Решение № 693 от 15.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 221/2010 г.

Решение № 693 от 15.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 221/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на РУ "С. осигуряване" гр. Х. против решение № 391/10.11.2009 г., постановено по в. гр. д. № 571/2009 г. на Окръжен съд гр. Х., с което е потвърдено Решение № 555/14.08.2009 г. на Х. районен съд, постановено по гр. д. № 2096/2008 г., в частта, в която съдът е признал за трудов стаж на М. И. М. от с. Б. кладенец като полевъд към А. "С.", общ. С., ПБ с. П. времето от 01.01.1979 г. до 31.12.1984 г., по предявения от него иск с пр. осн. чл. 1 от УУТССР. В касационната жалба се правят оплаквания за недопустимост на постановеното решение, както и за неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът моли въззивното решение да бъде отменено като недопустимо, евентуално като неправилно и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Ответникът по касационната жалба М. И. М. от с. Б. кладенец, общ. С., не взема становище по касационната жалба. С определение № 776 от 21.07.2010 г. по делото въззивното решение е допуснато до касационно обжалване поради неговата вероятна недопустимост и касационната жалба следва да се разгледа по същество: Съдът е бил сезиран с иск за установяване на трудов стаж по съдебен ред, регламентиран в Указа за установяване на трудов стаж по съдебен ред. Съгласно чл. 1, ал. 2 от Указа, този ред за установяване на трудов стаж е допустим само ако пред съда се представи удостоверение от съответното предприятие, учреждение или организация, че книжата, ведомостите и пр., които съдържат информация относно това, че работникът, служителят или кооператорът е работил в съответното предприятие, учреждение или организация, в това число и ТКЗС, са загубени или унищожени. Последното е така доколкото с представянето на такова удостоверение, ищецът установява правния си интерес от водене на производството - абсолютна положителна процесуална предпоставка, обуславяща процесуалната допустимост на установителните искове, в това число и на иска по чл. 1 УУТССР. /В този см. ТР № 59/01.06.1962 по гр. д. № 54/62 на ОСГК на ВС/. В случая такова удостоверение не е представено, включително и след като с определение от 11.05.2009 г. първоинстанционният съд изрично е дал указания за това на ищеца. Нещо повече, изслушаната по делото експертиза е установила, че има запазена архива - книги за пенсионните вноски на ТКЗС с. Б. кладенец за периода от 1959-1995 г. и книги за пенсионните вноски в ТКЗС с. Силен за периода от 1957-1993, в които периоди попадат и посочените от ищеца искови периоди, но от тях не могат да се направят категорични изводи, че ищецът е работил за това време в съответното ТКЗС. С оглед на това наведените в касационната жалба оплаквания за недопустимост на обжалваното решение се явяват основателни. Доколкото изискването на чл. 1, ал. 2 от УУТССР не е било спазено образуваното производство се явява процесуално недопустимо. Такова е и обжалваното въззивно решение, както потвърденото от него първоинстанционно решение. Като недопустими същите следва да бъдат обезсилени, а не отхвърлени, а производството по делото - да се прекрати. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о.