Решение № 14073 от 20.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6949/2016 г.

Решение № 14073 от 20.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6949/2016 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Й. Х. С. от гр. Д., против решение № 1005 от 03.05.2016 г., постановено по адм. дело № 134/2016 г. по описа на Административен съд - В.. Излагат се съображения за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и се претендира отмяната му на основание чл. 209, т. 3, предл. първо АПК. Ответникът - кметът на община Д. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - В. е отхвърлил жалбата на Й. Х. С. против заповед № 1002-444/21.12.2015 г. на кмета на община Д., с която на основание чл. 225а, ал. 1 и чл. 223, ал. 1, т. 8 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е разпоредено премахването на незаконен строеж: "второстепенна постройка за отглеждане на домашни животни - допълващо застрояване", намираща се в ПИ 20482.306.185 по КККР на гр. Д., част от УПИ III-184, кв. 17 по плана на кв. Повеляново, гр. Д., като неоснователна. Заповедта е издадена по отношение на касационния жалбоподател като собственик и извършител на строежа. Същият е описан в констативния акт № 2/19.10.2015 г. като навес с три оградни стени с приблизителна средна височина от 1.80 м. и размери 16.80 м./4.45 м., разположен на уличната регулационна линия на ул. "Стара планина", с предназначение на строежа за отглеждане на животни и за съхранение на инвентар. За да отхвърли оспорването, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в законоустановената писмена форма с посочване на фактическото и правно основание, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при спазване на относимите материалноправни разпоредби. Съдът е приел, че жалбоподателят не е оборил констатациите на органа за наличието на незаконен строеж, извършен през 1978 г. без разрешение за строеж. Изследвал е предпоставките по § 16, ал. 1 ПР ЗУТ, при което е обосновал извод, че строежът не е търпим, тъй като не е бил допустим по правилата и нормативите, действали по време на извършването му, а също и по сега действащия ЗУТ. Решението е правилно. Съдът е обсъдил обстойно събраните по делото писмени и гласни доказателства, вкл. заключението на съдебно-техническата експертиза. При правилно установена фактическа обстановка е направил обосновани правни изводи и е постановил решението си в съответствие с материалния закон. По делото е установено, че собственият на касатора строеж, представляващ полумасивна стопанска постройка, е изграден през 1978 г. на уличната регулационна линия, без издадено строително разрешение, каквото се е изисквало съгласно чл. 55 ЗТСУ (отм.), действал по времето на построяването му, респ. съгласно чл. 148 ЗУТ. Основното оплакване в касационната жалба е свързано с неправилност на извода на съда относно спазване изискванията за форма на административния акт. Касационният жалбоподател твърди, че оспорената заповед не съдържа в пълнота всички необходими реквизити по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и липсата на точно описание на незаконния строеж води до невъзможност да се определят параметрите на незаконното строителство. Този довод е направен и в първоинстанционното производство, като съдът е изложил аргументирани съображения за неговата неоснователност, които се споделят изцяло от настоящия състав. Строежът е индивидуализиран с достатъчно характеристики и местоположение, което изключва съмнение относно конкретния обект, разпореден за премахване. Точно описание на постройката се съдържа в констативния акт, въз основа на който е издадена заповедта. Изготвена е и окомерна скица на разположението на обекта в имота. Незначителните разлики в размерите на строежа в план и дълбочина, констатирани от вещото лице при огледа на място, не опровергават направените фактически установявания в констативния акт. Липсват и данни за наличие на други изградени в имота стопански постройки за отглеждане на животни, собственост на жалбоподателя. Обосновани и в съответствие с материалния закон са изводите на съда за неприложимост на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ спрямо процесния строеж. Разпоредбата визира като "търпими" строежи, изградени до 07.04.1987 г., без строителни книжа. За приложимостта й следва да се установи, че конкретният строеж е допустим по действащия към 1978 г. подробен градоустройствен план и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ. Вещото лице е установило, че към изготвения кадастрален и регулационен план на кв. Повеляново, гр. Д., одобрен със заповед № 4540/20.07.1968 г., съществува идейно - застроителен план с предвиждане за ниско застрояване. Правилно съдът е приел, че към 1978 г. е действала разпоредбата на чл. 125 от Наредба № 5/1977 г. за правила и нормативи за териториално и селищно устройство (отм.), съгласно която стопански постройки със селскостопанско предназначение се изграждат въз основа на застроителен и регулационен план, кварталнозастроителен и силуетен план или кварталнозастротелна разработка, каквито в настоящия случай липсват. Извършеното строителство е със застроена площ от 66,50 кв. м в нарушение на чл. 120 от наредбата, допускаща второстепенните постройки да бъдат със застроена площ от 20 кв. м. Нарушена е и забраната на чл. 121 от същия подзаконов нормативен акт такъв вид строежи да се разполагат на уличнорегулационната линия. Съгласно чл. 41 ЗУТ допълващото застрояване в урегулирани поземлени имоти се състои от стопански, второстепенни и др. постройки, разрешени в съответствие с предвижданията на ПУП. Според неоспореното заключение на съдебно - техническата експертиза за процесния имот няма изработен ПУП. Съгласно чл. 44, ал. 2 ЗУТ в градовете постройки на допълващо застрояване за отглеждане на домашни животни могат да се изграждат по изключение само съобразно единен за зоната режим на ползване и застрояване, приет от съответния общински съвет, каквото решение в случая не е налице. Постройки на допълващото застрояване, с изключение на гаражи, работилници и обекти за търговия и услуги, не могат да се разполагат на уличната регулационна линия или между нея и сградите на основното застрояване - чл. 42, ал. 2 ЗУТ. В случая постройката е изпълнена на уличната регулационна граница и съобразно предназначението й не попада в предвидените в нормата изключения. При тези данни обосновано съдът е приел, че строежът не е допустим както по правилата и нормативите, действали към момента на изграждането му, така и съгласно сега действащия ЗУТ. Безспорно е установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, който не е търпим и при липса на доказателства за проведено узаконяване по някои от нормативно предвидените режими, изводите на съда за законосъобразност на заповедта за премахването му са в съответствие с материалния закон. Предвид изложеното и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение