Решение № 3561 от 14.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 699/2013 г.

Решение № 3561 от 14.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 699/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Лозан Панов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи против решение № 14763 от 23.11.2012 г., постановено по адм. дело № 5747/2012 г. на Върховния административен съд, пето отделение. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Венко Димитров Балтаджиев, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна. Претендират се разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав приема, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законовия срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна. Като разгледа по същество жалбата на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият петчленен състав на ВАС приема, че касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение, Върховен административен съд, тричленен състав, пето отделение е отменил като незаконосъобразно решение № I-7479/19.03.2012 г. на министъра на вътрешните работи, с което е отказано заличаване на лични данни на Венко Димитров Балтаджиев, поискано с молба вх. № М-2451/28.02.2012 г. За да постанови този резултат съдът е приел, че съхраняването на лични данни в информационните фондове на МВР не може да е неограничено във времето, тъй като нормата на чл. 159, ал. 2, т. 4 Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) ограничава съхранението и обработката със срокове, определени от администратора на лични данни. Нормата създава задължение за министъра да определи срокове за съхраняването на лични данни, а липсата на определени от администратора срокове е по вина на министъра, тъй като той не е изпълнил задължението си. Недопустимо е от това неизпълнение сам той да черпи права, нарушаващи личните права на гражданите на Република България. Когато липсва специална норма, следва да намери приложение общата такава на чл. 2, ал. 2, т. 2 и 3 Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), която забранява допълнително обработване на лични данни за цели, различни от тези, за които първоначално са събрани. Решаващият съд е приел също така, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 159, ал. 6 ЗМВР, която задължава администратора на лични данни да заличи същите при реабилитация. Обжалваното решение е правилно. По делото е безспорно, че министърът на вътрешните работи е администратор на лични данни (по арг. на чл. 3 ЗЗЛД) като в ръководеното от него ведомство съгласно чл. 159, ал. 1 ЗМВР са изградени информационни фондове и звена за събиране, обработване, систематизиране, съхраняване, анализиране, изготвяне и предоставяне на информация, а съгласно ал. 2, т. 4 на цитирания член, в информационните фондове на МВР могат да се обработват лични данни. Личните данни на ответника Венко Димитров Балтаджиев са съхраняват в централния полицейски регистър във връзка с водено срещу него досъдебно производство ЗМ 63/1999 г. в РУ Пловдив, което е завършило с влязла в сила осъдителна присъда, с която на лицето е наложено общо наказание "лишаване от свобода" за срок от три години, чието изпълнение на осн. чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от пет години. Не се спори по делото, че Балтаджиев е реабилитиран по право на 15.12.2011 г. Обработването на лични данни във връзка с дейността на МВР по противодействие с престъпността, може да се извършва съобразно чл. 159, ал. 2 ЗМВР при посочените от същия закон условия. В т. 4 на същата разпоредба е предвидено, че съхранение на данните може да се извършва и след приключване на обработката им в срокове, определени от администратора на личните данни, което в случая не е направено. Правилно решаващият е приел, че е недопустимо от това неизпълнение административният орган да черпи права, нарушаващи личните права на гражданите на Република България. Неоснователно е възражението на касатора за приложението на сроковете за съхранение на данни по Инструкция № Iз-2843/29.11.2010 г. за организация на работата на МВР по заявителски материал за престъпления от общ характер. Релевираните доводи на процесуалния представител на касатора се съсредоточават около обстоятелството, че конкретният случай не попада сред посочените срокове по чл. 32а от същата Инструкция, поради което личните данни на осъденото лице следва да се съхраняват безсрочно. Разпоредбата на чл. 159, ал. 5 ЗМВР регламентира заличаването на личните данни, ако вече не съществува причина за тяхното запазване съгласно закона или в изпълнение на съдебен акт, но не и в подзаконов нормативен акт. Най-сетне, правното основание за заличаване на личните данни на Венко Димитров Балтаджиев е нормата на чл. 159, ал. 6 ЗМВР - реабилитация по право за извършеното престъпление, която заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане. Предвид гореизложеното, решението, с което оспореният в първоинстанционното производство индивидуален административен акт е отменен като незаконосъобразен, не страда от сочените в касационната жалба пороци и като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото в полза на ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 400 лева (съгласно договор за правна защита и съдействие № 51489/07.01.2013 г.). Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,