Решение № 10300 от 12.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 875/2021 г.

от 12.07.2019 г., както и, че отразените данни в констативен протокол СЛ -183 от 18.06.2019 г. от извършена проверка са идентични с тези, посочени от дружеството в декларация по чл. 194б от ЗВ. Именно декларираният от дружеството размер на ползваното за 2018г. количество вода е посочено в оспорения АУПДВ, в който ясно е прецизиран времевият период, за който същият се отнася. В хода на съдебното производство е проведена СТЕ, основното заключение по която е кредитирано от съда като обективно дадено. Според експерта размерът на дължимата такса за водовземане от повърхностни води за обществено питейно- битово водоснабдяване е законосъобразно определен от административния орган по реда, регламентиран в приложимия чл. 12, ал.1, т.1 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС 383 от 29.12.2016г. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно. Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 3 ДОПК, публични са държавните и общинските вземания за такси, установени по основание със закон. Основанието за дължимост на такси за водоползване е регламентирано в Закона за водите, който предвижда заплащането им, когато използването на водите се осъществява въз основа на издадени разрешителни или без основание. Според чл. 195б, ал. 1 и ал. 2 ЗВ, вземанията за незаплатените по реда на чл. 195а, ал. 1 такси по този закон се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166 от Данъчно-осигурително процесуалния кодекс. Актът се съставя въз основа на писмени доказателства, включващи: 1 извлечения от сметките, по които постъпват таксите; 2 платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите; 3 покана към лицето за доброволно изпълнение и 4. констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението. Конкретният размер на дължимата такса се определя с подзаконов нормативен акт, като приложимият по време механизъм на изчисляване на таксите е регламентиран в Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване /приета с ПМС 383/29.12.2016 г., в сила от 1.01.2017 г. / Разпоредбата на чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" вр. ал. 2 от ЗВ предвижда, че за правото на използване на повърхностни води се заплаща такса за водовземане, която се определя на базата на отнетия обем вода и съответните норми за водопотребление, определени в наредбата по чл. 117а от ЗВ. Съгласно чл. 1, ал. 2, т. 2 от Наредбата за нормите на водопотребление , разпоредбите й се прилагат при изчисляване на годишните такси за водовземане по реда и начина, определени в тарифата по чл. 194, ал. 6 от закона. Препращането е към Тарифата таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, в сила от 1.01.2017 г., чийто чл. 3, ал. 1 сочи, че таксите за водовземане от повърхностни води и от подземни води се определят на базата на отнетия обем вода, целта на ползване на водите и съответните норми за водопотребление съгласно Наредбата. В случая първоинстанционният съд обосновано е кредитирал като верни релевантните данни в съставения от длъжностни лица в кръга на службата им констативен протокол, отразяващ декларираното от титуляра добито годишно водно количество, в резултат на което е формирал правилния извод, че на основание чл. 3, ал. 1 от Тарифата издателят на АУПДВ е определил точно размера на главницата на публичното вземане. Същият е в корелация с отнетия обем вода и с целта на използване на водата, като е изчислен по формулата по чл. 11, ал. 1 - Т = Е x W, където: Т е размерът на дължимата годишна такса - в лв.; Е - единичният размер на таксата в зависимост от целта, за която ще бъде ползвана черпената вода, съгласно таблицата по чл. 12, ал.1 и W - за повърхностни и подземни води е размерът на ползвания годишен воден обем - куб. м. Несподелим е доводът на касатора, че първоинстанционният съд не е съобразил допълнителното заключение на вещото лице по СТЕ. Изводът не експерта досежно евентуална непълнота на използваната в Тарифата формула за определяне на размера на дължимата такса е правен, а не е формиран въз основа на специални знания, с които съдът не разполага. Поради това и решаващият състав правилно не е възприел доводите на вещото лице, а е изложил изрични мотиви относно неприложимостта на нормите за водопотребление по чл. 117а, ал.2 ЗВ при определяне на дължимата такса за водовземане с цел обществено питейно- битово водоснабдяване. Развитите от него съображения, че приложимите разпоредби на Тарифата не са в колизия с нормите на ЗВ, напълно се споделят от настоящия състав, с оглед на което не следва да бъдат преповтаряни. Достигайки до извод, че оспореният АУПДВ е законосъобразен в частта, с която за касатора е установено задължение в размер на 446 207.60 лв. АС- Сливен е постановил правилно решение, което следва в тази му част да бъде оставено в сила. Независимо, че първоинстанционният съд е цитирал разпоредбата на чл. 21, ал.1 от Тарифата и е съобразил, че таксите за водоползване са годишни и се заплащат не по късно от 31-ви март на следващата година, той неправилно е приел, че дружеството дължи лихва върху главницата, считано от 16.02.2019г. По аргумент от визираната норма, за задължението за такса за 2018 г. Водоснабдяване и канализация- Сливен ООД е изпаднало в забава от 1.04.2019 г. и от този момент дължи законна лихва в нормативно определения в чл. 1 от Постановление 426 от 18.12.2014 г. за определяне на размера на законната лихва по просрочени парични задължения размер. Същият възлиза на сумата от 14 502.91 лв., като до този размер оспореният АУПДВ в тази му част се явява законосъобразен, а за разликата над 14 502.91 лв. до 19 956.99 лв. следва да се отмени. Приемайки друго, АС- Сливен е постановил неправилно в тази му част решение, което следва да се отмени. При този изход на спора и направените искания, в полза на касатора следва да се присъдят следващите се съобразно отменената част от АУПДВ разноски за първоинстанционното и касационното производство в общ размер на 230.84 лв. На Басейнова дирекция Източнобеломорски район следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 7 137,10лв. След насрещна компенсация касаторът следва да заплати на Басейнова дирекция Източнобеломорски район сумата от 6 906,26 лв.