Решение № 5367 от 5.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13271/2019 г.

ОТХВЪРЛЯ искането за отмяна от адв. Н. Асенов Николов, процесуален представител на А. К. Я., едноличен търговец с фирма ЕТ "А. Я.", на решение № 744 от 4.07.2018 г. по адм. дело № 809 по описа за 2017 г. на Административен съд - София област, оставено в сила с решение № 5824 от 17.04.2019 г. по адм. дело № 10238 по описа за 2018 г. на Върховния административен съд, второ отделение, предявено на основание чл. 239, т. 3 от АПК, като неоснователно. ОСЪЖДА А. К. Я., едноличен търговец с фирма ЕТ "А. Я." да заплати на община Костенец сумата 100. 00 лв., съдебни разноски. Решението е окончателно. Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба за отмяна на адв. Н. Николов, в качеството му на процесуален представител на А. Я., едноличен търговец с фирма ЕТ "А. Я.", на решение № 744 от 4.07.2018 г. по адм. дело № 809 по описа за 2017 г. на Административен съд - София област (АССО), оставено в сила с решение № 5824 от 17.04.2019 г. по адм. дело № 10238 по описа за 2018 г. на Върховния административен съд (ВАС), второ отделение, на основание чл. 239, т. 3 от АПК. В молбата са изложени съображения, че е налице правното основание по чл. 239, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде отменено посоченото решение, понеже е прогласена нищожността на решение № 6 по протокол № 3 от 26.02.1997 г. на СТУСА - община Костенец. С него е прието частично изменение на ЗРП. Това е станало с решение № 26 от 11.02.2019 г. по гр. дело № 702 по описа за 2018 г. на Ихтимански РС, І с-в, потвърдено с решение от 20.09.2019 г. по гр. дело № 266 по описа за 2019 г. на Софийски ОС, ГО, ІІ с-в. Ответната страна по молбата за отмяна - кметът на община Костенец оспорва същата като недопустима и неоснователна, чрез юрисконсулт Г. Цветанова. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, петчленен състав на ІІ колегия, след като прецени данните по делото и наведените съображения на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Молбата за отмяна е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 240 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството по адм. дело № 809 по описа за 2017 г. на АССО е била заповед № РД-04-421 от 31.08.2017 г. на кмета на община Костенец, с която на основание чл. 225 а, ал. 1, във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), е разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж: "масивен гараж", находящ се в УПИ V-680, в кв. 71 по плана на гр. Костенец, изпълнен от А. Я., в качеството му на ЕТ "А. Я.". С решение № 744 от 4.07.2018 г. по това дело е отхвърлена жалбата на адресата на заповедта и жалбоподател, понастоящем искател, като е прието, че административният акт е материалнозаконосъобразен и при постановяването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Това решение на АССО е оставено в сила с решение № 5824 от 17.04.2019 г. по адм. дело № 10238 по описа за 2018 г. на Върховния административен съд (ВАС), второ отделение. В молбата за отмяна се посочва, че решението, чиято отмяна се иска се основава на акт на държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен, като това е станало в изпълнение на решение № 26 от 11.02.2019 г. по гр. дело № 702 по описа за 2018 г. на Ихтимански РС, І с-в, потвърдено с решение от 20.09.2019 г. по гр. дело № 266 по описа за 2019 г. на Софийски ОС, ГО, ІІ с-в. Производството пред районния съд е било по повод предявен иск с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността (ЗС). Този акт е решение № 6 по протокол № 3 от 26.02.1997 г. на Съвет за териториално и селищно устройство, строителство и архитектура (СТУСА) - община Костенец. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 3 от АПК, актът подлежи на отмяна, когато е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. От събраните по делото доказателства се констатира, че актът който искателят моли да бъде отменен по извънредния способ, а именно решение № 744 от 4.07.2018 г. по адм. дело № 809 по описа за 2017 г. на АССО, оставено в сила с решение № 5824 от 17.04.2019 г. по адм. дело № 10238 по описа за 2018 г. на ВАС, второ отделение, не се основава на документ, който е признат за подправен. Не е налице и втората хипотеза, а именно съдебното решение да се основава на акт на друго учреждение, който впоследствие е бил отменен. От съдържанието на мотивите на решение № 26 от 11.02.2019 г. по гр. дело № 702 по описа за 2018 г. на Ихтимански РС, І с-в не се констатира въобще повдигане на спор за нищожност на решение № 6 по протокол № 3 от 26.02.1997 г. на СТУСА - община Костенец. От мотивите на решение от 20.09.2019 г. по гр. дело № 266 по описа за 2019 г. на Софийски ОС, ГО, ІІ с-в се установява, че е направено възражение за нищожност на решение № 6 по протокол № 3 от 26.02.1997 г. на Съвет за териториално и селищно устройство, строителство и архитектура (СТУСА) - община Костенец, което да бъде разгледано по пътя на инцидентния съдебен контрол. Решаващия съд в мотивите си е посочил, че това решение е част от фактическия състав на изменението на ЗРП, и подготвя издаването на крайния административен акт, а именно заповед на кмета на общината за одобряване на изменението на плана, с който завършва процедурата и настъпват правните последици на регулационната промяна. Решението на СТУСА не е преценявано с оглед на посоченото възражение, няма и произнасяне в тази насока в диспозитива на съдебното решение от 20.09.2019 г. на Софийския окръжен съд. Не е налице акт, на който се основава решението, чиято отмяна се иска, и той впоследствие е да бил отменен. Настоящият съдебен състав намира, че не се явява доказано основанието по чл. 239, т. 3 от АПК, за да бъде прието искането за отмяна на искателя за основателно. При този изход от спора на ответната страна следва да се присъдят съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100. 00 лв., на основание чл. 78, ал. 8, във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от наредбата за правната помощ и чл. 143 от АПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, ІІ колегия, петчленен състав, РЕШИ: ОТХВЪРЛЯ искането за отмяна от адв. Н. Николов, процесуален представител на А. Я., едноличен търговец с фирма ЕТ "А. Я.", на решение № 744 от 4.07.2018 г. по адм. дело № 809 по описа за 2017 г. на Административен съд - София област, оставено в сила с решение № 5824 от 17.04.2019 г. по адм. дело № 10238 по описа за 2018 г. на Върховния административен съд, второ отделение, предявено на основание чл. 239, т. 3 от АПК, като неоснователно. ОСЪЖДА А. Я., едноличен търговец с фирма ЕТ "А. Я." да заплати на община Костенец сумата 100.00 лв., съдебни разноски. Решението е окончателно.