Решение № 2656 от 28.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12789/2017 г.

Решение № 2656 от 28.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12789/2017 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Б. срещу Решение № 1492/29.09.2017 г. по адм. д. № 1780/2017 г. по описа на Административен съд - Б., с което е отменена негова Заповед № ОП-137-0264351/3.07.2017 г. за налагане на принудителна административна мярка. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен като постановен в нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът не е отчел релевантните факти и обстоятелства, установени при извършената в търговския обект проверка, в резултат на което е достигнал до необосновани правни изводи. Намира, че оспорената заповед е мотивирана и съобразена с приложимия материален закон. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на оспорването срещу заповедта. Ответникът по касационната жалба - "М. 2009" ЕООД, гр. Н. не изразява становище по основателността й. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като взе предвид заявеното касационно основание, за да се произнесе, съобрази следното: С обжалваното решение АС - Б. е отменил Заповед № ОП-137-0264351/3.07.2017 г. на Директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - . Б., с която е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ "запечатване на търговски обект" - бутик, находящ се в гр. Н., ул. "Х." №..., стопанисван от "М.-2009" ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 10 /десет/ дни. За да достигне до извод за основателност на оспорването първоинстанционният съд е приел, че атакуваната заповед е издадена при неизяснена фактическа обстановка, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Преценил е, че не е установено по безспорен начин осъщественото нарушението, както и, че издаденият акт е немотивиран. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат, но е необходимо прецизиране на изложените мотиви. Несподелим е изводът на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена в нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, регламентираща фактическите и правни основания за издаването на акта като част от задължителните реквизити на формата му. В заповедта конкретно е уточнено деянието, субсумиращо се в състава на нарушението по чл. 118, ал. 1 ЗДДС вр. с чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Изрично е посочено, че дружеството не е спазило реда и начина за издаване на съответен документ за продажба - фискален касов бон. В заповедта са изложени обстойни мотиви, обосноваващи както налагането на ПАМ, така и продължителността на срока й, които обаче не са съобразени с целта на закона - арг. от чл. 146, т. 5 АПК. При неиздаден касов бон на стойност 4 лв. не би могло да се приеме, че запечатването на търговския обект за 10 дни и забраната на достъпа до него ще постигнат предвидените в чл. 22 ЗАНН цели за налагане на ПАМ. Визираната норма предвижда, че принудителните административни мерки целят за предотвратят и преустановят нарушението, както и да предотвратят и да отстранят вредните последици от него. Принудителните административни мерки нямат характер на санкция, нито предупредителна и превъзпитателна за нарушителя функция. В случая, налагането на ПАМ не би могло нито да предотврати, нито да преустанови нарушението, тъй като то е довършено към момента на установяването му. То не би могло и да предотврати или отстрани вредните последици от неотчитането на продажбите, тъй като ще препятства изцяло възможността такива да се извършват и така ще ограничи не само правата на търговеца, но и приходите от данъци за фиска. Същевременно, определеният срок на ПАМ не е съобразен с тежестта на извършеното нарушение, с оглед на което не е спазен принципът за съразмерност, прогласен с чл. 6 от АПК. Алинея втора от същия предвижда, че административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, а съобразно ал. 5 - административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Запечатването на обекта за срок от 10 дни засяга съществено правната сфера на адресата на ПАМ и е явно несъизмеримо с преследваната от закона цел. Независимо, че определянето на срока се извършва от органа при условията на оперативна самостоятелност, то дължимата преценка следва да е адекватна на тежестта на извършеното нарушение и законоустановената цел. Като не е съобразил това, органът по приходите е нарушил разпоредбата на чл. 146, т. 5 АПК, в резултат на което е издал незаконосъобразен акт. Достигайки до същия краен извод, макар и по други съображения, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение