Решение № 638 от 15.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 2549/2011 г.

Решение № 638 от 15.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 2549/2011 г., III н. о., НК, докладчик председателят Елияна Карагьозова Производството е образувано на основание искане на осъдения Н. Д. Н. за възобновяване на внохд № 24/2011 г. по описа на Софийския окръжен съд, с което е изменена присъда № 5 на РС-Ботевград постановена на 10.04.2008 г. по нохд № 847/2007 г. Иска се отменяване на постановения съдебен акт, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на закона и оправдаване на подсъдимия. Алтернативно-преквалифициране на деянието като извършено по чл. 132, ал. 1, т. 2 НК и прекратяване на наказателното производство поради изтекла абсолютна давност, или прилагане разпоредбата на чл. 78а НК. На последно място се иска намаляване размера на наказанието и размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Наследниците на пострадалия Д. Б. редовно призовани не се явиха в съдебно заседание. Становище по искането не са представили. Представителят на Върховната касационна прокуратура в заключението си счита, че делото следва да се възобнови и на основание чл. 80, ал. 1, т. 5 НК производството да се прекрати. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Ботевградският районен съд е признал подсъдимия Н. Д. Н. за ВИНОВЕН в това, че на 12.05.2007 г. в с. Осиковица, обл. Софийска е причинил на Д. Я. Б. чрез удар с мотика в областта на дясната ръка средна телесна повреда изразяваща се в открито изкълчване на метакарпофалангеалната става на пети пръст на дясната ръка, което увреждане е причинило трайно затруднение на движението на десен горен крайник за срок от около 1-1.5 месеца, поради което и на основание чл. 129, ал. 2 пр. 2 хип. 2 във вр. с ал. 1 и чл. 54 НК ГО ОСЪДИЛ на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изтърпяването на което е ОТЛОЖИЛ на основание чл. 66, ал. 1 НК за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. ОСЪДИЛ е подсъдимия ДА ЗАПЛАТИ на Д. Б. обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 3000 лева, ведно със законните последици. ОТХВЪРЛИЛ е иска за разликата до пълния му размер. С решение от 19.04.2010 г. г. по внохд № 347/2008 г. Софийският окръжен съд, първи въззивен състав е ИЗМЕНИЛ присъдата в частта за наказанието, като по реда на чл. 55, ал. 1, т. 2 НК е НАЛОЖИЛ на подсъдимия наказание ПРОБАЦИЯ с пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА и задължителни пробационни срещи с пробационен служител за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА. ИЗМЕНИЛ е присъдата в гражданската част, като е НАМАЛИЛ размера на присъденото обезщетение от 3000 лева-на 800 лева. ПОТВЪРДИЛ е присъдата в останалата й част. По искане на подсъдимия за възобновяване на делото, с решение № 584/29.12.2010 г. по н. д. № 615/2010 г. Върховният касационен съд, първо нак. отделение е ОТМЕНИЛ решението на въззивния съд и е върнал делото за ново разглеждане на въззивната инстанция. Дал е указания за установяване на правнозначимия факт-афектно състояние на подсъдимия, дали е резултат на думи или действия на пострадалия Б. С решение от 12.05.2011 г. по внохд № 24/2011 г. Софийският окръжен съд втори въззивен състав е ИЗМЕНИЛ присъдата в частта за наказанието, като на основание чл. 55, ал. 1, т. 2 НК е НАЛОЖИЛ на подсъдимия наказание ПРОБАЦИЯ с пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ОСЕМ месеца и задължителни пробационни срещи с пробационен служител за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА. ИЗМЕНИЛ е присъдата и в гражданската част, като е НАМАЛИЛ присъденото обезщетение на пострадалия Д. Б. от 3000 лева на 800 лева. ПОТВЪРДИЛ е присъдата в останалата й част. Искането е процесуално допустимо, подадено от легитимирано лице в срока по чл. 421 НПК. Разгледано по същество искането е ОСНОВАТЕЛНО: Основният въпрос подлежащ на установяване по делото е свързан с обстоятелствата предхождащи извършеното от подсъдимия деяние. В този смисъл ВКС е дал указания за изследване поведението на пострадалия и доколко същото е довело до физиологичен афект, в което състояние подсъдимият е нанесъл удар с използваната мотика. При повторното разглеждане, въззивният съд е назначил и изслушал в съдебно заседание на 18.04.2011 г. съдебно психиатрична експертиза. Съгласно заключението на Д-р Т. Р., към момента на деянието 67 годишният подсъдим Н. Д. Н. се е намирал в състояние на физиологичен афект. Бил е улеснен в действията си от силното раздразнение, в което се е намирал. В мотивите си съдът не е обсъждал посоченото заключение. По същество е преповторил мотивите на първоинстанционния съд и е приел, че подсъдимият по време на инцидента не се намирал в състояние на силно раздразнение предизвикано от пострадалия, което изключва приложението на привилегирования състав на чл. 132, ал. 1 НК. Преценката на съда не почива на доказателствата по делото. Конфликтът между подсъдим и пострадал е възникнал, поради това, че съпругата на пострадалия преминавала с животните си-овце и крава покрай оградната мрежа на подсъдимия. Кучето на подсъдимия започнало да лае и животните се разбягали в тръните. Появил се пострадалия с брадва в ръце и започнал да удря с нея по оградната мрежа. Между подсъдим и пострадал възникнал спор, който прераснал в размяна на обидни думи, обидни реплики и викове. Св. В. Г. се опитал да спре спора, но не успял. Подсъдимият се намирал в дворното си място и държал дървена вила, с която замахнал към пострадалия, но той се навел и вилата минала до него. От своя страна пострадалият хвърлил брадвата към подсъдимия, която обаче попаднала в оградната мрежа, без да го удари. Тогава подсъдимият взел мотика и се засилил с нея към пострадалия, който в момента се бил навел да вземе брадвата. Виждайки, че подсъдимият е насочил мотиката си към него, Б. вдигнал ръка над главата си, за да се предпази от предстоящия удар. Тогава ударът с мотиката попаднал върху дясната ръка на пострадалия. В резултат на това, Б. получил инкриминираното увреждане съставомерно по повдигнатото обвинение. При така установените по делото фактически обстоятелства неправилно е прието, че подсъдимият не е действал при условията на чл. 132 НК. Поведението на страните по делото е изследвано в експертното заключение, в което вещото лице се е съобразило и с показанията на свидетеля-очевидец Г. мотивирайки извода си за състоянието на подсъдимия. От хронологията на инцидента става ясно, че пострадалият пръв предизвикал разправията, като пристигнал с брадва и започнал да удря по оградната мрежа на подсъдимия., ядосан, че кучето на подсъдимия е прогонило животните. Хвърляйки брадвата към подсъдимия, очевидно с намерение да го нарани, пострадалият го е предизвикал към ответно действие, в случая удара с мотиката. При тези факти произтичащи от гласните доказателства следва да се приеме, че подсъдимият е действал при условията на чл. 132 НК. Състоянието на физиологичен афект е юридически въпрос, отговорът на който се съдържа в обективните данни по делото. Заключението на експерта Д-р Р. допълва фактите по делото и налага извода, че подсъдимият е действал в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия. По делото има данни, че пострадалият бил невъздържан, избухлив и конфликтен /пок. на св. П. и св. Т./. Последният е посочил, че пострадалият бил посегнал и на него преди година, ударил го и му скъсал дрехата. Тези обстоятелства, характеризиращи личността на пострадалия, съпоставени с доказателствата събрани по делото, подкрепят обясненията на подсъдимия относно възникването на инцидента, поведението на пострадалия и извършеното от подсъдимия действие. Като съобрази изложеното касационният състав счете, че правилната квалификация на деянието е именно по чл. 132, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 129, ал. 1 НК, тъй като подсъдимият е причинил на Д. Б. средна телесна повреда в състояние на силно раздразнение предизвикано от пострадалия с извършеното от него противозаконно действие. Въззивният съд не е взел предвид посочените обстоятелства, въпреки указанията на ВКС и потвърждавайки присъдата в частта за квалификацията на инкриминираното деяние е допуснал съществени по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1,2 НПК нарушения на закона и на процесуалните правила. Това налага възобновяване на делото, изменяване на решението и преквалифициране на деянието вместо по чл. 129 НК в деяние по чл. 132, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 129 НК. Възобновяването като процесуално действие възстановява висящността на процеса, което налага обсъждане на въпросите на чл. 81 вр. с чл. 80 НК. С оглед на обстоятелството, че за деянието по чл. 132, ал. 1, т. 2 НК се предвижда наказание до една година лишаване от свобода, както и че деянието е извършено на 12.05.2007 г. следва, че са налице условията на абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 НК. Това обуславя прекратяването на наказателното производство срещу подсъдимия за деянието по чл. 132 НК, за което давността е 4 г. и 6 м. и е изтекла през м. ноември 2011 г. Искането за намаляване размера на присъденото обезщетение следва да се остави без уважение. Гражданският иск е с правно основание чл. 45 от ЗЗД и като доказан и основателен правилно е уважен в атакувания размер. Доколкото първоначално присъденият размер е бил завишен, въззивният съд е съобразил чл. 52 ЗЗД и е намалил обезщетението. Основание за повторно намаляване на същото не е налице. Воден от тези мотиви и на основание чл. 425, ал. 1, т. 2 НПК вр. с чл. 81, ал. 3 вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, Върховният касационен съд трето наказателно отделение