Решение № 9003 от 10.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6462/2016 г.

Решение № 9003 от 10.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6462/2016 г., VI о., докладчик председателят Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ С. - област против решение № 370/13.04.2016 г., постановено по адм. дело № 154/2016 г. по описа на Административен съд С. - област, с което е отменено решение № 1012-22-132#2/22.01.2016 г. на директора на ТП на НОИ С. - област и потвърденото с него разпореждане № 2113-22-1096#5/20.11.2015 г. на началника на отдел "Пенсии" при ТП на НОИ. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се излагат съображения, че неправилно съдът е приел за изпълнено условието по § 5, ал. 1 ПЗР КСО, като е изчислил възрастта за по-ранно пенсиониране по този ред спрямо възрастта по чл. 68, ал. 1 КСО към годината на подаване на заявлението, а не към годината, през която същото лице би се пенсионирало по общия ред. Моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба против административния акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна по касационната жалба - О. В. Г. от гр. Д., оспорва жалбата. Счита, че обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че съдът правилно е приел, че жалбоподателката е навършила възрастта по § 5, ал. 1 ПЗР КСО към датата на подаване на заявлението, като е извадил 3 години от възрастта по чл. 68, ал. 1 КСО, изискуема за пенсиониране към този момент. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд С. - област е отменено по жалба на О. В. Г. решение № 1012-22-132#2/22.01.2016 г. на директора на ТП на НОИ С. - област и потвърденото с него разпореждане № 2113-22-1096#5/20.11.2015 г. на началника на отдел "Пенсии" при ТП на НОИ, с което на същата е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съдът е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по заявление вх. № 2113-22-1096/17.11.2015 г., съобразно указанията по тълкуване и приложение на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. За да постанови това решение съдът е приел, че незаконосъобразно е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на О. В. Г. при условията на § 5, ал. 1 ПЗР КСО, тъй като същата е отговаряла на всички условия по посочената разпоредба. Безспорно е по делото, че при подаване на заявлението жалбоподателката е имала учителски стаж в размер на 29 години 7 месеца и 16 дни и навършена възраст 58 години 3 месеца и 13 дни. Съдът е приел за спорно единствено тълкуването относно изискването за необходимата възраст, при която жалбоподателката може да се пенсионира при условията на § 5, ал. 1 ПЗР КСО. Обосновал е извода, че тази възраст следва да се определи като от възрастта по чл. 68, ал. 1 КСО към момента на подаване на заявлението се извадят три години. Затова в случая възрастта за пенсиониране по реда на § 5, ал. 1 ПЗР КСО е 57 години и 8 месеца, която се получава като от възрастта по чл. 68, ал. 1 КСО към 2015 г., когато е подадено заявлението за пенсиониране - 60 години и 8 месеца, се извадят три години. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна по делото е безспорно, че със заявление вх. № 2113-22-1096/17.11.2015 г. О. В. Г., ответник в настоящото производство, е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 5, ал. 1 ПЗР КСО /отм., ДВ, бр. 61/2015 г., в сила от 01.01.2016 г./. С разпореждане № 2113-22-1096#5/20.11.2015 г. на началника на отдел "Пенсии" при ТП на НОИ е отказано отпускането на исканата пенсия, като е прието, че към датата на подаване на заявлението лицето няма навършена изискуемата възраст по чл. 68, ал. 1 КСО - 65 години и 8 месеца. Прието е за установено, че към посочената дата О. Г. е невършила възраст 58 години 3 месеца и 13 дни и има общ осигурителен стаж 29 години 7 месеца и 16 дни. При обжалването по административен ред разпореждането е потвърдено с решение № 1012-22-132#2/22.01.2016 г. на директора на ТП на НОИ С. - област, което е предмет на оспорването пред административния съд. Релевантните по спора факти са правилно установени от съда и между страните не съществува никакъв спор от фактическа страна. Спорът по делото е правен и както правилно е приел първоинстанционният съд, е свързан с тълкуването на изискването по § 5, ал. 1 ПЗР КСО за навършена възраст три години по-рано от възрастта по чл. 68, ал. 1 КСО. От правна страна, в разпоредбата на § 5, ал. 1 ПЗР КСО, в приложимата редакция съгласно ДВ, бр. 27 от 2014 г., в сила от 1.01.2014 г., е предвидено, че до 31 декември 2020 г. включително, учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и за възраст три години по-рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1 и учителски осигурителен стаж 25 години и 8 месеца за жените и 30 години и 8 месеца за мъжете. В чл. 68, ал. 1 КСО, в приложимата за случая редакция съгласно ДВ, бр. 100/2011 г., право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на 60-годишна възраст от жените и 63-годишна възраст от мъжете и осигурителен стаж 34 години за жените и 37 години за мъжете; от 31 декември 2011 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 4 месеца за жените и мъжете до достигане на 63-годишна възраст за жените и 65-годишна възраст за мъжете. При действието на тази норма, от 01.01.2013 г. възрастта за пенсиониране по чл. 68, ал. 1 КСО за жените е 60 години и 8 месеца. За 2014 г. тази възраст не е променена, тъй като с § 6б ПЗР КСО, приет със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2014 г., в сила от 01.01.2014 г., е регламентирано, че за 2014 г. право на осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 се придобива при навършване на 60 години и 8 месеца за жените и 63 години и 8 месеца за мъжете, т. е. същата възраст, каквато се е изисквала за пенсиониране през 2013 г. С разпоредбата на ал. 2 на § 6б ПЗР КСО, приета със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2015 г., в сила от 01.01.2015 г., се установява същата възраст за пенсиониране и през 2015 г. В резултат на действието на тези две правни норми, за годините 2014 и 2015 няма нарастване на изискуемата възраст за пенсиониране по чл. 68, ал. 1 КСО. Следователно, към датата на подаване на заявлението - 17.11.2015 г. възрастта за пенсиониране по чл. 68, ал. 3 КСО е 60 години и 8 месеца. Възраст, което е "три години от-рано от възрастта по чл. 68, ал. 1" по смисъла на § 5, ал. 1 ПЗР КСО е възраст от 57 години и 8 месеца. По делото е безспорно установено, че О. Г. е имала навършена възраст 58 години 3 месеца и 13 дни към датата на подаване на заявлението, поради което е отговаряла на изискването по § 5, ал. 1 ПЗР КСО за минимална възраст за пенсиониране по този ред, както правилно е приел първоинстанционният съд. Изискването за учителски стаж 25 години и 8 месеца е изпълнено, тъй като е безспорно установено, че целият представен стаж на О. Г. е такъв. Тълкуването, което се прави от административния орган, а именно, че възрастта по § 5, ал. 1 ПЗР КСО следва да бъде изчислена спрямо възрастта за пенсиониране по чл. 68, ал. 1 КСО, която би била приложима, ако лицето се пенсионира по общия ред, не може да бъде възприето. Това тълкуване поставя възникването на релевантния факт - навършване на минималната възраст за пенсиониране по § 5, ал. 1 КСО, от настъпването на бъдещо събитие - действие през следващите три години на приложимите правни норми със същото съдържание, каквото е то в момента на подаване на заявлението. При динамичното социално-осигурително законодателство в страната настъпването на това събитие не може да се приеме за сигурно. Навършената възраст на едно лице към определен период е обективен факт, такъв факт е и действащата правна норма към този момент /нормата, която регламентира възрастта за пенсиониране по общия ред към този момент/. Въпросът дали норма със същото съдържание ще действа през следващите три години не е сигурно и затова няма основание възникването на сега претендирани права да се преценява с оглед на евентуалното действие на правна норма в бъдеще. Доводът, който се черпи от използването на притежателното местоимение "им" в текста на § 5, ал. 1 ПЗР КСО не обосновава различен извод. Настоящият съдебен състав не възприема твърдението на касатора, че с добавянето на местоимението "им" /с изменението на разпоредбата, обн., ДВ бр. 99/2012 г., в сила от 01.01.2013 г./ действителната воля на законодателя е била да обвърже навършването на възрастта за по-ранно пенсиониране по § 5, ал. 1 ПЗР КСО с възрастта, на която според датата на раждане на лицето би била навършена общата възраст за пенсиониране по чл. 68, ал. 1 КСО, тъй като такова тълкуване на следва от съдържанието на нормата, както и от общите принципи за правна сигурност и ясно съдържание на правните норми. Следва да се посочи, че в същия смисъл е установената съдебна практика, изразена, например в решение № 1177/04.02.2016 г. по адм. дело № 5515/2015 г. на ВАС, шесто отделение, както и в цитираните в него съдебни решения на ВАС. По изложените съображения, правилно първоинстанционният съд е достигнал до извода за незаконосъобразност на обжалвания отказ за отпускане на пенсия при условията на § 5, ал. 1 ПЗР КСО, като е приел, че минимално изискуемата възраст за пенсиониране се изчислява чрез изваждане на три години от възрастта по чл. 68, ал. 1 КСО, която е предвидена в действащата нормативна уредба към момента на подаване на заявлението за пенсиониране. Не е налице твърдяното касационно основание за отмяна, а при извършената служебна проверка на решението съгласно чл. 218, ал. 2 АПК се установява, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред касационната инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение