, в рамките на въззивното производство, съдът не е допуснал поисканото във въззивната жалба доказателствено средство - свидетелски показания, за установяването от страна на ищцата, на нейното твърдение по наличието на злоупотреба с право, като е приел, че това основание за незаконосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение не е въведено с исковата молба в спора, поради което и не следва да се изготвя нов доклад по делото с който да се разпредели доказателствената тежест за това обстоятелство, както и да се допуска поисканото доказателствено средство. Решението е неправилно. В исковата молба /втора страница, втори абзац/, ищцата е изложила подробни доводи и обстоятелства, въз основа на които е направила свой довод за незаконосъобразност на прекратяването на трудовото правоотношение, поради злоупотреба с право от страна на работодателя. Необоснован е извода на въззивния съд, че този довод не е въведен от страна на ищцата в рамките на преклузивните срокове. Този довод е направен още с исковата молба и първоинстанционния съд, както и въззивния, с оглед направеното оплакване, е бил длъжен да укаже тежестта от доказването на фактите, които според ищцата обосновават наличието на злоупотреба с право при прекратяването на трудовото правоотношение от страна на работодателя. С оглед и отговорите на правните въпроси, обосновали допустимостта на касационното обжалване, въззивният съд е следвало да укаже горното, като и да допусне поисканите в тази връзка доказателства от страна на въззивника- ищец, предвид ненастъпването на преклузията по чл. 266, ал. 1 от ГПК, тъй като в резултат на процесуалните нарушения, допуснати в първата инстанция, е била пропусната възможността за своевременното им допускане - чл. 266, ал. 3 от ГПК. Горните изводи водят до извод за неправилност на въззивното решение, поради съществени нарушения на процесуалните правила и доколкото по делото се налагат извършването на нови процесуални действия, посочени по-горе, то решението на въззивния съд следва да се отмени, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на съда, на основание чл. 293, ал. 3 ГПК. Разноски за настоящото производство не следва да се присъждат, като същите следва да се определят при постановяване на решение от въззивния съд, при новото разглеждане на спора и с оглед неговия изход, като се включат и тази, сторени за настоящото производство пред ВКС. Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия